Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5833 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7250/2022
Вид
Решение № 5833
Подписан
28.10.2024
В сила
08.04.2025
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 76 · Закон за собствеността
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5833 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. А.

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от А. А. Въззивно гражданско дело № 20221100507250 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20198832/15.10.2021 г. СРС, 157 с-в, гр.д.№ 8859/2019 г. е отхвърлил предявените от „К.-А.“ ООД искове срещу М. П. М., С. Г. М., А. В.

Г., Ц. В. Г., С. И. Т., А. И. В., М. Т. Б., Н. Г. М., К. Ф. М., Г. Ф. М., В. К. Т., С. Ц.

Д., Ц. Ц. Д., П. Д. З., Л. И. Г., М. П. Б., А. М. Б., А. Б. С. и Б. Б. М., заместили в процесуалните права починалия в хода на процеса Б. М. Б., И. Е. В., Т. Б. С., участващ лично и заместил в процесуалните права починалия в хода на процеса Б. А. С., Е. Б. С., участващ лично и заместил в процесуалните права починалия в хода на процеса Б. А. С., К. Б. С., Б. К. Б., В. К. Б., Н. В. Е., Ц. В.

Е. и В. Н. М. искове с правно основА.е чл. 76 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот, с идентификатор № ***, изградените в имота постройки, а именно: сграда 2 халесклад с РЗП 306,47 кв. м. с пл. № 2747 в цифровия кадастър, сграда 4 склад и канцелария с РЗП 241,92 кв.м., заснета с пл.№ 2749 в цифровия кадастър; сграда 6-административно-учебна с ателие за ПВЦ дограма с РЗП 289,50 кв. м., заснета с пл. № 2750 и 2751 в цифровия кадастър и изградения между 1 сгради 2 и 4 учебен автополигон с площ от около 2 дка и върху имот с идентификатор № ***.

С определение № 20211459/12.11.2021 г. СРС е конституирал И. Д. И. и Я. Д. И. като правоприемници на починалия ответник И. Е. В..

Видно от служебна справка, извършена от СРС по Наредба № 14/18.11.2009 г. Б. М. Б. е починал на 13.09.2019 г. и е оставил за наследници по закон А. Б. С. и Б. Б. М..

С протоколно определение от 31.05.2021 г. на основА.е чл.227 ГПК на мястото на починалия ответник Б. А. С. са конституирА. Т. Б. С. и Е. Б. С..

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „К.-А.“ ООД с оплаквА.я, че същото е недопустимо, евентуално-неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въведените в исковата молба фактически обстоятелства, представляващи основА.ето на иска.Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че принудителното отнемане на владението му на 12.09.2018 г. от ЧСИ М. М. и обективирано в протокол за въвод във владение по изп.д.№ 2087860400908 и предаването му на физически лица-ответници по иска е извършено в рамките на обективните и субективни предели на изпълнителното основА.е-изпълнителен лис от 25.07.2017 г., издаден по гр.д.

№ 812/2015 г. на СГС, II-в с-в и гр.д.№ 53808/2010 г. на СРС, 45 св.Неправилно са определени и подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест в процеса.Оспорва извода на съда, че ЧСИ не е излязъл извън субективните предели на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.Твърди, че неправилно ЧСИ е конституирал като взискатели Б. К. Б. и К. Б. С., които не са били конституирА. от съда като правоприемници на починала страна.Излага и оплаквА.я, че неправилно съдът е приел, че ЧСИ не е излязъл извън обективните предели на изпълнителния лист по отношение на изградените в имота постройки.Твърди, че съдът не е изследвал и техническите възможности за достъп до реалната част от имот с идентификатор № *** и е извършил действия от съдържА.ето на сервитутното право, които са извън неговите правомощия.Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събрА.те по делото доказателства.Моли съда да отмени обжалваното решение.

