Решение № 3949 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1256/2023
- Вид
- Решение № 3949
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 25.11.2023
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3949 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330101256 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание 124, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 996, 70 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8 във връзка с чл.6 от сключения между тях в гр. П. Договор за паричен заем № **********/****** г. към Искане № ********, поради нищожност на клаузата за неустойка заради противоречие на добрите нрави, разрез на същата с принципа на добросъвестността при договарянето и заобикаляне на Закона, по изложените в исковата молба и в допълнителна молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № *********/******** г. към Искане № *******, по силата на 1 който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1 200 лева със срок за връщане 12 месеца – на 12 равни месечни вноски, платими на 21-во число, считано от ******** г., всяка в размер на 122, 94 лева, като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя - иопотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 996, 70 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.
К а к т о се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от ********* г., включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора оскъпява кредита с над 50% годишно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 996, 70 лева по чл.8 от Договора за паричен заем противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и заобикаля Закона, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, и искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 250 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. П. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Креди Йес” ООД, ЕИК:
200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Лозарска” № 12, представлявано от ********* В. М. И., със съдебен адрес: гр. Х., ул. „**********“ № ***, ет.***, адв. Н. Ш., ЧЕ Г. К. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „********“ № ***, ет.**, със съдебен адрес: гр. В., бул. „***********“ № ***, ет.**, офис **, адв. П. Н., НЕ МУ ДЪЛЖИ СУМАТА 996, 70 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8 във връзка с чл.6 от сключения между тях в гр. П. Договор за паричен заем № 2
*******/******** г. към Искане № *****, поради нищожност на клаузата за неустойка заради противоречие на добрите нрави, разрез на същата с принципа на добросъвестността при договарянето и заобикаляне на Закона.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат П. Й. Н., със служебен адрес: гр. В., бул. „***********“ № **, ет.**, офис ** , адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3