Решение № 359 от 27.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 359 гр.Пловдив,27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №781/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени главни искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.342 от ТЗ и по чл.82 от ЗЗД и предявени при условия на евентуалност искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД /претенция за обезщетение от неизпълнението на процесните договори/ и по чл.45 от ЗЗД.

Ищецът „ПОРШЕ МОБИЛИТИ

БГ“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че в качеството си на лизингодател е сключил с ответника „БРАТЯ ПАУНОВИ“ЕООД-с.Брестовица,обл.Пловдив с ЕИК ********* два договора за оперативен лизинг с №№51697 от 26.10.2016 г. и 51704 от 09.11.2016 г. за описаните в исковата молба леки автомобили.Договорите били сключени за срок от 2 години и в изпълнение на същите ищецът закупил описаните автомолиби,за да ги предаде на лизингополучателя за ползване.След това автомобилите били предадени за ползване на последния,като бил съставен приемо-предавателен протокол от 27.10.2016 г. за автомобила по договор №51697 и такъв протокол от 29.11.2016 г. за автомобила по договор №51704.Твърди още,че със сключването на договорите за лизинг и на основание Общите условия на договорите и чл.345,ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД,ответното дружество се е задължило да заплаща на лизингодателя месечните вноски за ползване на автомобилите,съобразно предварително изготвен и приет погасителен план.Съгласно т.5.1. от Общите условия,лизинговите вноски следвало да се заплащат от 1-во до 15-то число на месеца,за който се дължат,в противен случай е налице забава в плащането,за която на лизингополучателя се начислява наказателна лихва за забава в размер на 10 % годишно плюс ОЛП,в съответствие с т.5.5. от ОУ.

На следващо място ищецът твърди,че след подписване на договорите лизингополучателят е заплатил по договор 51697 четири лизингови вноски,а по договор 51704-две лизингови вноски,като други плащания не били направени.С покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на договора,връчена на 26.06.2017 г.,дружеството-ищец предупредило ответното дружество,че ако не изпълни задълженията си ще прекрати едностранно договор №51697,а с друга такава покана,връчена на ответника на 27.06.2017 г. предупредил последния,че ако не изпълни задълженията си по договор №51704,ще прекрати едностранно същия договор.Ответникът не изпълнил задълженията си и по двата договора,поради което ищецът заявява,че договорите са прекратени през месец юни 2017 г.

До момента на прекратяване на договор за оперативен лизинг №51697/2016 г. ищецът-лизингодател начислил следните суми на лизингополучателя,които били дължими и към момента на подаване на ИМ и са в общ размер от 119 782,56 лв.,а именно:

-месечни вноски в отделен размер от по 4 695,52 лв. за всеки от месеците март,април,май и юни 2017 г.;

-договорна наказателна лихва за забава на основание т.5.5. от ОУ в общ размер 517,87 лв.,формирана от описаните в ИМ отделни суми,начислени за описаните там периоди;

-разходи за сключени застраховки на основание чл.4.1. от ОУ в размер на 2 142,04 лв.,която сума представлява дължима и неплатена премия по застраховка КАСКО,сключена на 21.10.2016 г. за периода от 27.10.2016 г. до 26.10.2017 г. при ЗАД Армеец;

-пътен данък на автомобила за 2016 г. и 2017 г. в размер на 1272,21 лв.,който ответникът бил задължен да заплати на основание т.16 от ОУ и който бил платен от ищеца;

-такси за администриране и доставяне на напомнителни писма /покани за плащане/ на основание т.8.1 в общ размер на 342,30 лв.

-сумата от 96 726,06 лв.,представляваща обезщетение по т.2.3.3. от ОУ за виновно причинена от ответника и понесена от лизингодателя щета от загубата на автомобила,съизмерима със стойността на последния според счетоводните записвания на дружеството-ищец.

Относно горното обезщетение ищецът излага в исковата си молба допълнителни обстоятелства и твърдения,а именно:

Твърди,че ответникът е бил длъжен след прекратяване на лизинговия договор №51697 да върне предоставения му за ползване автомобил на лизингодателя,но това свое задължение той не изпълнил,като към момента на подаване на исковата молба било неясно местонахождението на автомобила,за което имало и подаден сигнал в прокуратурата.От дадените в хода на разследването показания се установило,че автомобилът е предаден на трети лица,с което според ищеца е била нарушена разпоредбата на т.2.4 от ОУ.Така извършените действия /по предаването на автомобила на трети лица/ ищецът твърди,че са умишлени и същите са довели до загубата на автомобила.В тази връзка заявява,че на основание т.2.3.3. от ОУ при виновно причинена щета,довела до загубата на автомобила,отговорността се носи от клиента /лизингополучателя/ и той е длъжен да обезщети лизингодателя за настъпилата щета.А за конкретния случай ищецът твърди,че щетата,която е понесъл от загубата на автомобила е в размер на стойността му,която според счетоводните записвания на дружеството-ищец възлиза на горепосочената сума от 96 726,06 лв.

На следващо място ищецът твърди,че дължимите от ответника суми по договор за оперативен лизинг №51704 са в общ размер 129 670,52 лв.,формиран както следва:

-месечни лизингови вноски за периода февруари-юни 2017 г. в общ размер 19 832,10 лв.,включващ част от месечната вноска за м. февруари 2017 г. в размер на 1050,02 лв. и месечни вноски от по 4 695,52 лв. за месеците март,април,май и юни 2017 г.;

-договорна наказателна лихва за забава на основание т.5.5. От ОУ в общ размер 518,37 лв.,формиран от описаните в ИМ отделни суми наказателни лихви,начислени за описаните там периоди;

-разходи за сключени застраховки на основание чл.4.1. от ОУ в размер на 2 550 лв.,която сума представлява според твърденията на ищеца дължима и неплатена премия по застраховка КАСКО,сключена на 10.11.2016 г. за периода от 10.11.2016 г. до 09.11.2017 г. при ЗАД Армеец;

-пътен данък на автомобила за 2016 г. и 2017 г. в размер на 1084,60 лв.,който ответникът бил задължен да заплати на основание т.16 от ОУ и който бил платен от ищеца;

-такси за администриране и доставяне на напомнителни писма /покани за плащане/ на основание т.8.1 в общ размер на 342,30 лв.

-сумата от 105 343,15 лв.,представляваща обезщетение по т.2.3.3. от ОУ за виновно причинена от ответника и понесена от лизингодателя щета от загубата на автомобила,съизмерима със стойността на последния,която според счетоводните записвания на дружеството-ищец е в посочения размер.

За обосноваване дължимостта на обезщетението в горния размер ищецът излага същите обстоятелства,каквито е изложил и във връзка с обезщетението за причинена му щета от загубата на автомобила по първия договор с №51697.

Ищецът излага в исковата си молба и твърдения по предявени от него евентуални искове,както следва:

Твърди,че неизпълнението на лизинговите договори,както и липсата на автомобилите след прекратяване на договорите пораждат за него вреда,чиято стойност следва да се определи от разликата между заплатената от него цена за придобиването на лизинговата вещ /по единия и другия договор/ и получените от ответника суми за ползването на тази вещ.Според счетоводните му записвания тази разлика била в съответен размер от 96 726,06 лв. и 105 343,15 лв.

С действията си по разпореждане с автомобилите по горните договори,довели до липсата на автомобилите,ответникът причинил вреда на дружеството-ищец в качеството му на собственик на автомобилите,която вреда се изразява в намаляване на имущественото състояние на дружеството със стойността на съответния автомобил.В тази връзка ищецът твърди,че на основание чл.45 от ЗЗД,ответникът е длъжен да поправи причинените от него вреди,които според счетоводните записвания на дружеството-ищец са в съответен размер на 96 726,06 лв. и 105 343,15 лв.

Предвид горните твърдения и уточнението на петитума на ИМ,направено в последващата молба с вх.№3325 от 01.02.2018 г.,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми:

-Сумата от 119 782,56 лв.,представляваща дължима сума по лизингов договор 51697/2016 г.,формирана от:месечни вноски за периода м.март 2017 г.-м.юни 2017 г. в общ размер 18 782,08 лв. /по 4695,52 лв. всяка една/;наказателна лихва за забава в размер на 517,87 лв.,застрахователна премия КАСКО в размер на 2142,04 лв.,пътен данък за 2016 г. и 2017 г. в размер на 1272,21 лв.;такси за администриране и доставяне на напомнителни писма-342,30 лв. и остатъчна стойност на автомобила-96 726,06 лв.;

-Сумата от 129 670,52 лв.,представляваща дължима сума по лизингов договор 51704/2016 г.,формирана от:месечни вноски за периода м.февруари-юни 2017 г. в общ размер 19832,10 лв.

/част от вноската за м.февруари в р-р на 1050,02 лв. и по 4695,52 лв. вноска за всеки от останалите месеци/;наказателна лихва за забава в размер на 518,37 лв.,застрахователна премия КАСКО в размер на 2550 лв.,пътен данък за 2016 г. и 2017 г. в размер на 1084,60 лв.;такси за администриране и доставяне на напомнителни писма-342,30 лв. и остатъчна стойност на автомобила-105 343,15 лв.;

В случай,че съдът приеме,че ответникът не дължи на договорно основание претендираните суми за остатъчна стойност по лизингов договор 51 697-сумата в размер на 96 726,06 лв. и по лизингов договор 51704-сумата в размер на 105 343,15 лв.,то ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати същите суми като обезщетение за неизпълнението на договорите по смисъла на чл.79 от ЗЗД.

И отново в условия на евентуалност-в случай,че съдът приеме,че ответникът не дължи на посочените по-горе основания претендираните от ищеца суми в размер на 96 726,06 лв. и в размер на 105 343,15 лв.,то ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати същите суми като обезщетение за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Моли претендираните суми да му бъдат заплатени ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът е подал в законния срок отговор на ИМ чрез пълномощника си адв. Н. Ш..В същия отговор ответникът заявява,че процесните искове са допустими и частично основателни.Заявява още,че не оспорва изложените от ищеца фактически обстоятелства,на които са основани предявените искове,като изрично заявява,че признава сключването между него и ищеца на описаните в исковата молба два лизингови договора,както и че ищецът в изпълнение на поетите с подписването на договорите задължения му е предал лизинговите вещи-двата описани в ИМ автомобила.Твърди,че не оспорва и обстоятелството,че не е заплатил в пълния дължим размер лизинговите вноски по двата договора за сочения в исковата молба период.Поддържа обаче,че сумите,претендирани от ищеца като неплатени лизингови вноски за сочения от него период,са в размери,различни от тези,които са посочени в погасителния план към двата договора,респективно в размери,надвишаващи сумите,посочени в лизинговите договори като вноски за тези периоди.Твърди още,че е налице частично издължаване на вноските за месеците,включени в исковата молба,както и че несъобразяването от ищеца на извършеното частично плащане,а и на претендираните размери лизингови вноски с размера им по погасителните планове към договорите,е довело до неправилно определяне на размера на дължимата договорна наказателна лихва.Излага и други доводи във връзка с претенциите за наказателни лихви.По отношение на претенцията за заплащане на суми за застрахователна премия ответникът счита,че е необоснована предвид това,че с исковата молба се претендира заплащането на застрахователна премия за период,следващ датата на прекратяването на съответния лизингов договор,а нито в ОУ,нито в самите договори е било уговорено заплащането на застрахователна премия за застраховка КАСКО за период,в който ответното дружество не е ползвало процесните МПС.Възразява и срещу претенциите за заплащане на такси за администрирането и доставянето на напомнителни писма по двата договора,като в тази връзка твърди,че самият ищец не е направил такива разходи,за да иска тяхното заплащане от ответника.Възразява и срещу претенциите за заплащане на сумите от 96 726,06 лв. и 105 343,15 лв. като остатъчна стойност на лизинговата вещ по двата процесни договора за лизинг,тъй като въпросните изчисления не били съобразени с извършените плащания от негова страна по процесните договори.