Определение № 4322 от 05.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4322 гр. София, 05.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Частно касационно гражданско дело № 20228003103883 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Ч. и К. С. К.-ищци в производството, подадена чрез пълномощника им адвокат Г. П.-С. от САК, против определение № 647 от 23.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 417/2022 г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено определение № 132 от 11.03.2022 г. по гр.д. № 1077/2021 г. по описа на РС - Сандански, в обжалваните пред въззивния съд части, с които първостепенният съд е прекратил производството по делото в частта му :

- по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, предявен срещу община Струмяни, поради недопустимост на иска.

- по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. К., че не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради недопустимост на иска.

- по иска, предявен от В. Ч. и К. К. против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, против „Булхер“ ООД и против Й. У. и К. К., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], община С., поради недопустимост на иска в тази част.

С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на 1 въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото с указания за по-нататъшното му процедиране. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

Частната жалба е допустима, подадена е от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

Съдебното исково производство е образувано по искова молба на ищците В. Ч. и К. К., в която твърдят, че са собственици на реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целия с площ от 4 010 кв.м., ведно с построената в тази част работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси. Ищците твърдят, че частта от 450 кв.м. е идентична с парцел * от кв.21 по неодобрен кадастрален план на [населено място], изработен през 1990 г. Сочат, че въз основа на Договор № 150/31.05.1009г., сключен между Председателя на ИК на ОбНС с.Струмяни, и от друга страна М. К. и М. А., Протокол № 5/20.04.1990 г. на ОбНС с.Струмяни за продажба на земята, Заповед № 211/06.06.1990 г. на ОбНС с.Струмяни за оценка на вещното право, М. К. и М. А. са придобили правото на собственост върху процесната земя парцел * , върху която за една година са построили по стопански начин – със свои сили и средства, процесните две сгради, като двамата владели имота от 31.05.1990 г. до 31.04.1998 г. А от 01.04.1998 г. до настоящем двамата ищци К. К. и В. Ч. владеят същия имот с постройката съвместно, спокойно и непрекъснато в продължение на 23 г. и с намерение да го своят, поради което са ги придобили по давност.

Ищците твърдят, че решили да се снабдят с нотариален акт за правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Поради това поискали от кмета на община Струмяни да завери тяхна молба-декларация по образец, да им издаде скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверения от съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел на Община Струмяни и от Дирекция „Общински приходи“. С писмо с изх. № 9400- 1389/1/ от 22.06.2021г. и писмо с изх. № 9400-1547/1/ от 05.07.2021г. от Община Струмяни им отговорили, че нямат данни за такъв имот в общината. Ищците твърдят, че с отговорa по същество община Струмяни оспорва правото им на собственост и им създава пречки за снабдяване с нотариален акт по реда на чл.587 ГПК. Твърди се че, при снабдяване с документите за извършване на обстоятелствена проверка е констатирано, че на 04.04.2013 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ между Министерство на земеделието и храните, представлявано от директора на ОД „Земеделие“ - Благоевград, като продавач и „Булхер“ ООД, като купувач, с който договор било прехвърлено правото на собственост върху имот №* с площ от 4.010 дка в м.

„П.“ в землището на [населено място], в който имот попадал притежавания от ищците имот, представляващ реална част от него от 450 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба от 20.03.2014г. купувачът „Булхер“ ООД препродал имота на Й. У., която пък с нотариален акт за покупко-продажба от 24.11.2020 г. го продала на К. К.. Според ищците договорът за покупко-продажба от 04.04.2013 г. е нищожен поради противоречие със закона, тъй като към момента на сделката имотът не е бил земеделска земя, поради това и продажбатa от 2

20.03.2017г. не e породила вещно-транслативно действие. Двете сделки бил нищожни и поради заобикаляне на закона, тъй като били извършени за задоволяване на лични интереси на представителя на продавача по първата сделка. Поради недействителността на тези две сделки, с последната покупко - продажба от 24.11.2020 г., с която Й. У. е продала на К. К. имота, правото на собственост не било прехвърлено. Предявили са няколко иска, съобразно уточнения петитум на исковата молба : първо, спрямо всички ответници, за признаване установено правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, второ, само срещу ответника К. К. и иск, за установяване, че ответникът К. не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради нищожност на придобивното основание на неговия праводател, и трето, искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от 04.04.2013 г. и на последвалата го сделка покупко-продажба, извършена с нотар. акт № 36/20.03.2014 г. с който имотът е бил препродаден от „Булхер“ ООД на ответницата Й. У..

Отговори на исковата молба са подадени от ответниците община Струмяни, Държавата, представлявана от министъра на земеделието, Й. У. и К. К.. Ответникът община Струмяни възразява, че общината не е пасивно легитимирана по предявения срещу нея иск.

Ответникът К. К. е релевирал довод за недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск поради недопустимото му съединяване с положителен установителен иск между същите страни и за същия имот.

Ответницата Й. У. е релевирала възражение за недопустимост на установителния иск в частта за установяване правото на собственост върху работилница за обработка на мрамор, поради липса на изложени в исковата молба твърдения по какъв начин ответниците оспорват правата на ищците върху сградата.

Първостепенният съд, след неколкократно оставяне исковата молба без движение, е прекратил производството по част от предявените искове поради тяхната недопустимост, а именно :

- по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, предявен срещу Община Струмяни,

- по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. К., че не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради недопустимост на иска.

- по иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на земеделието, против „Булхер“ ООД и против Й. У. и К. К., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** 3 по КККР на [населено място], община С., поради недопустимост на иска в тази част, и по - иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и против „Булхер“ ООД, за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от 04.04.2013 г., в частта му, в която са продадени имот № * с площ 39,123 дка и имот № * с площ 23,570 дка, доколкото интерес от този иск имали ищците само спрямо продадения с договора имот № *.

Ищците са обжалвали с частна жалба първоинстанционното определение частично - в частите по отношение първите три прекратителни диспозитива, посочени в първоинстнационното определение и по-горе.

С обжалваното въззивно определение № 647 от 23.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 417/2022 г. на ОС-Благоевград, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в обжалваната част.

Относно прекратяването на производството срещу ответника община Струмяни поради недопустимост на положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието, е претенцията на ищците произтича от писмо на ответната община, с което писмо (по повод на подадено от ищците искане за заверка на молбадекларация за нуждите на охранително производство за признаване право на собственост върху недвижим имот земя и постройка чрез извършване на обстоятелствена проверка) общината уведомява ищците, че в действащия регулационен план на с.Струмяни няма данни за имота, който е описан от тях. Прието е, че по това искане на ищците до общината е възникнало между страните правоотношение от административно естество, регулирано от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради което не се касае за спор за гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Изложено е още, че евентуалният изричен или мълчалив отказ на кмета на общината да завери представената молба-декларация, подлежи на обжалване по административен ред и не води до извод за наличие на вещноправен спор между страните, разбиран като претендирано от насрещната страна право върху същия обект, чието съществуване би осуетило правото на ищеца.

По отношение на определението на първостепенния съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен срещу К. К., е прието, че с исковата молба ищците в настоящото производство са предявили срещу ответника кумулативно съединени положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с които искат да бъде едновременно признато за установено, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот, както и че ответникът не е собственик на поземления имот, и за ищците липсвал правен интерес да предявяват отрицателен установителен иск за целия поземлен имот, след като претендират собственически права само върху реална част от него. Прието е, че липсва правен интерес от предявяване спрямо един и същи ответник, на иск за установяване, че ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът не е собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си предмета на 4 отрицателния установителен иск за собственост по отношение на един и същи имот.