Акт № 1071 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Диана К. Стоянова

Членове:Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100501691 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 48438/17.06.2026 г. от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес:

******, срещу решение № 2035/26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110107602/2025 г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, сумата 717,85 евро, представляваща стойността на оказаната на длъжника, който е с прекъснати здравноосигурителни права, медицинска помощ – проведено лечение по КП № 50.1 в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД в периода от 23.11.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1325/12.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2939/2025 г. по описа на Районен съд– Варна, 50 състав.

1

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че още с отговора на исковата молба ответникът изрично е навел твърдения, че страда от тежко психично заболяване, деменция, настанен е в специализирано заведение за психично болни лица, не е в състояние да се грижи за своите работи и не е способен да разбира свойството и значението на постъпките си. В тази връзка е било направено своевременно искане за назначаване на съдебно психиатрична експертиза, което първоинстанционният съд е оставил без уважение като неотносимо, а впоследствие е допуснал събиране на доказателства относно заболяванията на ответника. Поддържа се, че по този начин е нарушено служебното начало и делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не са били обсъдени и доказателствата, че ответникът получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Първоинстанционният съд механично е приел, че щом към момента на лечението ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, автоматично дължи стойността на проведеното лечение, без да изследва дали психичното заболяване е било налице още към момента на натрупване на здравноосигурителните задължения, довели до прекъсване на здравноосигурителните права, дали заболяването е поставило ответника в трайна обективна невъзможност да организира личните и имуществените си дела, включително изпълнението на задълженията му по здравноосигурителното законодателство, както и дали не са били налице предпоставки за предприемане на действия по поставянето му под запрещение. С въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебно психиатрична експертиза. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че решението на Районен съд Варна е правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат се съображения, че предметът на доказване по делото се свежда до това, дали лечебното заведение е извършило твърдяната медицинска помощ, каква е цената на услугата съгласно утвърдения ценоразпис и дали пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към релевантния период. Поддържа 2 се, че психиатричното състояние на ответника е извън предмета на спора и не променя факта на проведеното лечение и възникналото задължение за заплащане, както и че липсват данни лицето да е поставено под запрещение.

Оспорва се искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза.

Алтернативно, в случай, че искането бъде уважено, се иска да бъде дадена възможност на въззиваемата страна да формулира въпроси към вещото лице, както и да ангажира допълнително доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявен от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД срещу П. Т. П. иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 717,85 евро, представляваща стойността на оказаната на длъжника, който е с прекъснати здравноосигурителни права, медицинска помощ – проведено лечение по КП № 50.1 в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД в периода от 23.11.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1325/12.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2939/2025 г. по описа на Районен съд– Варна, 50 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането.

3

Излага се, че ответникът е пациент с история на заболяване /ИЗ №51519/2024г., който е постъпил на 23.11.2024г. във Първа клиника по нервни болести при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, с оплаквания объркване, замаяност, залитане и падане.

След приема на ответника и след извършване на изследвания на същия била поставена диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазилирна система, мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецерабралните артерии.

При хоспитализацията било установено, че ответникът е с прекъснати здравнооситурителни права /неплатени здравно осигурителни вноски за м.10, 11, 12.2019г., 2020г., 2021г., 01-11.2022г., 01.-06.2023г./.

РЗОК е отказала плащане на клиничната пътека, тъй като ответникът е бил с прекъснати права, от своя страна Дирекция „Социално подпомагане“ е отказала плащане, тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл.1, ал.4, т.2 от ПМС №17/31.01.2007г. и ПМС №313/27.12.2023г. за отпускане на целеви средства.

В тази връзка същият следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ в размер на 1404.00лв. по клинична пътека №50.1.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи процесната сума по издадената заповед за изпълнение.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Твърди, че ответникът е в трайна психическа невъзможност да се грижи за своите работи и е настанен в дом за психично болни хора. Не е заплатил на медицинското заведение, тъй като не е разполагал със средства.

Излага се, че ответникът е пенсионер по болест и е бил здравно осигурен към момента на хоспитализацията. Съгласно чл.52, ал.2 от Закона за здравното осигуряване неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл.82 от Закона за здравето, като заболяването е именно от тези сред изредените.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.

4

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.109, ал.1, изр. последно от Закона за здравното осигуряване.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Според чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.

Въззивникът подлежи на задължително здравно осигуряване съгласно чл.33 и чл.34 от Закона за здравното осигуряване, като е следвало да внася за своя сметка здравните вноски.

Видно от направление за хоспитализация, история за заболяването и епикриза за периода 23.11.2024г. до 27.11.2024г. ответникът П. е бил хоспитализиран във Първа клиника по нервни болести при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, с оплаквания объркване, замаяност, залитане и падане. Съгласно коментираната епикриза са извършени изследвания, образна идагностика КТ на главен мозък, ренгенография на бял дроб, ехоскопия на коремни органи, консултативни прегледи с неврохирург и кардиолог, приложена е медикаментозна терапия, поставена е окончатена диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазилирна система, мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецерабралните артерии.

Стойността на КП 50.1 е в размер на 1404.00лв. видно от заповед №Р- 5

180/29.02.2024г. на директора „Икономически дейности“ към Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, с която е утвърден ценоразпис на болницата, както изисква чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

От представената справка от Националната агенция за приходите се установява, че ответникът е с неплатени здравно осигурителни вноски за м.10, 11, 12.2019г., 2020г., 2021г., 01-11.2022г., 01.-06.2023г.

Следователно той е бил с прекъснати здравно осигурителни права, поради което и дължи заплащане на здравните услуги.

В случая не е налице изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Т.е безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е здравноосигурен, или от самия пациент, ако е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай.

Спешни състояния са състояния, при които остро или внезапно е възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, според чл. 33 от Закона за здравето. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода – чл.99, ал.3 от Закона за здравето.

Не са налице и следващите изключения на чл.82 от Закона за здравето.