Решение № 1154 от 12.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1154

Стара Загора, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА канд № 20267240600046 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. С. И., [ЕГН], подадена чрез пълномощника му адв. С. П., АК – Пловдив, против Решение № 375 от 02.12.2025г., постановено по АНД № 20255510200981/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №25-0284-000582/08.04.2025 г. на Началник РУ в ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд за липса на съществени процесуални нарушения в издаденото наказателното постановление. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са съставени при спазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Касаторът сочи, че в НП не е индивидуализирано конкретното нарушение - липсват точни данни за пътните и атмосферни условия, за скоростта и механизма, използван е по същество бланкетен израз, близък до самата правна норма, без фактическо съдържание, с което е ограничено правото му на защита. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В постъпило по делото писмено становище пълномощникът на касатора поддържа изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на решението на Казанлъшкия районен съд, като моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение както за въззивната, така и за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С. С. И. от гр. Казанлък против Наказателно постановление № 25-0284-000582/08.04.2025г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с което на И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.03.2025г., в 00:09 часа, в община Казанлък, на път ОБЩИНСКИ №SZR1068, по път IV-66622, в посока изток-запад, С. С. И. управлявал мотопед Мейтиан МТ 50 КТ 13, с рег. №****, собственост на Д. П. Н. от гр. Казанлък, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно по посоката на движение и се преобръща в крайпътна канавка. Настъпва ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП с материални щети №1877080. С деянието е извършено виновно нарушение на ч.20 ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движени, съобразно с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което причинява пътно транспортно произшествие, представляващо състав на административно нарушение по чл.179 ал.2 предл първо от ЗДвП.

С въззивната си жалба санкционираното лице е посочило, че описанието на нарушението не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото не е посочено от къде излиза в дясно мотопеда, за да влезе в канавката, както и скоростта му на движение, имаща значение за преценка на съобразяването й с конкретните пътни и атмосферни условия, съответно с възможността да се спре движението, поради внезапно възникнало и предвидимо препятствие. Липсата на това обстоятелство е нарушило правото му на защита срещу отправеното му обвинение за виновно нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Счита, че отсъствието на тези съставомерни фактически обстоятелства не позволява установяване на виновно извършено деяние, а то е прието за доказано въз основа на предположения на актосъставителя, който не е очевидец на настъпване на пътно транспортното произшествие. Не са изяснени причините за пътно транспортното произшествие, а само настъпилите щети не са достатъчни за правна квалификация на случилото се като виновно тяхно причиняване от водача на мотопеда. По тези правни съображения е поискано от въззивния съд да постанови решение за отмяна на наказателното постановление.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд – Казанлък е приел, че описаните факти в редовно съставения АУАН се установяват от показанията на свидетелите – полицейски служители на РУ Казанлък, които по същото време и по същия път са пътували към село Кънчево, но в срещуположна посока и по повод на сигнал. Свидетелите М., к. и П. възприели лично и непосредствено произшествието като се разминавали с водача на мотопеда. Възприели посоката му и начина на движение, както и загубването на контрол върху управляваното МПС, последвалото падане, което било причината да обърнат посоката на движение на служебния автомобил, за да установят състоянието на водача. Свидетелите М. и к. помогнали на водача да се изправи, запазили местопроизшествието и се обади на колегите си от сектор Пътна полиция. Свидетелите констатирали още, че водачът е без поставена защитна каска на главата, не носи документите за регистрация на пътното превозно средство, нито свидетелството си за управление на МПС като е употребил и алкохол. Служителите от сектор „Пътна полиция“ – свидетелите К. и М. установили нарушението по показанията на свидетелите М., к. и П.. Актът е съставен въз основа на техните сведения и запазеното местопроизшествие. Водачът отказал да подпише АУАН и разписката за неговото връчване, което било удостоверено с подписа на свидетеля М.. Съдът е изложил в мотивите към решението си показанията на актосъставителя К., които е кредитирал като съответни на всички писмени доказателства и на показанията на останалите разпитани по делото свидетели – очевидци на извършване на нарушението, които също са цитирани точно. Свидетелят К. е изложил пред въззивният съд, че след проверка за употреба на алкохол е установено съдържание от около 2 промила в издишания въздух, а въз основа на сведенията на М., к. и П. установил, че причината за настъпване на ПТП е несъобразената скорост, поради което е съставил и процесния АУАН. Въз основа на съвкупното обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е заключил правно, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП имат съдържание, което съответства на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН, а разпоредбата на чл.179 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП е приложена правилно. НП е издадено от компетентен орган и въз основа на акт, съставен от оправомощено за това лице, съгласно приложена Заповед на министъра на вътрешните работи.

Решението на въззивният съд е постановено при правилно приложение на материалния закон, но при следните коригиращи мотиви, с които се дава отговор и на изложените в касационна жалба оплаквания: Отправеното обвинение с АУАН и с НП е за причиняване на пътно транспортно произшествие, поради загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство, която се дължи на движение с несъобразена с пътните условия скорост. В разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗДвП са описани изпълнителните деяние – нарушенията на материалните правила на ЗДвП, чрез които се осъществява резултатното административно нарушение причиняване на пътно транспортно произшествие. Едната от формите на изпълнително деяние е движение с несъобразена скорост, попадащо под диспозицията на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а другата форма е нарушение на чл.20 ал.1 от същия закон – загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство. От отправеното с АУАН и с НП обвинение се налага извода, че пътно-транспортното произшествие е извършено чрез нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство. Следователно АНО е допуснал неправилна правна квалификация на правилата за движение, чието нарушаване представлява изпълнително деяние на административното нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП, но без това да представлява непълнота на обвинението, нито неправилна правна квалификация на самото административно нарушение. Както се посочи и по-горе, за съставомерността на деянието под състава на чл.179, ал.2 от ЗДвП е необходимо да бъде установено и посочено в АУАН, съответно в НП, че то е извършено при нарушаване на задължението за движение със съобразена скорост, при нарушаване на задължението за непрекъснат контрол върху управляваното МПС или при нарушение по смисъла на чл.179 ал.1 от закона. Неправилната квалификация на загубата на контрол върху пътното транспортно средство като неспазване на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, вместо под чл.20, ал.1 от същия закон не представлява абсолютно основание за отмяна, защото както в АУАН, така и в НП ясно и конкретно е посочено, че водачът е загубил контрол на управлявания мотопед, поради движение с несъобразена скорост и с това е причинил съставомерния резултат по чл.179, ал.2 от ЗДвП. С изложеното се дава отговор на оплакванията в касационната жалба относно неяснота и непълнота на административното обвинение, които не намират подкрепа в заключителната, обвинителна част на НП и в повдигнатото с АУАН обвинение за причиняване на ПТП, поради загуба на контрол, която се дължи на движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Несъобразяването на скоростта е констатация, която се основава на механизма на причиняване на пътно транспортното произшествие, а той е ясен и установен. Водачът е изгубил контрол над управляваното моторно превозно средство без да е възникнало каквото и да било препятствие – няма такова фактическо обвинение, но се движи през нощта по път от общинска пътна мрежа, което е изисквало да избере такава скорост, при която може да има контрол върху управляваното МПС във всеки един момент.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №375 от 02.12.2025г., постановено по АНД № 20255510200981/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: