Решение № 95 от 01.04.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Гоце Делчев, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101625 по описа за 2025 година

Делото е образувано по депозирана искова молба от „К. Й. ООД с ЕИК *****, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК, против Е. Г. П. (К.) с ЕГН **********. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата ***** лева, представляваща частично задължение по запис на заповед, обезпечаващо чистата главница по договор за заем № 262181, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 602/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Исковата молба е предявена след като с разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 602/2025г., на PC - Гоце Делчев, са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПКС след депозирано в срок възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника.

Твърди се в исковата молба, че на 15.01.2024г. Е. Г. П. (К.) е издала запис на заповед в полза на „К. Й. ООД ЕИК ******, който отговаря на формалните изисквания на закона съставен е в предвидената от закона писмена форма, в него няма зачерквания, добавки или поправки, съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ и ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС за задължителните за този вид менителничен ефект реквизити. Сочи се, че подписът на издателят е положен собственоръчно, ангажирайки го като автор на записа на заповед с всички юридически последици от това. Излагат се твърдения, че ценната книга е с падеж „на предявяване“, като същата е предявена за плащане на посочената дата. Записът на заповед, посочен по-горе, представлявал редовен от външна страна документ, удостоверяващ паричното вземане инкорпорирано в него. Соди се, 1 че той обезпечава конкретно каузално правоотношение, а именно: Договор за паричен заем № 262181, сключен между „К. Й. ООД, като заемодател и Е. Г. П., като заемател. Излагат се твърдения, че на 13.05.2025г. ищовото дружество е подало заявление на основание чл. 417 от ГПК, като на основание така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 602/2025г. на PC Гоце Делчев. Твърди се, че във връзка с депозираното заявление съдът е издал Заповед за изпълнение, с която е разпоредил Е. Г. П. да заплати на „К. Й. ООД сумата от 1151,94 лв. и 43,06 лв. разноски общо за ДТ и за юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва, считано от 13.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи се също така, че в посочената ЗИ, PC Гоце Делчев е посочил изрично в мотивите си, че сумата е 1151,49 лв. представлява чистата стойност на главницата по договора за заем, намалена с извършеното плащане от длъжника.

Твърди се, че въз основа на издадените по посоченото по-горе дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 688/2025 по описа на ЧСИ Б.с В. с peг. № 890 от КЧСИ и че в законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение.

С изложените твърдения „К. Й.“ ООД обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Е. Г. П.. Същата чрез пълномощника си адв. П. Р. заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Излага, че между ищцовото дружество и ответницата има влязло в сила на 22.05.2025 г.

Решение № 475/14.04.2025 г. постановено по гр.дело № 1231/2024 г. по описа на РС-Гоце Делчев, поради което настоящото производство се явявало недопустимо, а ИМ неоснователна и недоказана. Възразява, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.

22 във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК поради неспазване изискванията на закона, действителния размер на ГПР, поради което на връщане подлежи само главницата по договора. Излага подробни съображения за наличието на неравноправни клаузи в цитирания договор за кредит, както и че са налице основания за обявяването му за недействителен по реда на ГПК. Възразява срещу дължимостта на претендираната сума, като заявява, че недействителността на каузалното правоотношение води до отпадане на обезпеченото с него вземане, поради което счита вземането по записа на заповед, издаден с обезпечителна функция, за погасено.

В открито съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява.

Изпраща становище, с което поддържа иска и моли същия да бъде уважен.

Ответникът по делото не се явява. Не се явява и процесуалният представител адв.

Рупчина.

По делото е приложено за послужване ч.гр.дело № 602/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, както и са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по 2 вътрешно убеждение по реда на чл. 12 от ГПК, на основание чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на иска, обосновано с наличието на водено между страните гр.дело във връзка със същия договор за потребителски кредит. От приложените и приети като доказателства по делото заверени копия на Решение с рег.№ 102/14.04.2025 г. по гр.д.№ 1231/2024 година по описа на РС-Гоце Делчев; Решение с рег.№ 475/12.12.2025 година по гр.д. № 1563/2024 година по описа на РС-Гоце Делчев;

Решение с рег.№ 53/20.02.2026 година за поправка на ОФГ по описа на РС-Гоце Делчев, се установява, че между същите страни и на същото основание не водено друго производство.

