Решение № 12605 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12605 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110109014 по описа за 2026 година

Ищецът „...............” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. П. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 371,87 евро, представляваща главница за стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ............, находящ се в гр. ........, инсталация ........., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (06.02.2026 г.) до окончателното изплащане; 263,10 лв. – законна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2023 г. до 04.02.2026 г.; 10,55 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2023 г.; 4,50 лв. – законна лихва за забава върху сумата за разпределение на ТЕ за периода 31.01.2023 г. до 04.02.2026 г. След дадени указания са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. След направено уточнение в първото о.с.з. заявява, че за периода от м. 01.2023 г. до м. 04.2023 г. признава претенциите и е превела по банков път сумата от 355 евро след получаване на съобщението за заповедта, поради което не е давала повод за завеждане на делото за този период.

Исковете за периода от м. 05.2022 г. до м. 12.2022 г. се оспорват по основание и размер, като се правят следните подробни възражения: Смесване на валутите (евро и лева) в исковата молба, което води до нередовност на претенцията, предвид че от 01.01.2026 г. еврото е официално платежно средство в България. Твърди се липса на яснота и разбивка на исковите претенции по отделни месечни периоди, въпреки че сметките се изчисляват на месечна база.

Оспорва се достоверността на представените частни счетоводни документи, като се твърди, че претендираните суми не отговарят на действително доставено количество енергия и са плод на нередовно водено счетоводство, без да са приложени самите фактури. Възразява срещу технологичното оборудване (общият топломер в абонатната станция и индивидуалните разпределители по радиаторите) е неизправно, тъй като не е преминавало редовен метрологичен контрол според изискванията на стандарта ЕН 834/94, поради което отчетените данни са недостоверни. Сочи, че липсват надлежни доказателства за правилно приспадане на технологичните разходи за функциониране на абонатната станция; Оспорва се като неправилно изчислен размерът на начислените лихви за забава по чл. 86 ЗЗД.

Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за вземанията за главница и акцесорните задължения за лихва, които се отнасят за период преди изтичането на 3 години от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (периода от м. 05.2022 г. до м. 12.2022 г.).

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.........“ ЕООД не изразява становище по исковете.

В проведеното открито съдебно заседание на 17.06.2026 г., процесуалният представител на ответника е направил изрично уточнение 2 относно обхвата на направените признания и оспорвания в депозирания отговор на исковата молба. Уточнено е, че претенцията за периода от м. май 2022 г. до м. декември 2022 г. се оспорва изцяло, като за този времеви отрязък се поддържа заявеното в отговора възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на претендирания период от м. януари 2023 г. до м. април 2023 г., ответникът е признал иска до размера на сумата от 355.00 евро, за която е представено платежно нареждане, доказващо извършено плащане по банков път.

В същото съдебно заседание, след изслушване на експертизата, защитата на ответника е релевирала ново възражение за изтекла погасителна давност, касаещо конкретно периода от 01.01.2023 г. до 06.02.2023 г.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. ЗЗа (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия - битови или небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е жилищна или не, поради което и доводите на ответника в тази връзка са неоснователни.

3

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик, като по този начин се е обогатил.

По делото е представен препис на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 95, том 2, рег. № 4991, дело № 237 от 2025 г., от който се установява, че ответницата Т. А. П. е придобил процесния имот чрез покупкопродажба.

По делото не се спори и че последният е предназначен за задоволяване на стопански, респ. небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия период не е бил подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника.

От приложеното към исковата молба Извлечение от сметки се установява, че за 2022 г. са начислени задължения за главница в размер на 13.71 евро (за м.05-06.2022 г.) и 136.62 евро (за м.12.2022 г.), или общо 150.33 евро за 2022 г.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за периода от 06.02.2023г. до 30.04.2023 г., размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки възлиза в размер на 361,88 евро.

4

По делото е представено преводно нареждане, видно от което ответницата е заплатила сумата от 355 евро на 17.02.2026 г., в полза на ищцовото дружество.

По делото е представена молба от ищцовото дружество, подадена до Районен съд-гр.Пазарджик, XII състав, по ч.гр.д. 460/2026г., в която се съдържа признание, че с посочената сума са погасени задължения за процесния период, като безспорно е установено, че първоначалният размер на главницата по Заповедта за изпълнение е 715.22 евро. С извършеното от ответника плащане от 355.00 евро, ищецът е намалил претенцията си, прихващайки сумата от главницата. Остатъкът от претендираната главница за топлинна енергия за целия процесен период (01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.) след извършеното приспадане възлиза на 360.22 евро. Този остатък подлежи на понататъшна преценка през призмата на възраженията за давност.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК /т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

Относно възражението за погасителна давност (01.05.2022 г. – 31.12.2022 г.).

Вземанията за топлинна енергия са периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Тъй като заявлението е подадено на 06.02.2026 г., всички вземания преди 06.02.2023 г. са погасени по давност.

Възражението на ответника е направено своевременно с отговора на исковата молба и е основателно. Съобразно счетоводната справка, главницата за този погасен по давност период възлиза на 150.33 евро (13.71 евро за м.05-06.2022 г. и 136.62 евро за м.12.2022 г.). Тази сума следва да бъде приспадната от остатъка от главницата, поддържан от ищеца.

Относно възражението за давност за периода 01.01.2023 г. – 06.02.2023 г., същото е направеното в първото открито съдебно заседание, поради което се явява процесуално недопустимо поради настъпила преклузия (чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Правото да се 5 релевира това правоизключващо възражение е погасено, тъй като не е включено в писмения отговор.

След като ищецът е прихванал плащането от 355.00 евро от първоначалната главница по заповедта (715.22 евро), остатъкът от претенцията възлиза на 360.22 евро. От този остатък съдът следва да отхвърли доказаната като погасена по давност главница за 2022 г., която възлиза на 150.33 евро. Разликата между остатъка от претенцията и погасената по давност сума (360.22 евро - 150.33 евро) възлиза на 209.89 евро.

Въпреки че вещото лице установява по-висока стойност на реалното потребление за непогасения период (361.88 евро), съдът не може да присъди повече от математическия остатък, който се формира след прихващането на плащането от първоначалната заповед и прилагането на давността.

Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен до размера на 209.89 евро. За периода от 06.02.2023г. до 30.04.2023г.

По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва да намери Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 на ОСГТК на ВКС, според което при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото липсват доказателства ищецът да е поканил ответницата да му заплати претендираните суми, следователно до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е бил поставен в забава, поради което искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Претенцията на ищеца за заплащане на цената за услуга за дялово разпределение, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно от чл. 1 от раздел III "Цена и начин на плащане" от Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответната страна, доколкото не е сключен договор, е предвидено, че дължимите от потребителите такси за дялово разпределение се заплащат от ищцовото дружество в полза на дружеството за дялово разпределение. По делото липсват доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ищецът е обеднял, нито ответникът се е обогатил със спестяване на 6 такъв разход.