Решение № 381 от 26.09.2019, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 26.09.2019г. гр.Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Димитровградският районен съд на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар

Валентина Господинова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева гражданско дело № 243 по описа за

2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.288а ал.3, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането(отм.), аналогичен на чл.559 ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от действащия Кодекс за застраховането(КЗ).

ИЩЕЦЪТ – Г. Ф. гр.София, представляван от изп. директори Б.М. и С.С., твърди в депозираната искова молба, че възстановил на основание чл.288а ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането(отм.), сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Германия по Щета № 120145/12.02.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 813.44 лева за увредения при ПТП, настъпило на 17.07.2013г., лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ RP-AC 62, собственост на Ю. А.

Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки товарен автомобил „Даф“ с ДКН СА 9500 РК, собственост на „Турбос Хют България“ ООД, при извършване на маневра в паркинга на фирма Херн Транспорте във Вегхойзел, ударил правомерно паркирания лек автомобил Ситроен, като така причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл.260 от КЗ(отм.), сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

С

Регресна покана № ГФ-РП-446/21.08.2018г. ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но до момента на предявяване на исковата молба не погасил задължението си.

С оглед на така изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 24 813.44 лева, представляваща възстановеното от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В хода на производството по делото, във връзка с оставяне на исковата молба без движение за уточняване на релевантни за делото факти, ищецът посочва, че вследствие на процесното ПТП били увредени следните части и детайли на л.а.„Ситроен Ц4“:

• Лайсна на врата, задна лява;

• Предпазна лайсна на врата, задна лява;

• Калник заден ляв;

• Странично стъкло на задна лява врата;

• Задно стъкло;

• Задна светлина;

• Задна светлина(горна част);

• Стъкло на С-колонка;

• Уплътнение на задна врата;

• Външно уплътнение;

• 3 броя крушки;

• Външна ръкохватка на задна лява врата;

• Запълваща планка горна на калник заден ляв.

Уточнява, че цената на иска е формирана като сбор от сумите, които Г. фонд платил на Националното бюро на българските автомобилисти, представляващи изплатеното обезщетение от НББАЗ за нанесените щети на увредения от произшествието автомобил, които последното предявило за възстановяване от Фонда, а именно:

• изплатена такса за обработка от НББАЗ с вх.№

08-01-617/13 от 12.02.2014г., представляваща сума по фактура на стойност 240 евро, с левова равностойност 469.40 лева;

• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№

08-01-617/13 от 07.01.2015г., представляваща обезщетение на стойност 6 373.73 евро, сума по фактура на стойност 2 698.30 евро и банкови такси на стойност 26.73 евро - общо 9 098.76 евро, с левова равностойност 17 795.63 лева;

• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№

08-01-617/13 от 19.02.2015г., представляваща обезщетение на стойност 1 391.81 евро, сума по фактура на стойност 1 329.72 евро и банкови такси на стойност 23 евро - общо 2 744,53 евро, с левова равностойност 5 367.83 лева;

• изплатено обезщетение от НББАЗ с вх.№

08-01-617/13 от 14.04.2015г., представляваща обезщетение на стойност 492.05 евро, сума по фактура на стойност 88.57 евро и банкови такси на стойност 23 евро - общо 603.62 евро, с левова равностойност 1 180.58 лева.

На база постъпили претенции за възстановяване на изплатените обезщетения от НББАЗ на Националното бюро на Германия за изплатени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на произшествието МПС с български регистрационен номер, била образувана преписка по щета № 120295/16.04.14г. на Г. фонд и обезщетението било възстановено с четири преводни нареждания, в общ размер от 24 813.44 лева, която сума съответствала и на исковата претенция. По силата на чл.105 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждали от правото на държавата, на чиято територия настъпили и компенсационният орган на държавата, където настъпило събитието, бил самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респективно Г. фонд, нямали правомощията да правят преценка по същество, поради което не била доказателствената тежест на ищеца, при евентуално оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен или друг контролен орган по местоизвършване на деликта.

След като чуждият компенсационен орган преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и изплатил обезщетение в посочения размер, то Гаранционният фонд бил длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. В задължителната си практика ВКС приемал, че размерът на обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би довело до пълно обезщетяване на вредите. Затова в случая била меродавна стойността на вредите, определена от компенсационния орган в Германия. Именно затова и самият законодател предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.

Г. фонд изплатил на НББАЗ сумата от общо 24 813.44 лева с четири преводни нареждания, както следва:

• Преводно нареждане за кредитен превод от

25.02.2014г. за сумата от 469.40 лева;

• Преводно нареждане за кредитен превод от

20.01.2015г. за сумата от 17 795.63 лева;

• Преводно нареждане за кредитен превод от

05.03.2015г. за сумата от 5 367.83 лева;

• Преводно нареждане за кредитен превод от

27.04.2015г. за сумата от 1 180.58 лева.

Виновното поведение на ответника се изразявало в това, че на 17.07.2014г., управлявайки т.а.„Даф“ с ДКН СА 9500 РК, собственост на „Турбос Хют България“ ООД, при извършване на маневра в паркинга на фирма „Херн Транспорте“ във Вегхойзел-Германия, ударил правомерно паркирания лек автомобил „Ситроен Ц4“, собственост на Ю. А., като така причинил процесното ПТП. Фактът на деянието бил установен със съдебно решение № 40 125/14 на Областен съд Карлсруе - Германия, с което германското бюро било осъдено да заплати на ищеца Ю. А. обезщетение за причинените вреди, както и съдебно-деловодните разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Г.А.Ч. ***, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че в полза на ищеца не е възникнало право на регресна претенция, доколкото товарният автомобил, за който се твърдяло, че е участвал в ПТП-то, не бил с обичайно местодомуване в Република България. Оспорва се и твърдението, че този автомобил бил собственост на „Турбо Хют България“ ООД. В приложенията към исковата молба самият ищец представил писмо от въпросното дружество и фактура за продажба на камиона от 19.03.2013г.(тоест преди посочената дата на произшествието) на белгийско дружество и било очаквано изпълнението на изискванията за движение на автомобила, вкл. и нужните застраховки да бъдат уреждани в чужбина. Обичайното местодомуване на автомобила било в Зеербрюкен, Белгия, откъдето осъществявал курсове, а не в Република България. Ответникът нямал никакви контакти с посоченото за собственик дружество и бил назначен на работа по трудов договор от 2013г. с „ВДВ България“ ООД.

Правото на регрес се оспорва и поради липсата на основание за възникването му съобразно немското право. От приложеното към исковата молба решение на Областен съд Карлсруе, Германия, обнародвано на 18.08.2014г., за осъждане на ответника по него Дойчес Бюро Грюне Карте е.Ф., се установявало, че основание за отговорността на ответника било задължението на съответния застраховател съгласно § 6 ал.2 от Закона за застраховка „Гражданска отговорност“ на чуждестранни МПС и ремаркета във връзка с § 115 ал.1 изр.1 от Закона за застрахователните договори. Тоест основание за отговорността не била липсата на застраховка, а съществуването на задължение на застрахователя и претенцията следвало да се насочи към него, тъй като задължението му не било отпаднало.

Ответникът оспорва и участието си в процесното ПТП, което не било обследвано и съответно констатирано от компетентен орган по надлежен ред.

Оспорва и твърдението, че съдебното решение на Областен съд Карлсруе установява негово виновно поведение в процесното ПТП. Ответникът не бил страна по делото, като нямало произнасяне от съда по участието му в произшествието.