Решение № 80 от 09.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500763 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 24544/02.10.2025 г., подадена от „Еспи Инвест“ ООД, гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, с ЕИК:201486016 чрез адвокат Д. С. от САК срещу решение № 810/08.08.2025 г., постановено по гр. дело № 6437/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.А.В., настъпила след трудова злополука на ***., както следва: на А. В. А. - 77 043,44 лева, на Т. В. А. - 77 043,44 лева, на С. Б. Х. - 120 000 лева и на М. И. А. - 70 000 лева; ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от настъпването на злополуката - ***. до окончателното издължаване; както и да заплати направени разноски по делото, както следва: на адвокат Я.

Д. Д. възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищците, съответно 5 477,35 лева, 5 549,19 лева, 8 520 лева и 5 012,50 лева; по сметка на Районен съд – Перник сумата от 14 176,35 лева, представляваща държавна такса и разноски по чл. 78, ал.

6 ГПК.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да присъди размер на обезщетение за неимуществени вред 1 съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, намали отговорността му с присъденото обезщетение поради допусната груба небрежност от наследодателя на ищците и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

Излага съображения, че съдът неправилно приел, че отговорността на работодателя не трябва да се намали с оглед допуснатата от работника В.В. груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В тази връзка твърди, че работникът нарушил Инструкцията за безопасност и здраве при работа, ЗЗБУТ и Наредба № 2/2004 г. Злополуката настъпила, тъй като работникът „неправомерно се е намирал в обсега на новоизградената плоча (под нея на сянка)“ и „недопустимо се е намирал в зона на възможно падане и срутване“ на недовършената плоча. Поради това счита, че отговорността на дружеството-работодател следва да бъде намалена, като се определи по-висок размер на съпричиняване на вредата от страна на работника.

Излага и съображения за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в несъответствие с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че съдът неправилно присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от деня на злополуката (***.), а също така съдът нарушил процесуалните правила, като не присъдил разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция (тъй като исковете били уважени само частично).

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците А. В. А., Т. В. А., С. Б. Х. и М. И. А. чрез адвокат Я. Д. са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят окръжния съд да я остави без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице-помогач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК:040638060 чрез юрисконсулт М. П. с депозирано писмено становище счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили представител. Жалбоподателят и въззиваемите са подали писмени молби преди съдебното заседание, с които поддържат съответно въззивната жалба и отговора с направените в тях искания.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба с вх. № 25260/08.11.2024 г., подадена от А. В. А., Т. В. А., С. Б. Х. и М. И. А. срещу „Еспи Инвест“ ООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни 2 искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че между ответното дружество и В.А.В. е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ***, по който последният е бил назначен на длъжност „***“, с място на полагане на труд „повече от едно населено място“, като е постъпил на работа на 18.08.2022 г.

На ***., около 13:30 часа, на строителен обект на ответното дружество, находящ се в ***, при изграждане на жилищна сграда и при изпълнение на служебните си задължения по изграждане на бетонова плоча, при изчакване доставката на бетон за довършването , плочата се срутила заедно с арматурата и част от кофража, като затиснала няколко работници, сред които и В.А.В..

Вследствие на инцидента последният е получил тежка съчетана травма, включваща механична асфикция от притискане на гръдния кош, двустранни счупвания на ребра по няколко линии, контузия и разкъсване на белите дробове и кръвоизлив в гръдната кухина, в резултат на които е починал на място.

С разпореждане № 40/11.10.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Перник, издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като съгласно удостоверение изх. № 5101-13-40#21/07.11.2024 г. разпореждането не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 31.10.2024 г.

Във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство № 34/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Перник, пр.пр. № 1668/2024 г. по описа на ОП – Перник, което към момента на подаване на исковата молба се намира във фаза разследване.

Ищците поддържат, че са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния близък. Твърди се, че А. В. А. и Т. В. А. са дъщери на починалия, С. Б. Х. е живяла с него във фактическо съжителство на семейни начала, а М.

И. А. е негова майка.

Освен това, А. В. А. и Т. В. А. са претърпели и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по погребението на починалия, съответно в размер на 132 лв. за изкопаване и зариване на гроб и използване на траурна зала и 1 440 лв. за траурни услуги.

С оглед изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Еспи Инвест“ ООД да им заплати следните суми: - на А. В. А. – 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 132 лв. обезщетение за имуществени вреди; - на Т.

В. А. – 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1440 лв. обезщетение за имуществени вреди; - на С. Б. Х. – 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; - на М.

И. А. – 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от ***. – датата на настъпване на трудовата злополука, до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Еспи Инвест“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание 3 и размер, както по отношение на претендираните неимуществени, така и на имуществени вреди, както и акцесорните претенции за законна лихва.

Ответникът счита, че исковете са допустими, доколкото се основават на твърдения, свързани с трудовото правоотношение на починалия В.А.В., но ги оспорва като неоснователни.

Поддържа, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са в изключително завишен размер и не съответстват на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства – характера и степента на увреждането, начина на настъпването му, последиците от него, както и други релевантни обективни фактори.

Прави и възражение, че самото поведение на пострадалия В.А.В. е допринесло за настъпването на злополуката, като същият е проявил груба небрежност по смисъла на чл.

201, ал. 2 КТ, поради което евентуалната отговорност на работодателя следва да бъде намалена.

В тази връзка твърди, че съгласно протокол № 5103-13-13/03.10.2024 г. на ТП на НОИ – Перник от разследването на злополуката се установява, че на ***. около 13:30 ч., на строителния обект на дружеството в ***, при изграждане на бетонова плоча и при изчакване доставката на бетон за довършването

, част от работниците са застанали под новоизградената плоча, за да се предпазят от слънцето, при което същата се е срутила върху тях заедно с арматурата и част от кофража. В.В. неправомерно се е намирал в зоната под недовършената плоча, която е представлявала опасна зона на възможно падане или срутване, като по този начин е нарушил правилата за безопасност. С поведението си пострадалият е нарушил редица нормативни и вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд, включително: - разпоредби на Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места; Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; - задълженията на работника по чл. 126, т. 6 КТ да спазва правилата за безопасни условия на труд; - задълженията по чл. 33 ЗЗБУТ, съгласно които всеки работещ следва да се грижи за собствената си безопасност и за безопасността на другите лица. Пострадалият е бил надлежно инструктиран за безопасна работа, но въпреки това самоволно е застанал под недовършената бетонна плоча, като по този начин е поставил живота си в риск и е проявил самонадеяност и груба небрежност.

Освен това, ответникът прави и възражение за приспадане на евентуално изплатено застрахователно обезщетение, ако такова е било изплатено във връзка с покрит застрахователен риск за трудова злополука по застраховка, сключена от работодателя, като счита, че подобно обезщетение следва да бъде приспаднато от евентуално присъдените суми.

Ответникът моли съда да приеме за съвместно разглеждане възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 201, ал. 2 КТ и възражението за приспадане 4 на изплатени застрахователни обезщетения, както и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да му присъди направените по делото разноски.

ЗАД „Алианц България“ – трето лице-помагач на страната на ответника, с писмено становище от 11.03.2025 г. оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на работника В.А.В. по арг. от чл.

201, ал. 2 КТ като твърди, че с поведението си починалият нарушил разпоредбите на чл. 33 ЗЗБУТ и чл. 126, ал. 6 КТ. Посочва и това, че на ищците е изплатено пълно и справедливо обезщетение в размер на 65 913.12 лева по силата на сключена задължителна застраховка „Трудова злополука”.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда.

Решението е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата на „Еспи Инвест“ ООД доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: