Решение № 177 от 01.12.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 251/2023
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 108 ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Кърджали, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500251 по описа за 2023 година
С решение № 221 от 04.06.2023 г. по гр. дело № 1653/2021 г., Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявения от Р. М. Б. и Х. М. Р., срещу М. М.
М., иск по чл. 108 ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че ищците притежават правото на собственост върху 2/4 ид. части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № ********** по КК и КР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед №РД-**-**/18.10.2006 г. на изп.директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.10.2017 г., с адрес на имота: гр.К., ул.“Б.“, целият с площ 213 кв.м., с трайно предназначение на територия урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор:
************** с номер по предходен план: **********, кв.10, парцел: част от парцел VIII, при съседи: ***********; *********; ***********;
**********; ************ по КККР на гр. К., ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № **********.1 по КК и КР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-**-**/18.10.2006 г. на изп.директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата от 08.10.2015 г., с адрес: гр. К., 1 ул.“Б.“, със застроена площ: 43 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор № **************.1 по КККР на гр. К., и поземлен имот с идентификатор № ************ по КК и КР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-**-**/18.10.2006 г. на изп.директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.10.2017 г., с адрес на имота: гр. К., ул. „Б.“ № *, целият с площ 372 кв.м., с трайно предназначение на територия-урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор:
**************. с номер по предходен план: 2031, кв.10, при съседи:
**********; ***********; ***; ********** по КККР на гр. К. и осъждане на ответника да предаде на ищците владението на описаните имоти, като неоснователен. С решението Р. М. Б. и Х. М. Р. са осъдени да заплатят на М. М. М. направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Р. М. Б. и Х. М. Р., които чрез представител по пълномощие го обжалват като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат съображения, че съдът неправилно е отхвърлил предявения иск с мотиви за липса на пълна идентичност между имот с пл.сн. № *** в парцел *. кв. * по плана на гр. К. от 1962 г. с площ от 285 кв.м. и ведно с жилищна сграда от 120 куб.м., описан в протокол № */23.04.1962 г., на изпълнителния комитет па ГОНС Кърджали и УПИ № ******* в кв.10 по ПУП на гр. К., с площ от 540 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м.; и поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор **********.1 по КККР и поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. К., както и за неуспешно оборване констатациите в съставения Нотариален акт № ***, т. *., рег. № ****, н.дело ***/**** г. по описа на нотариус К.Д. с рег. № **, вписан в Сл.Вп - К. с вх.рег. № ****/**.**.**** г., акт № **, т. *, дело ***/**** г., с който ответникът е признат за собственик на процесиите имоти по наследство и давностно владение. Считат, че доказателствата по делото установяват предпоставките за уважаване на предявеният ревандикационен иск, а именно, че спорният имот е собственост на ищците, ответникът владее или държи същия имот и това владение или държане от ответната страна е без правно 2 основание.
Жалбодателите твърдят, че от приетите по делото заключения на повторната и допълнителна СТЕ не била установена пълна, а само частична идентичност между имота по скица от 1962 г., ведно с построената в него сграда /собственост на наследодателите на ищците/ и имотите с идентификатор № ************ и с идентификатор № **********, ведно с построената в имота сграда. Твърдят, че имотът по скицата от 1962 г., собственост на наследодателите на жалбодателите, бил разположен именно върху поземлените имоти с последни цифри 315и 316 пo КК на гр. К., с посочени от вещото лице площи, както и че сградата в поземлен имот с идентификатор № ********** била сградата по скицата от 1962 г., но с различна конфигурация, което се дължало на произволни надстройвания, пристроявания без строителни книжа.
Жалбодателите сочат, че доказателствата по делото опровергавали представения нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение върху целия процесен наследствен имот. Твърдят, че имотът никога не се владял изключително и само от ответника М. М. М. и то със съзнанието на собственик, както и не се събрали такива доказателства. Не се установило ответникът да е отблъснал владението на ищците върху процесния наследствен имот, нито да е променил фактическата власт върху наследените от ищците идеални части от имота, т.е. нямало данни ответникът от държател да се е превърнал във владелец на същите. Твърдят още, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с уважени доказателствени искания на ответника, които били преклудирани и недопустими, предвид липсата на отговор на исковата молба.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният за разглеждане иск да бъде уважен. Претендират за разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия М. – Р.М.М.., чрез представител по пълномощие, е подаден отговор на въззивната жалба. Излага съображения, че доказателствата по делото са тълкувани правилно, в пълнота и по този начин съдът е достигнал до изложените по делото факти. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбодателите, чрез представителя си по 3 пълномощие адв. Т. Б., поддържат депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба, чрез своя представител по пълномощие адв. Д. П., оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор.
