Решение № 274 от 14.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Ямбол, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Я. В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“АД гр.София, подадена от юр.к.Й.С., против Решение №101/08.03.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3122/2022г. по описа на този съд, в частта, с която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление-Ямбол, сумата 2073,84лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 02.08.2021г. застрахователно събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“, сумата 262,11лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от 24.08.2021г. до 21.11.2022г. и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022г., както и разноските по делото.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивникът излага, че между страните не е имало спор за механизма на ПТП, тъй като от данните по делото е установено, че инцидентът е настъпил поради внезапно възникнала техническа неизправност на превозното средство, изразила се в отлепване на протектора на лява гума, което е довело до загубата на контрол на водача върху автомобила. Поради това застрахователят счита, че ПТП не може да се вмени на водача, който не е имал практическата възможност да предвиди и предотврати спукването на гумата и произшествието се дължи на случайно събитие. С оглед тези установени факти, неправилен и необоснован бил изводът на районния съд за противоправно поведение от страна на водача и нарушение на правилата за движение - на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която според въззивника е бланкетна. Също неправилно съдът оставил без уважение възражението на застрахователя за приспадне вторичната стойност на увредените пътни съоръжения, за която е дадено заключение от вещите лица, тъй като целта на приспадането й от застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди.

По тези съображения въззивникът моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в оспорената му осъдителна част и вместо него да постанови друго 1 решение, с което да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност моли съдът да отмени решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 1 752.53 лева до пълния присъден размер от 2073.64 лева и обезщетение за забава за процесния период за разликата над 221.50 лева до пълния присъден размер от 262.11 лева, с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, ОПУ-Ямбол, чрез юр.к.Я.П., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, излагайки доводи, според които като ищец агенцията е доказала всички елементи от фактическия състав на предявения иск и решението на първоинстанционния съд в оспорената му част е правилно. Моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските за тази инстанция,включително за юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез юр.к.Я.П., пледира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез ОПУ-Ямбол, против ЗД“Евроинс“АД гр.София обективно съединени осъдителни искове – главен иск по чл.432, ал.1 КЗ и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Главният иск е за заплащане на сумата 2 073,84лв., съставляваща разликата над изплатената на ищеца сума от 3 345,84лв. до размера на сумата 5419,68лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от 02.08.2021г., което е настъпило на Автомагистрала Тракия при км.274+000 и е причинено виновно от водача на лек автомобил "Джип Чероки" с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, които имуществени вреди са се изразили в увреждане на 56 метра единична оградителна система за пътища в пътната част. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода 02.08.2021г.-21.11.2022г. в размер на 274,78лв.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с основното възражение, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач на лекия автомобил „Джип Чероки“, тъй като ПТП е възникнало в резултат на техническа неизправност на превозното средство – отлепяне на протектора на задна лява гума и се касае за случайно събитие, което е било непредотвратимо.

Застрахователят е оспорил главния иск и по размер с възражение за приспадане на вторичната стойност на увредените съоръжения, предавани от ищеца и изкупувани на нарочни търгове за изкупуване на мантинели.

Установената пред първата инстанция фактическа обстановка не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

С представените протокол за ПТП № 1617509/02.08.2021г. и протокол за ПТП № 1617510/02.08.2021г., двата съставени от мл.инспектор в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Ямбол е установено, че процесното ПТП е настъпило на 02.08.2021г. на километър 274 от АМ Тракия в посока гр.Бургас, като водачът на лек автомобил „Джип Чероки“ с ДКН ******, поради внезапна техническа неизправност – отлепване на протектора на задната лява гума, е навлязъл в съседната лява пътна лента, където се е сблъскал с лекия автомобил „Шкода –Скала“ с ДКН СВ 52 39 АС, в резултат на което двете МПС са се блъснали в ограничителния стоманен парапет (ОСП), като са причинени материални щети на двата автомобила и на ограничителния парапет.

За настъпилото ПТП е било образувано ДП №174/2021г. по описа на РУ на МВР – Тунджа, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9, вр. с чл.199 НПК с влязлото в сила Постановление от 04.04.2022г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП, тъй като пострадалите от ПТП са заявили искане за прекратяване на производството.

Със заключението на вещите лица инж.Д. – автоексперт и С. Д. – икономист, 2 извършили назначената комплексна съдебно-техническа оценителна експертиза, по делото е установено, че описаните от ищеца увреждания по неподвижната ограничителна стоманена единична предпазна ограда тип „мантинела“, нанесени в пътния участък на АМ Тракия при километър 274, са в пряка-причинно следствена връзка с настъпилото на 02.08.2021г. ПТП и могат да се получат в следствие на удар с дясната част на автомобила в процес на напускане на пътното платно за движение и удар в неподвижната предпазна ограда. Според експертното заключение, общата стойност на нанесените материални щети по 56 метра от „мантинелата“ е в размер на сумата 5 419, 68 лв. с ДДС, в която сума са включени дейностите по демонтаж на компрометираната предпазна ограда за пътища тип „мантинела“ (11,90лв. за 1 метър без ДДС) и доставка и монтаж на предпазна ограда тип мантинела (68,75 лв. за 1 метър без ДДС), като вещите лица са описали и технологията по възстановяване на пътните принадлежности на пътя. Вещите лица са дали отговор и на поставения им въпрос за изкупната цена на компрометираната мантинела, според който средната изкупна цена за предаване на пътни съоръжения за скрап, и в частност на 56м. компрометиран парапет, продаден на пунктовете за вторични суровини би била в размер на 321,31лв., с уточнението, че съоръжения като процесните – мантинели, не се изкупуват в пунктове на дребно.

По делото не е имало спор между страните, че към датата на настъпване на ПТП от 02.08.20221г. за лекия автомобил „Джип Чероки“ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател, с действие на застрахователната полица до 31.01.2022г. Не е имало спор и за това, че ищецът е отправил извънсъдебно претенцията си към ответника – застраховател, който е образувал щета №1500111826, по която на 07.10.2021г. е изплатил на ищеца обезщетение в размер на сумата 3 345,84лв.

При тази фактическа обстановка, с произнесеното по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявения главен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 2 073,84лв., уважил е иска по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 262,11 лв. – мораторна лихва върху главницата, изчислена с онлайн калкулатор, дължима за периода от датата на подаване на застрахователната претенция 24.08.2021г., до датата на предявяване на иска 21.11.2022г., като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 262,11лв. до предявения размер от 274,78лв., в която отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел за осъществен фактическия състав на чл.432 КЗ, изложил е мотиви, според които механизмът на ПТП е изяснен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и е налице противоправно поведение от страна на водача на застрахования лек автомобил „Джип Чероки“, който е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните преводни средства, които управляват. Относно размера на застрахователното обезщетение съдът е приел, че същият е ограничен от стойностния размер на причинените вреди, който следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, като е намерил за неоснователно възражението на застрахователя за приспадане от обезщетението на сума, реализирана на пазара за вторични суровини на увреденото имущество.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно извършва проверка за валидност, за допустимост на решението в обжалваната част и за спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед тези правомощия на въззивната инстанция, ЯОС намира решението на районния съд за валидно и допустимо в обжалваната част, а с оглед оплакванията в жалбата за правилно, като съображенията са следните:

Правилно предявените от ищеца искове са квалифицирани от първата инстанция – главния по чл.432, ал.1 КЗ и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ урежда и гарантира правото на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ обхваща три групи материални предпоставки: 1.застрахованият виновно и противоправно да е увредил ищеца; 2. наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица 3 от претърпяното увреждане и 3. наличието на застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател. Процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ е заявяване извънсъдебно на претенцията към застрахователя, която предпоставка в случая е налице, тъй като няма спор, че преди подаване на исковата молба ответникът е образувал щета по претенцията на ищеца и е заплатил обезщетение частично, което е основанието за предявяване на иска.