Решение № 419 от 13.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20252120200878 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от *в, ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. А. А. от БАК, против Наказателно постановление № 24-0769-001550 от 02.07.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл.

123, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 100 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. А. от БАК, който поддържа жалбата. Признава, че доверителят му е допуснал ПТП, но застъпва, че същият не е усетил удара и по тази причина не е спрял, за да установи щетите и да уведоми КАТ, като този смисъл не е напуснал местопроизшествието. В случай, че съдът не възприеме тезата за субективна несъставомерност на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, моли наказателното постановление да бъде изменено, като срокът на наказанието "Лишаване от право да управлява МПС" се намали на 1 месец.

1

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 17.02.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 24.02.2025г. ), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 08.01.2024г., около 11:20 часа, лек автомобил „БМВ“ с рег. № *, собственост на *, бил паркиран в гр. Бургас, ул. „*“, зад бл. 50, находящ се на ул. „Христо Ботев“. По същото време, през същото място преминал товарен автомобил „Мерцедес 817“ с рег. № *, собственост на търговското дружество "*" ООД, управляван от жалбоподателя И. Т. М., като минавайки покрай паркирания лек автомобил „БМВ“ с рег. № * и опитвайки да извърши маневра завой наляво предприел движение на заден ход, при което ударил лекия автомобил и му нанесъл материални щети. М. не усетил настъпилия удар и продължил движението си.

По-късно същия ден * установил, че автомобилът му е ударен в задната си част от друго МПС. След публикация в социална мрежа същият се сдобил с видеозапис от охранителна камера, която е заснела настъпилото ПТП, разбрал, че товарният автомобил „Мерцедес 817“ с рег. № * продължава да извършва дейност на ул. „*“, отишъл на място и установил водача на този автомобил, но двамата не се разбрали, поради което * подал сигнал за случая в Първо РУ към ОДМВР – Бургас.

Полицейските служители от Първо РУ към ОДМВР – Бургас прегледали записа, на който се виждал инцидентът, установили жалбоподателя М. като водач на автомобила, нанесъл щетите и снели писмени сведения от него, в които същият завил, че той е управлявал товарният автомобил на посочената дата, но не е разбрал, че е ударил лекият автомобил „БМВ“. Посочил също, че е предложил на * да съставят двустранен протокол или да му заплати щетата, но последният не е съгласил.

Цялата преписка по случая била изпратена в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас и разпределена на свидетеля полицейски инспектор Д.

К. Г., който призовал водача И. Т. М. и на 27.02.2024г. в негово присъствие, както и в присъствието на свидетелите Д. Г. Д. и Г. Д. Д., в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, съставил процесните Протокол за П Т П № 1868033/27.02.2024г. и АУАН бл. № 0540073/27.02.2024г. Двата документа били предявени на М., който ги подписал без възражения и получил препис от тях. М. обаче отново заявил пред свидетеля Г., че понеже управляваният от него автомобил е голям - тежкотоварен, същият не е усетил, че е ударил паркирания лек автомобил.

2

Въз основа на горецитирания АУАН, на 02.07.2024г. от Началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на И. Т. М. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл.

123, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 100 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 08.01.2024г., около 11:20 часа, в гр. Бургас, зад бл. 50, находящ се на ул. „Христо Ботев“, управлявайки по ул. „*“ товарен автомобил „Мерцедес 817“ с рег. № *, собственост на търговското дружество "*" ООД, при движение на заден ход жалбоподателят И. Т. М. ударил паркирания лек автомобил „БМВ“ с рег. № *, собственост на *, като му нанесъл материални щети, след което продължил движението си.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение – това по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП няма спор, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 817“ с рег.

№ *, както и че при предприемане на движение на заден ход е настъпило съприкосновение между този автомобил и паркирания паркирания лек 3 автомобил „БМВ“ с рег. № *, при което на последния са причинени материални щети.

С оглед на горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си като водач жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

В случая е прието и съответно посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице, вследствие на поведението си, е блъснало паркирания лек автомобил, причинявайки му материални щети.

Жалбоподателят безспорно е нарушил посочената в НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП.

Размерът на наказанието е фиксиран в закона - "Глоба" в размер на 20 лева, поради което не може да се обсъжда въпросът за неговото намаляване.

Конкретното деяние не може да се счете и за маловажно по смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.

По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.

По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение обаче – това по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба обаче, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е усетил да е настъпило съприкосновение.

Напротив, на няколко пъти – веднъж в депозираните от него писмени сведения пред служители на Първо РУ към ОДМВР – Бургас и втори път – пред свидетеля Г. при предявяване на съставения му от последния АУАН, М. е заявил, че не е усетил, че е ударил паркирания лек автомобил. Последното, по мнение на съда, е обяснимо с оглед обстоятелството, че се касае за значителна разлика в габаритите на двете МПС-та, доколкото жалбоподателят е управлявал тежкотоварен автомобил, а съприкосновението е с лек автомобил.

Този факт, наред с обстоятелството, установяващо се от възпроизведения в съдебно заседание в присъствието на страните видеозапис на процесния инцидент, че ударът е бил сравнително лек, прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност същият е останал незабелязан.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние 4

(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.

7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017г. и др.) В заключение, по отношение на това нарушение административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази част.

От страните не са направени искания за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и такива (независимо от представените от жалбоподателя доказателства за заплатен адвокатски хонорар) не следва да се присъждат.