Проиводството по гр. дело № 1563/2024г. на РС – Гоце Делчев касае различни страни – ответникът Е. П. и „В. К.“ АД, а гр. дело № 1231/2024г. на РС – Гоце Делчев е между същите страни, но на друго основание – чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК.

Предвид изложеното направеното възражение за недопустимост на предявения иск е неоснователно.

На следващо място, видно е от ч. гр. дело № 602/2025 г. на Районен съд – Гоце Делчев, че в производство по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК с влязло в сила на 23.05.2025 г. разпореждане № 959/15.05.2025г. заповедният съдът е отхвърлил заявлението на "К.и Й.

ООД срещу Е. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата над чиста главница от 1 151,94 лв. – до пълния претендиран размер от 2 876,37лева, включващ разликата от **** лв. до пълния размер на претендираната главница –**** лв., неустойка съгласно чл. 14 ал. 1 от ОУ в размер на *****лв. и договорна лихва в размер на 161,55 лв., начислени по договор за паричен заем № № 262181 към искане № 262181 от 15.01.2024г., претендирани въз основа на обезпечаващия този договор за паричен заем - Запис на заповед от 15.01.2024г., целият издаден за сумата от 9 828,00лв., предявен на 15.01.2024г., с издател Е. Г. К., издаден в полза на „К. Й. ООД, както и в частта, в която се претендират разноски над сумата от 43,06 лв. до пълния претендиран размер от ***** лв., поради констатирани от съда неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.

Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 332 от 15.05.2025г. срещу длъжника Е. К. (П.) за сумата ***** лв. – частично задължение, обезпечаващо чистата главница договор за паричен заем № 262181 към искане № 262181 от 15.01.2024г., обективирано в Запис на заповед от 15.01.2024г., целият издаден за сумата от ******лв., предявен на 15.01.2024г., с издател Е. Г. К., издаден в полза на „К. Й.“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2025г. до окончателното плащане, и изпълнителен лист за уважената част по заявлението и издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение.

Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя 3 да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното предявеният установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на предявения иск:

От представения запис на заповед от 15.01.2024 г. по приложеното ч. гр. д. № 602/2025г. на РС Гоце Делчев (л. 5 от ч.гр.дело), се установява, че Е. П. (К.) безусловно, неотменимо и без протест се е задължил по този запис на заповед да заплати на "К. Й." ООД гр. Х. на предявяване сумата ****** лева с място на плащане на адрес на "К. Й." ООД: гр.

Х., ул. "Л." № ** Записът на заповед е подписан от издателя Е. Г. П. (К.).

За уважаване на исковата претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, а именно - валиден запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца за процесната сума, както и настъпването на падежа на вземането, а ответникът трябва да установи, че е погасил задължението. В настоящото производство не са наведени абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед, нито такива възражения, основани на пороци на волята при издаването му. При извършената проверка се установява, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.

535 от ТЗ, поради което настоящият състав намира, че процесният запис на заповед е редовна от външна страна ценна книга. Процесната ценна книга /видно от съдържанието на изисканото за послужване ч. гр. д. № 602/2025 г. - л. 5/ съдържа наименованието "запис на заповед" както в заглавието на акта, така и в текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на опредЕ. парична сума – *******лв. Падежът на записа на заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 от ТЗ, вр. чл. 486, т. 1 о т. ТЗ - на предявяне, което е сторено на 16.01.2024г. Като място на издаване е посочен гр. Гоце Делчев, посочено е и място на плащане по чл. 535, т. 4 от ТЗ - в гр. Х.. Като ремитент (поемател) е посочен "К. Й." ООД.

Менителничният ефект е издаден на 15.01.2024г. и е положен подпис на издателя Е. П.. Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е настъпила и падежната дата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, т. 17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и 4 длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.