Решение № 280 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20261850100039 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – А. О. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., чрез адвокат Н. М., срещу ответника „Финанси център“ ООД, ЕИК ****, адрес на управление: град С., район О., бул. **** представлявано от управителя Д. Д.

Д..

Предявени са обективно съединени искове, както следва:

Да бъде признато за установено, че сключените между ищеца и ответника Договор за потребителски кредит № ***/19.08.2024 г. и Договор членство в „КЛУБ ФИНАНСИ ВИП от 19.08.2024 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 682.58 евро /1335 лева/ получена без основание – с оглед нищожността на цитираните договори.

Твърди се в ИМ, че ищеца е ответника са сключили посочените договори на една и съща дата, като по договора за кредит му е отпусната сумата от 5000 лева при лихва от 40% и ГПР от 42.83%, а по договора за членство са му предоставени услуги „Избягване на предсрочна изискуемост; „Възможност промяна на погасителен план", "Финансова оптимизация“, „Допълнително краткосрочно финансиране", за което му е начислена допълнителна месечна вноска от 161.13 лева, по който начин общата вноска по кредита е в размер на 535 лева.

Твърди се наличие на качеството на „потребител“ на ищеца, както и служебно задължение за съда да установи нищожност и на основния, които не са изрично посочени.

Твърди се нищожност на договорите. Твърди се, че услугите по договора за членство 1 са част от дейностите по управление на кредита и за тях не следва да се начислява такса, като и че с невключването на сумите по договора за членство в ГПР се заобикаля изискването на чл. 19 от ЗПК.

Твърди се нищожност на договора за кредит поради липса на специалните изисквания на ЗПК - не са посочени приложимият лихвен процент, както общата дължима сума.

Твърди невключване в ГПР на сумите по договора за членство възлизащи на 2 900.34 лева.

Твърди се неравноправност на клаузата за предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие правата на страните.

Позовава се на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/22г.

Твърди извършване на плащания от ищеца по договорите в общ размер на 6 335 лева, част от които са плащания по договора за членство и че при нищожност се дължи връщане на платеното без основание, както и че претендираната сума от 1 335 лева е платена над дължимата главница по заемното правоотношение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и упълномощения представител.

Писмено се иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски. Представя списък.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез адвокат В. Ж., като твърди недопустимост на исковете, а алтернативно неоснователност.

Твърди се липса на представен подписан от ответника договор за кредит.

Твърди се липса на фактически твърдения.

Твърди се отговора сключване на договора за кредит, както и договора за членство, което по отношение на втория е по изричното желание на ищеца и не е задължително условие за сключване на първия.

Твърди, че представените платежни от ищеца удостоверяват плащания в общ размер на 5 400 лева по договора за кредит.

Оспорват се твърденията за липса на реквизити, както и за необходимостта от включване на плащанията по договора за членство към ГПР. Оспорва се твърдението за неравноправност на уговорката за плащания по договора за членство, като изтъква и доброволното му сключване. Оспорва твърдението за заобикаляне на закона, както и осъдителния иск, като твърди, че всички плащания са по валидни договори и с правно основание. Не съставлява съществена нередовност в отговора посочване на договор за кредит с друг номер и дата, както и с друго лице, което според съда се дължи на свързаността на ищеца с лицето Петя Петрова /което е вносител на дължимата сума за ДТ/, което обстоятелство е известно на съда и от множеството, налични в съда дела, между ищеца и това трето лице като ищци и множество кредитни фирми като ответници.

Иска отхвърляне на исковете.

2

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Не се явява и упълномощения. Писмено иска гледане на делото н негово отсъствие. Представя доказателства за претендирани разноски.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорени от страните, като съдът приема следното от фактическа и правна страна..

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за потребителски кредит № ***/19.08.2024 г. с ответника, съгласно който му е предоставена заемна сума от 5 000 лева, която е следвало да върне на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 373.87 лева, с първа вноска на 16.08.2024 г. и последна на 18.02.2026 г. Общата дължима сума по договора е в размер на 6 729.66 лева, поради което съдът намира, че разликата между тази сума и заемната сума е договорната/възнаградителна лихва. В договора е вписан фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както и годишен процент на разходите в размер на 42.83% /възможно е едно от двете числа да е неточно/.

В договора е посочено, че ГПР включва лихви и такси за разглеждане на заявление за кредит /липсва означение на такава такса. Сумата по възнаградителната лихва от погасителния план съответства на разликата между обща дължима сума и заемна сума/.