2

Въззиваемият М. М. в качеството му на ЧСИ оспорва въззивната жалба.Твърди, че решението на СРС е правилно и законосъобразно.Поддържа становище, че съдът правилно е определил правната квалификация на предявения иск по чл.76 ЗС.Твърди, че фактическата обстановка по делото е установена правилно след задълбочен анализ на събрА.те по делото доказателства, отделено е спорното от безспорното и правилно е разпределена доказателствената тежест между стрА.те.Излага доводи, че в качеството си на ЧСИ е действал в рамките на субективните предели при допустимо от закона разширяване на същите в резултат на настъпило универсално правоприемство.Твърди, че изложените в исковата молба основА.я за атакуване на действията му са разгледА. в производство по обжалване на действията му по ч.гр.д.№ 15176/2018 г. на СГС, IV-д с-в.Излага твърдения, че отговорността на ЧСИ може да бъде ангажирана единствено по специалния ред, уреден в чл.74 ЗЧСИ.Въводът във владение е извършен в рамките на обективните предели, посочени в изпълнителния лист и че преминаването през посочения имот е осъществено единствено за целите на въвода, а не е осъществен сервитут.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Въззиваемите Ц. В. Г., Л. И. Г., М. П. Б., Н. Г. М. и С. И. Т. чрез назначения им особен представител адвокат М.П. оспорват въззивната жалба.Поддържат становище, че съдебният изпълнител правилно е конституирал стрА.те по делото.Твърдят, че вещите лица категорично са очертали и трасирали на място реалната част от имота, обект на изпълнителния лист.Излага твърдения, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея се съдържат твърдения за собственост на процесния имот, а разпоредбата на чл.76 ЗС касае фактическа власт, като излагат и доводи за недопустимост на иска по чл.76 ЗС.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.

Въззиваемият И. Д. И. оспорва въззивната жалба.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че с исковата молба е релевирано искане за посесорна защита, правилно са определени стрА.те в процеса, не са допуснати твърдените процесуални нарушения по отношение на разпределението на доказателствената тежест в процеса.Правилен е и изводът на съда, че съдебният изпълнител не е излязъл извън правомощията си и не е извършил въвод извън субективните и обективни предели на изпълнителния 3 лист.Налице е съвпадение между протокола за въвод и заключението на вещото лице, изслушано в съдебното производство.Не е извършван въвод по отношение на сградите в имота.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Въззиваемите А. В. Г., П. Д. З. и Е. Б. З. оспорват въззивната жалба.Твърди, че въводът по изп.д.№ 908/2018 г. е потвърден като законосъобразен с окончателно решение на СГС по жалба срещу действията на ЧСИ М.М. и че е налице пълна идентичност между реализирА.я въвод и обективните предели на изпълнителния лист.Твърди, че изпълнителни действия по отношение на сградите не са извършвА. и че оплаквА.ята във въззивната жалба са неоснователни.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Въззиваемият Т. Б. С. оспорва въззивната жалба.

Въззиваемите П. З. З., Т. Л. В. оспорват въззивната жалба, без да излагат конкретни доводи.

Останалите въззиваеми не вземат становище по въззивната жалба.

С определение от 04.01.2023 г. на основА.е чл.227 ГПК въззивният съд е конституирал като въззиваеми С. И. В., И. А. В. и Ж. А. В. като правоприемници на починалата страна А. И. В..

С протоколно определение от 19.03.2024 г. на основА.е чл.227 ГПК въззивният съд е конституирал като въззиваеми стрА. Т. В. Г. и И. В. Г. на мястото на починалата в хода на процеса Л. И. Г., както и Т. Л. В. и П. З. З. на мястото на починалата в хода на процеса П. Д. З..

Съдът, като прецени становищата на стрА.те и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основА.е чл.76

ЗС.Ищецът-„К.-А.“ ООД твърди, че на 12.09.2018 г. владението му върху имоти ***, както и върху изградените в същия постройки /сграда за техническо обслужване и ремонт на автомобили, административно-учебна сграда с ателие за ПВЦ дограма, склад и канцелария, както и строежи-инфраструктурни съоръжения полигон е отнето и нарушено от ответниците, като е осъществен незаконосъобразен въвод както в имота, така и в изградените в него законни сгради и съоръжения.На същата дата насилствено е отнето и владението върху имот ***, като ЧСИ М. М. е отнел владението насилствено върху част от имота, за да 4 осъществи право на преминаване през него до имот ***.Твърди, че е собственик на описА.те имоти на основА.е договор за изкупуване на търговско дружество по чл.35, т.1 и сл. ЗППДОбП и владее непрекъснато същите от 1996 г.С влязло в сила решение по гр.д.№ 812/2015 г. СГС, II-в с-в на основА.е чл.108 ЗС е признал ответниците Т.К. Б. /починала на 20.01.2015 г.-преди предявяване на иска/, С. Г. М., А. В. Г., Ц. В. Г., С. И. Т., А. И. В.

