Определение № 1623 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1623 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501626 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 38821/26.04.2023г. на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Р. против определение № 3598 от 22.03.2023г., постановено по гр. д. № 1358 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с., с което връща искова молба с вх. № 8918 от 30.01.2023г., подадена от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД срещу ОУ „Христо Смирненски“ ......................

Прекратява производството по гражданско дело № 1358 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с. Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8123 от 16.11.2022г., издадена по ч. гр. д. № 16415/2022г. на РС Пловдив.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението.Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 16415 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, IV бр. с., че същото е било образувано по заявление на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582 чрез пълномощника М.Р. против ОУ „Христо Смирненски“ ....................., за сумата от 4 191, 35 лева, за която сума били издадени 3 бр. фактури, описани в заявлението, за доставени, но неразплатени плодове.По тази причина според записаното в т. 12 от заявлението длъжникът се обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От заявлението е видно още, че заявителят не основава вземането си на сключен договор, тъй като текстът, касаещ прилагането на писмен договор с потребител, е зачертан. Заповедта по чл. 410 от ГПК е издадена за сумата по заявлението, дължима за доставени, но неразплатени плодове по трите броя фактури.

Исковото производство е образувано по подадена искова молба в рамките на законовия едномесечен срок от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Р. против длъжника ОУ „Христо Смирненски“ ....................., за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковият съд в обжалваното определение е приел, че е налице разминаване в основанията, на които е претендирана сумата по исковата молба и в заповедното производство.Обосновал е, че в заявлението съгласно чл. 410 от ГПК следва да се съдържа 1 искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2, вкл. да е описана точната фактическа обстановка за възникване, съществуване и изискуемост на вземането. В конкретния случай изложените в заповедното производство факти за възникване и съществуване на вземането били за доставката на плодове и издаването на фактури за тях.В исковата молба ищецът отново се позовавал на извършени доставки по фактури, но наред с това твърдял, че между страните нямало възникнало облигационно правоотношение, плодовете не били поръчвани, а доставките били направени предвид одобряването му за доставчик по схема „Училищен плод“, но доставките не били одобрени.Новите твърдения според районния съд променяли изложените от страната обстоятелства, обосноваващи възникването на задължение за ответника.Въвеждали се изцяло нови факти, които изменяли основанието, на което ищецът претендирал плащане от ответника.Изложени са доводи, че при предявяването на иска по чл. 422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410 от ГПК.Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение.Рамките и предмета на исковото производство са предопределени от заповедното производство.В този см. е цитирана практика на ВКС.

Изложените съображения от районния съд с оглед данните по делото, не се споделят от настоящия състав на съда.Безспорно е, че между вземането, за което е подадено заявление и вземането, предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК, е необходимо да има пълен обективен и субективен идентитет, като доводите в тази насока на първоинстанционния съд принципно са правилни.В случая обаче нито в заявлението, нито в исковата молба се твърди възникването на договорни отношения между страните, не е изложено съдържанието на съществуваща договорна връзка между тях.Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение за привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 от ГПК в 3-дневен срок. Това в случая не е сторено и заповедният съд се е произнесъл по нередовно заявление, последиците от което не може да са за заявителя. Същевременно няма пречка в исковото производство да бъдат конкретизирани обстоятелствата, на които се основава вземането с оглед определяне на точната правна квалификация на иска. Настоящият състав на съда намира, че в случая се касае именно за допълване и поясняване на обстоятелствата, а не за нови обстоятелства, тъй като и в заповедното производство заявителят се позовава на неоснователно обогатяване.

Не на последно място следва да се посочи, че идентичността между двата предмета /на заповедното и на исковото производство/ следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба /в този см. определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС/.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3599 от 22.03.2023г. на РС Пловдив, XIV гр. с., постановено по гр. д. № 1358 по описа за 2023г. на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3