Решение № 2116 от 07.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2116 гр. Варна, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110111574 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу „***„ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***

Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ от С. И. К. срещу „***„ за осъждане на „***„ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на С. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.*** обезщетение за претърпени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., както следва: сумата от 42 280 лева - обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане и сумата от 1280 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 08.09.2023г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че работил като шофьор на товарен автомобил в 1 ответното дружество, като в предмета на трудовите му задължения било разнос на хранителни стоки със служебен автомобил.

Сочи, че на 14.08.2023г. започнал работа по утвърден график.

Разтоварвайки стока от хладилната част на превозното средство в гр.*** до хранителен магазин „***" взел две касетки със стока и слизайки от хладилната част на автомобила, се подхлъзва на образувалия се конденз и пада на земята от височина от около един метър върху лявата си ръка.

Вследствие на падането получил счупване- изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница. Травмата обусловила трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период 2- 9 месеца при липса на усложнения. На 21.08.2023г. била извършена операция с интервенция- оперативно наместване на фрактури с вътрешна фиксация, радиус и улна. Била поставена плака с проксимален радиус, винт и киршнерова игла.

Злополуката била декларирана от работодателя като трудова като с Разпореждане от 24.08.2023г. на ТП на НОИ, същата била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.

Твърди, че в резултат на злополуката е преживял изключително силни болки и страдания. Не можел дълго време да се обслужва сам, да се справя сам с ежедневните си задължения. Към настоящия момент не бил излекуван напълно. Променил целия си начин на живот, преживял тежък психоемоционален шок и физически дискомфрот, дори и към настоящия момент имал затруднения и болки при движение и минимални физически натоварвания. Налагало се поради силните болки да приема болкоуспокояващи, за да заспива поне за кратко. И към настоящия момент ходел непрекъснато на контролни прегледи и на 21.09.2023г. му предстоял преглед, при който да се установи дали има нужда от последваща операция.

По време на лечението до него трябвало да има някой постоянно, за да може да го обгрижва и обслужва, тъй като не можел да се справи сам с физиологичните си нужди. При допир върху болното място изпитвал тъпи болки въпреки проведеното лечение. При натоварване и вдигане на предмети, свързани с ежедневието, изпивал силни болки и не можел да извършва ежедневни дейности, свързани с домакинството. Известно време се чувствал в тежест на семейството си, а споменът за случилото се го преследвал 2 непрекъснато и не можел да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да върши обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Бил притеснен от факта дали ще може да бъде пак някога пълноценен човек.

Сочи, че е извършил разходи във връзка с операцията: 980 лева за консумативи и 300 лева за допълнителни услуги по операцията.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „***"ООД е депозирал отговор по иска, в който е изразено становище за неоснователност на претенциите.

Не се оспорва настъпването на злополуката и че същата има характер на трудова такава.

Отправя се възражение за съпричиняване. Твърди се, че в случай ищецът не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при движение по мокрия под на превозното средство при разтоварване на стоките.

Самият той в писмените си обяснения посочвал, че при разтоварване на стоките залитнал и паднал от автомобила на земята, след което намиращите се около него хора извикали лекарски екип. Сочи се, че ищецът е следвало, при познаване на работата, да предвиди възможността от подхлъзване на мокрия под на автомобила, по който се е движел и следвало да съобрази действията си с това обстоятелство, като се излага че проявил груба небрежност.

Твърди се, че според впечатления на очевидци ищецът не е бил в адекватно състояние да извършва елементарни трудови действия и е имал затруднения в общуването. Тези обстоятелства се потвърждавали и от служители на ***РУ, които оказали първа помощ при настъпването на злополуката и извикали екип на Бърза помощ. Впоследствие при извършване на медицински преглед в МБАЛ"***" в 14.30 ч. отказва да му вземат проба за алкохол и по свое желание напуска лечебното заведение един час по-късно.

На следващия ден 15.08.2023г. отново постъпил в МБАЛ"***" за извършване на операция и останал в лечебното заведение до 18.08.2023г., като напуснал стационара по собствено желание преди да му бъде извършена операция. На 21.08.2023г. постъпил за лечение в МБАЛ"***"ЕООД по повод фрактура на радиуса и при овладян болков синдром, където бил опериран на 23.08.2023г. и изписан с подобрение и в добро общо състояние.

По изложените съображения за неоснователни се считат твърденията за претърпени от ищеца изключително силни болки и страдания през 3 продължителен период от време, след като два пъти постъпил на лечение в МБАЛ"***" и два пъти напускал лечебното заведение по свое желание и една седмица по-късно постъпил за операция в друго лечебно заведение.

За неоснователен се счита и иска за заплащане на имуществени вреди за заплащане на медицински консумативи като се сочи, че това било извършено по желание на ищеца извън регламентираната безплатна медицинска помощ по клиничната пътека за съответната операция и не подлежали на възстановяване, тъй като не представлявали загуба по смисъла на чл.200 КТ.

Отправя се искане за частично отхвърляне на претенциите при съобразяване на дела на съпричиняване на ищеца за настъпване на злополуката.

Страните в съдебно заседание изпрщат свои представители, като ищецът подържа предявените искове и моли да бъдат уважени, а ответника моли за присъждане на обезщетение при условията на съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От представения трудов договор от 20.10.2022г., Разпореждане от ТП на НОИ – *** от 24.08.2023г.; Декларация за трудова злополука се установява, че на 20.10.2022г. страните са сключили трудов договор като ищецът е назначен на длъжността шофьор лекотоварен автомобил. Договорът е със срок на изпитване 6 месеца.

Ответното дружество е декларирало пред ТП на НОИ гр.*** на 18.08.2023г. за настъпила трудова злополука с ищеца на 14.08.2023г. в гр.*** при разтоварване на стоките от камиона в резултат на това ищецът е счупил лъчевата кост на горния си ляв крайник.

С Разпореждане на ТП на НОИ – *** от 24.08.2023г. декларираната злополука се приема за трудова.

Ищецът е отведен до Спешен център на МБАЛ „***на 14.08.2023г., където е прегледан и му е направена ренгенография, гипсова имобилизация, аналгетична терапия. С мнение за хоспотализация. Ищецът отказва да даде кръвна проба за алкохол.

4

На 15.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „***, където са му направени изследвания, констатирано е счупването на счупване на горния край на лъчевата кост закрито в ляво. Ищецът е изписан на 18.08.2023г. по собствено желание като отказва оперативно лечение.

От предоставения график за м.08.2023г. на лекарите от Клиника по „Ортопедия и травматология“ в МБАЛ „***“ АД се установява, че през периода 14.08.2023г. – 18.08.2023г. е имало дежурен ортопед.

На 21.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „***“ ЕООД, където му е извършена операция с интервенция – открита репозиция на фрактурата на лявата главичка на радиус и вътрешна фиксация с 1 бр.мини плака за проксимален радиус, 1 бр.винт и киршнерова игла. Ищецът е изписан на 23.08.2023г.

Видно от фискални бонове се установява, че на 23.08.2023г. ищецът е заплатил на МБАЛ „***“ ЕООД следните суми: 980 лева консумативи за операцията, 300 лева – допълнителни услуги по операцията.

От издаденото на ищеца медицинско удостоверение се установява, че той има счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, което би могло да се получи в резултат от падане от товарен автомобил. Това е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 2-3 месеца.

От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че на 14.08.2023год. С. И. К. е получил счупване на главичката на лявата лъчева кост и пълно изкълчване па лявата лакътна на става.

Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран по оста на левия горен крайник. Отговаря добре да бъде получено при падане върху отворена длан.

Проведено е оперативно лечение и фиксация и остеосинтезиращ материал.

След получаване на такива травматични увреждания обичайно в период след една година се извършва повторно оперативно лечение за екстракция на остеосинтезиращия материал.

В материалите по делото не се установяват данни за наличие на 5 травматични увреждания преди пронесния инцидент.

Към настоящия момент хватателната функция на крайника е запазена, налице е ограничено разгъване на нивото па лакътната става и ограничения в ротацията на лявата предмишница.

От обясненията на вещото лице дадени в осз на 14.02.2024г. се установява, че при този вид травми е задължително провеждането на оперативно лечение. След като се отстрани остеосинтезиращия материал, което според вещото лице следва да стане тази година, след като мене 1 година, при правилно проведена физиотерапия има голяма вероятност да се възстанови напълно функцията на крайника.

Към момента на изследване на ищеца има ограничение в движението на лакътната става. След инцидента в рамките на 10 дни ищецът не е могъл да използва пострадалата ръка, в рамките на 2-3 месеца постепенно се възстановява функцията на ръката.

Отлагането на операцията не води до усложнения, а до страдалния за пострадалия.

От приетата по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че по време на трудовата злополука ищецът е претърпял физическа травма-болки, страдание и оперативна интервенция, като му предстои втора такава. Впоследствие, когато са преминали болките, ищецът е започнал да осъзнава и осмисля случилото се от психологична гледна точка като в този момент се е формирала и психотравма вследствие на злополуката.

Психичното състояние на ищеца към момента на провежданото с него интервю е съпроводено с леко към умерено повишена тревожност, с понижена самооценка и малоценностови изживявания, с някои натрапливи мисли за болести и смърт, с по-лесна възбудимост и чувствителност, загуба на увереност в сили и възможности, емоционална инконтинентиост, спад на активността и стеничността.

Ищецът се опитва да съхрани самочувствието си и мъжкото си достойнство, но във вътрешен план изпитва дискомфорт. Опитва се да приеме и трайните последици за състоянието на лявата си ръка, но му е, все още, доста трудно.

От обясненията на ищеца се установява, че при напускането на болницата ищеца е бил предупреден от лекарите за рисковете на здравето си.

Нямало е причина да откаже вземане на проба за алкохол, просто го е 6 направил заради притеснението си заради ръката. В периода 14.08.2023г. – 21.08.2023г. е нямало лекар в МБАЛ „***“ ЕООД, който да оперира ищеца.