/последните двама като наследници на починалата ищца Ж.В. В./, Н. Г. М., К.

Ф. М., Г. Ф. М. /последните двама като наследници на Филчо К. М./, В. К. Т., Л. И. Г., М. П. Б., Б. М. Б., Б. А. С., И. Е. В., Б. Н. С.а, Н. В. Е., Ц. В. Е. и В. Н.

М. за собственици на основА.е земеделска реституция и наследстство на нива с пл.№ 29085 по КВС на землището на гр.София, кв.Обеля, м. „Брего“ /идентична с имот пл.№ 1066 в КП/ и ищецът е осъден да предаде владението върху реална част от този имот, образувана от застъпването му с имот № 879 по КП на гр.София, м. „Модерно предградие-Обеля III ч.“, емисия 1972 г., к.л.

150,151,171 /идентичен с имот пл.№ 879 по КП от 2001 г. на м. „Територии, прилежащи към пътен възел Околовръстен път, бул. „Сливница“/,като реалната част е с площ от 3,5 дка е изобразена графично в контура по т.3,4,5,6,7,15,14,3 на схема, изготвена от в.л.Коен, представляваща приложение № 3-извадка от РП към приетата на 27.03.2012 г. СТЕ на л.143 от гр.д.№ 53808/2010 г. на СРС и представляваща неразделна част от решението.Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 908/2018 г. на ЧСИ М. М..

Твърди, че за осъществения от П.Г.-помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ М. М. е съставен протокол за въвод във владение от 12.09.2019 г.Излага доводи за незаконосъобразност на извършения въвод като осъществен извън предметните обективни и субективни предели на изпълнителното основА.е.Твърди, че фактическата власт му е отнета насилствено от ЧСИ извън пределите на неговата компетентност и че ЧСИ е осъществил право на преминаване през имот *** до имот *** въпреки липсата на законно основА.е и без съгласие на собственика.Излага твърдения, че не е бил надлежно уведомен за въвод в имот, който да е надлежно индивидуализиран и че е извършил трасиране на имота извън пределите на изпълнителния лист.Моли съда да осъди ответниците да му предадат владението на недвижим имот с идентификатор № ***, изградените в имота постройки, а именно: сграда 2 хале5 склад с РЗП 306,47 кв. м. с пл. № 2747 в цифровия кадастър, сграда 4 склад и канцелария с РЗП 241,92 кв.м., заснета с пл.№ 2749 в цифровия кадастър; сграда 6-административно-учебна с ателие за ПВЦ дограма с РЗП 289,50 кв. м., заснета с пл. № 2750 и 2751 в цифровия кадастър и изградения между сгради 2 и 4 учебен автополигон с площ от около 2 дка и върху имот с идентификатор № ***.

Видно от извършената от първоинстанционния съд справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. И. Е. В. е починала на 16.04.2021 г.Устните състезА.я са проведени на 20.09.2021 г., като правоприемниците на починалата страна са били конституирА. като стрА. в процеса на 12.11.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на изложените в исковата молба обстоятелства и петитум.Обжалваното решение обаче е недопустимо, тъй като е постановено спрямо несъществуващ правен субект. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда и е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда.Наличието на процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по спора.Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическото лице.Когато юридическият факт е настъпил по време на висящ процес, починалата страна се замества от нейните правоприемници /чл.227 ГПК/.Когато страната е починала в течение на процеса преди приключване на съдебното дирене и решението е постановено преди съдът да е конституирал и обезпечил участието на нейните правоприемници в процеса независимо от причините за това, решението е процесуално недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост и подлежи на обезсилване, а делото-на връщане за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, но вече с участието на процесуалните й правоприемници /решение № 9/21.01.2011 г., гр.д.№ 1821/09 г., I ГО на ВКС; решение № 86 по гр.д.№ 5563/14 г., IV ГО на ВКС; решение № 23/16.02.2021 6 г., гр.д.№ 2564/19 г., II ГО, ВКС; решение № 10 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 884/19 г. на ВКС, II ГО; определение № 425/16.10.2019 г., гр.д.№ 884/19 г., II ГО и др./.Този извод следва и от разпоредбата на чл.229, ал.2, изр.2 ГПК, съгласно която ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение.