Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 15.07.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1484/2021
Вид
Решение № 357
Подписан
15.07.2021
В сила
31.07.2021
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110201484 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.

ИВ. ХР., ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. "Чайка", бл.ЗЗ, вх.Г, ет.4, ап.66, депозирана чрез адвокат М.Н. Г. от АК-Варна, с адрес на кантората: гр.Варна, ул."Солун"№15, против Наказателно постановление №20-0460-000820/23.10.2021г. на Началник Пето РУ към ОД на МВР-Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се оспорват твърденията в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, че като участник в ПТП възз. не е съобразил скоростта си с пътните условия, поради което е претърпял ПТП, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че се е движел с невисока скорост в непосредствена близост до тротоара, заради интензивното движение, като внимателно наблюдавал пътното платно пред себе си. Твърди се, че се движел със съобразена скорост, но падането било поради непредвидимо препятствие. При преминаването през отводнителна шахта, чийто капак бил на мястото, възз. загубил управление и паднал тежко, като получил тежки наранявания. Оказало се, че нивото на капака на шахтата е по-ниско от нивото на пътното платно, нещо което не можал нито да види от движещото се колело, нито да предвиди, което и довело до падането му. Малко преди 1 тази шахта минал през други такива, но там всичко било нормално. Претендира се и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично в първото по делото заседание и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С НП въззивникът е обвинен за това, че на 03.09,2020г., около 15:40ч. в град Варна, по улица "Княз Борис I", до Резиденция "Евксиноград“ посока к.к.“Св.Константин и Елена", управлява собственото си ППС- велосипед неустановена марка, като при избиране скоростта на движение не се съобразява с пътните условия, губи контрол над велосипеда и пада на пътното за движение.ПТП с незначителни материални щети.

В хода на съдебното производство, бе установено, че на 03.09.2020г., възз. Х. управлявал велосипед в гр.Варна , по бул.“Княз Борис I“, като се движел посока к.к.“Златни пясъци“. Около 15.30 ч. той се намирал в района на резиденция "Евксиноград“ посока к.к.“Св.Константин и Елена", като се движел в края на пътното платно, в близост до тротоара. При това движение, предната гума на велосипеда хлътнала в отводнителната шахта за дъждовни води, задната гума се отделила от пътното платно, като възз. загубил равновесие и паднал на платното. Действията на възз. по управление на велосипеда и падането му били възприети от св.Д.Р., който била негова съседка и в този момент се намирала на отсрещната страна на пътя, в посока гр.Варна.

Падналият велосипедист на пътното платно бил забелязан и от случайно преминаващи с автомобилите си граждани, които подали сигнал на тел. 112, като съобщили, че възз. е с ударена глава, счупена или изкривена китка, както и че е заявил, че не помни как е паднал на пътя.

На мястото на инцидента бил изпратен екип на Спешна помощ и автопатрул на Пето РУ-Варна в състав свидетелите Д.С. и Ф.И.. Медицинските работници оказали първа помощ на възз. и го отвели в болница. Органите на реда констатирали, че велосипеда е 2 с излязла от вилката предна гума. Впоследствие велосипедът бил прибран от познат на въззивника. По- късно мястото на инцидента било посетено от автоконрольор при Пето РУ-св.Н.Н. и негов колега – св.Г.Т., работещ в охранителна полиция към Пето РУВарна. При пристигането им на място, там не бил нито пострадалият велосипедист, нито велосипедът му. За случилото се полицейските органи се осведомили от свидетелите Д.С. и Ф.И.. При тези констатации, св.Н. преценил, че възз. е виновен за настъпване на ПТП като приел, че при избиране скоростта на движение възз. не се е съобразил с пътните условия, загубил е контрол над велосипеда и паднал на пътното платно, в резултат на което е настъпило ПТП с незначителни материални щети. След това свидетелите Н. и Т. посетила МБАЛ „Св.Анна“, където бил приет за лечение въззивника. Св.Н. влязъл в стаята при въззивника, а св.Т. останал отвън. Св.Н. се представил на възз. и му съобщил, че ще му състави акт по ЗДвП. Такъв не бил съставен в болничното заведение, а по-късно в РУ, като св.Н. обяснил на възз., че следва да се яви в РУ за съставяне на АУАН, но последният отказал да се яви и да подпише АУАН. Горното обстоятелство било удостоверено с подпис на един свидетел- служител в РУ. Съставен бил и протокол за ПТП с пострадали лица, в който било описано, че възз. е получил фрактура на лява китка, дясна ключица, контузия на главата и гръдния кош. В протокола, като причина за настъпване на ПТП, св.Н. вписал, че при избиране на скоростта на движение възз. не се е съобразил с пътните условия и е самокатастрофирал. Повреди по велосипеда не били описани.

Актът не бил предявен на нарушителя.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Д.Р., Д.С., Ф.И., Н.Н. и Г.Т., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно свързани, писмените материали преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, докладна записка, справка от тел.112, ведно със звукозаписи, обективирани на веществено доказателство- 1 бр. СД диск, справка за нарушител/ водач, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 3 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУП при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на Пето РУ - оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, според който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е съставил АУАН не в присъствие на свидетели - очевидци, а единствено в присъствието на един свидетел – Г. СТ. Т., на който са отразени трите имена и адрес / 4 служебния на Пето РУ /.

За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението, посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП (свидетел по акта може да бъде и служебно лице).

Отделно от това, предвид обстоятелството, че съставеният АУАН не е предявен на възз, както стана ясно от показанията на самия актосътавител същият е следвало да бъде изпратен за връчване на възз, а не да му се съобщава за него по телефон или пък за евентуалното му съставяне в бъдеще в болничното заведение, където лицето е било настанено с фрактури. Буди недоумение и както точно е удостоверил свидетелят на т.н. отказ за подписване на АУАН, при положение, че такъв въобще не е бил предявен на възз, а му е съобщено за него по телефона, в каквато връзка са показанията на св.Н..

Така разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, изисква когато АУАН се състави в отсъствие на нарушителя, същият да бъде предявен като съдържание и за подпис. В случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на нарушителя, като в него е отбелязано, че той отказва да го подпише, което обстоятелство било установено според св.Н. в телефонен разговор, за провеждането на който отсъстват 5 доказателства- докладна записка или друг документ. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна практика на Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.Всъщност първият