Уточнено е при описание на ГПР, че се приема неизменност на лихви и такси за срока на договора, като при изчислението не са включени разходи по обезпечения, по преводи/откриване и поддържане на сметки, по събиране на вноски, както и за обезщетения при неизпълнение.

Част от договора е погасителен план с вноски по дати и суми за главница и договорна лихва.

Макар и да не е представен по делото съдът приема, че на 19.08.2024 г. страните са сключили и Договор за членство в „КЛУБ ФИНАНСИ ВИП, съгласно който на ищеца са предоставени възможности да ползва услуги - „Избягване на предсрочна изискуемост“, „Възможност промяна на погасителен план“, „Финансова оптимизация“, „Допълнително краткосрочно финансиране“, като е договорено заплащане на възнаграждение на ищеца за предоставянето на тези услуги, като към месечната вноска се прибавя и сумата от 161.13 лева, по който начин общата месечна вноска е в размер на 535 лева /съдът не престава да се учудва на способността за изчисление на различните части от месечните вноски по начин довеждащ до кръгло число на месечната дължима сума/.

Самият договор за членство не е представен от ищеца, но към представените от негова страна писмени доказателства е налице график по дати, идентични с посочените в погасителния план, за плащане на месечната вноска за членство, като е посочена отделно и вноската по погасителния план, а така също и предвид фактическите твърдения на ответника може да се направи извод, че е налице и такъв договор. Следва изрично да се отбележи, че макар страните да са задължени с определението по чл. 140 от ГПК да представят заверени от тях договор за кредит и договор за членство, такива не са представени.

3

Налице са общо дванадесет заверени копия от платежни нареждания, видно от които в периода 30.09.2024 г. – 17.12.2025 г., в полза на ответника са преведени обща сума от 6 335 лева /единадесет плащания по 535 лева и едно в размер на 450 лева, като вносител по всички плащания е посоченото по-горе трето лице, а като основание е посочен договора за кредит, сключен с ищеца/.

При тези факти, установени без съмнение и противоречие от представените писмени доказателства съдът намира, че исковете са изцяло основателни.

В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Налице е заемно правоотношение, възникнало между ищеца и ответника, като ищецът е получил от това лице заемната сума от 5 000 лева, като писмения договор за кредит, както и договора за членство са недействителни и не пораждат задължения за заплащане на дължимите суми по тях, освен за връщане на заемната сума, но основанието за това са общите правила за заемно правоотношение по ЗЗД.

Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за заем и договор за членство са недействителни в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на ГПР се приравнява на липса този основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл.

23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договора с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Същото решение на СЕС третира и въпроса за допълнителните услуги, представени на потребител с договора за кредит или със отделно споразумение, като постановява, че разходите за такива услуги попада в обхвата на общите разходи по кредита за потребителя, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР. Тук следва да се отбележи и съществения характер на тези разходи, възлизащи на общата сума от 2 900.34 лева, която е над 50% от заемната сума и без съмнение е налице непропорционалност в насрещните престации, направено с цел прикриване на действителните разходи по кредита, съответно невключването им при изчисление на ГПР, което е заблуждаваща практика, позволяваща реализиране на приходи, значително над поставените в ЗПК количествени ограничения. Без значение е доброволното сключване на договора за членство, след като той има предмет определени услуги по договора за кредит и практически договора за членство няма самостоятелно съществуване, а е част от договора за кредит, след като регулира отношения, пряко свързани с основните клаузи от заемното правоотношение.

Поради това са основателни исковете за недействителност на договора за кредит и 4 договора за членство, сключени между ищеца и ответника.

Доколкото са налице неоспорени писмени доказателства за общи плащания от ищеца в размер на 6 335 лева и предвид извода за изначална недействителност на писмения договор за кредит може да се направи извод, че ищеца е погасил главницата, която е единствено дължима на основание чл. 23 от ЗПК, съответно разликата над тази сума е платена без правно основание, поради което е основателен иска на ищеца за осъждане на ответника да върне тази недължимо платена сума, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на иска 09.02.2026 г. Сумата от 1 335 лева следва да се присъди в евро.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 385.20 лева /196.95 евро/ за направени разноски – заплатена държавна такса.

В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 250 евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност от ответника, ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 250 евро за предявените два иска.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № ***/19.08.2024 г. и Договор членство в „КЛУБ ФИНАНСИ ВИП от 19.08.2024 г., сключен между ищеца А. О. К., ЕГН ********** и ответника „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК ****.

ОСЪЖДА ответника „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца А. О. К., ЕГН ********** сумата от 325.18 евро, заплатена от ищеца без основание, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на иска 09.02.2026 г.