Окръжният съд, при и по повод депозираната въззивна жалба, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно, допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред Районен съд – Кърджали е предявен за разглеждане иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
По делото е установено, че ищците Р. М. Б. и Х. М. Р. са наследници по закон /деца/ на К.М.К., починала на **.**.**** г. и на М. Р. М., починал на **.**.**** г., като освен тях наследници били тяхната сестра Х.М.М.., поставена под ограничено запрещение съгласно Решение № **/**.**.**** г. по гр.д.№ ***/**** г. по описа на Окръжен съд – Кърджали и М. М. М. /техен брат/. Ищците твърдят, че приживе родителите им придобили в режим на СИО УПИ № ******* в кв.** по ПУП на гр. К., с площ от 540 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., като между страните не е спорно, че през 1962 год. с Протокол № */ **.**.1969 год. на изпълнителния комитет на ГОНС-К. майката на страните - К.М.Р., е придобила като обезщетение срещу имот, отчужден по регулационния план на гр. К., правото на собственост върху държавен имот с пл.сн № ***, парцел **, кв. * по действащия план на гр.К. отреден съсобствен с Х.С.Г., състоящ се от 285 кв.м., ведно с паянтово жилище на един етаж от 120 куб.м или 25 кв.м.
С нотариален акт № ***, т.*, рег. № ***, н.дело № ***/**** г. по описа на нотариус К.Д. с рег. № ***, вписан в Сл.Вп - К. с вх.рег.№ ****/**.**.**** г., акт № ** , т.*, дело ***/**** г. М. М. М. бил признат за собственик по 4 давностно владение върху УПИ ***** /*** пл.сн. ******/ в кв.10 /десет/ по ПУП на град К. с площ 540.00 кв.м. /петстотин и четиридесет квадратни метра/, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 55.00 кв.м. /петдесет и пет квадратни метра/, състояща се от коридор кухня две стаи и тоалетна, при граници: североизток-***** на С.Н.С.; югозапад-***** - собствен имот; югоизток-***** на В.Т.Б. и северозапад-ул. „Б.”.
От заключенията на назначените по делото /повторна и допълнителна/ СТЕ, се установява, че няма пълна идентичност между имот с пл.сн.№*** в парцел *, кв.* по плана на град К. от 1962 г., с площ 285 кв.м. ведно с жилищна сграда от 120 куб.м., описан в протокол № */*.*.1962г. на изпълнителния комитет на ГОНС Кърджали и УПИ № ******* в кв.** по ПУП на гр. К., с площ от 540 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор **********.1 по КККР и поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. К.. От приложената комбинирана скица /на лист 266/ вещото лице е обозначило границите и площта на териториите от ПИ с пл.сн. №*** в парцел *, кв.*, които попадат в ПИ №************ и ПИ №**********, като общата площ на територията, която попада в ПИ №************ възлиза на 149.73 кв.м. /от обща площ 213 кв.м./, а общата площ на територията, която попада в ПИ №********** възлиза на 142.77 кв.м. /от обща площ 372 кв.м./, и е дало заключение, че 24.32 кв.м. от сградата по Скица № ***/**.**.1962г. попада като площ в сграда с идентификатор №**********.*, която от своя страна е с обща площ от 43 кв.м.
Вещото лице категорично заявява, че няма пълна идентичност между имота по скица от 1969 г. и ПИ с идентификатори ************ и **********, като има попадащи части от имота по скицата от 1962 г. върху поземлените имоти със съответните идентификатори с последни цифри 315 и 316 по кадастралната карта на гр.К. По отношение на сградата е заявило, че била налице частична идентичност в сградите, които са съответно по скица №*** от 1969г. за УПИ **, кв.* и сградата, която е отразена по така действащата кадастрална карта за ПИ № **********, като по отношение на 5 границите няма дори и частична идентичност, защото разликите били много над допустимите. Вещото лице е изчислило, че площта на имот с пл.сн.№ *** в УПИ **, кв.* по скица № *** от 1969 г. възлиза на 310.38 кв.м., като съответно поземлени имоти по действащата КК, а именно имот № ************ възлизал на 372 кв.м., а имот № ********** възлизал на 213 кв.м., т.е. площите също не са в допустимите си разлики. Площта на имот с пл.сн.№*** в УПИ *, кв.* попадала в площите на имоти № ************ и № **********, но не изцяло, т.к. северозападната граница, заключена между т.1 и т.2 от скицата излиза извън границите на имот № ************ и имот № **********.
От събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите М.Е., Ю.К., Ф.Н.. и А.А. се установява, че въззиваемият живеел и владеел процесните имоти със съзнанието, че са негови, като извършвал преустройства и пристроявания в къщата. Заявяват, че къщата била разделена на две, като от едната страна живели М. и жена му, а от другата страна къщата била празна. Свидетеля Ф.Н.. твърди, че познавал М. от април 1978 г., когато закупил къщата и живеел в нея с жена си и с двете си деца.
Свидетелства, че тази къща, от 40 години М. я строял и не можел да я построи. Свидетеля М.Е. заявява, че М. твърдял, че къщата била негова, както че знаел, че имотът се води на него. Свидетелства, че е имало стара къща от няколко стаи, а новата къща я направил М.. Свидетелят Ю.К. заявява, че в новата къща живеел само М..
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66a5b839-8852-4155-8708-6336e2bcfd7d