Решение № 140 от 15.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. К.а като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100601124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на П. Н. в качеството му на частен тъжител по НЧХД № 2648/2020г. по описа на Районен съд Бургас, против присъда № 260006 от 23.03.2022г., постановена по същото дело. С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия В. Т. Т. ЕГН ********** от гр. ******** за невинен и го оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 вр. чл.23 ал.1 от НК, и отхвърлил предявения от тъжителя Н. граждански иск срещу подс. Т. за сумата от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя с престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и несправедливост на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на тъжителя, и от некомпетентен съд. Авторът на деянията бил установен по несъмнен начин от наличните доказателствени материали. Подс.

Т. бил управител и единственият служител в „************ – дружеството, собственик на домейна, респ. интернет адреса *******, който бил обявен за собственик на страницата във 1

Фейсбук – „Български репортер“, на която били публикувани разглежданите по делото публикации, съдържащи инкриминираните думи и изрази. Изразява се съмнение и относно правилността на заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство техническа експертиза, поради което се иска назначаването на нова такава, която да отговори на същите въпроси. Оспорват се изводите на съда относно професионалните компетентности на подсъдимия, който не следвало да се квалифицира като журналист, тъй като не работел в медия и не членувал в „Съюза на българските журналисти“ и подобни организации. Към жалбите са приложени множество писмени материали – извадки от публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ (от публични групи, лични профили и т.н.), които според тъжителя безспорно сочат подс. Т. като извършител на деянията. В жалбата и допълнението към нея са изложени правните последици, които тъжителят счита, че отделните думи и изрази, с които били извършени престъпленията, носят за подсъдимия, а също така са посочени и негативните емоции, изпитани от тъжителя вследствие на извършеното. Изразните средства, използвани от подс. Т. - …П. Н. е активизирал хунтата си…“, „…Н. се самопрееба…“, „…расиста П. Н.…“, не представлявали правото на всяко лице да се изразява свободно, а били обидни квалификации, подриващи доброто име на тъжителя, и едновременно с това чрез тях се разгласявали позорни обстоятелства и му се приписвало извършването на престъпления - Н. бил главатар на хунта, т.е. на заговорническа организация, която заграбвала властта и налагала режим на терор.

Допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на тъжителя, се изразявало в необсъждането на показанията на свид. Т. И., който бил основен свидетел по делото. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. Т. да бъде признат за виновен в извършването на повдигнатите с частната тъжба обвинения, като бъде осъден да заплати и обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от престъпленията в размер на 4 000.00 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Н., редовно призован, се явява лично и поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея, с изложените в тях доводи и искания. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършените престъпления. По отношение на гражданския иск счита, че дори и най-ниското по размер обезщетение би било достатъчно мотивиращо подсъдимият да не извършва занапред подобни деяния по отношение на тъжителя.

Във въззивното съдебно заседание подс. В. Т., нередовно призован, не се явява.

Представлява се от служебно назначения му защитник – адв. С. от АК-Бургас, която моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и обоснована. Счита, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. Липсвали доказателства, че ползвател на профила „В. Т.“ във „Фейсбук“ бил именно подс. В. Т.. Изразите, предмет на разглеждане по делото, представлявали лично мнение и позиция на подсъдимия по отношение на конкретни факти и обстоятелства, а не приписвали на тъжителя извършено от него 2 престъпление.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло в отсъствието на подсъдимия, след като е бил многократно издирван по постоянния му и настоящ адрес, на който са му били връчвани книжа и съобщения, включително и препис от тъжбата, но същият не е бил открит. По отношение на гореизложеното въззивната инстанция не установи наличие на процесуални нарушения, а напротив - районният съд е положил достатъчни усилия и е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, като е опитал да установи точното местонахождение на подс. Т., за да бъде призован за съдебно заседание, но тъй като не е успял, правилно е дал ход на делото и е провел производството. При разглеждане на делото пред въззивната инстанция подс. Т. също не бе открит, въпреки положените в тази насока усилия. Видно от отбелязването в призовката за подсъдимия, той не живее на посочения адрес. С оглед изложеното дотук и факта, че подс. Т. не е обвинен в извършване на „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, престъпление, и присъствието му по делото не е задължително, а разкриването на обективната истина по делото няма да бъде затруднено, предвид ангажираната от съда служебна защита, настоящият състав прие, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 от НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия и ход на делото и пред въззивната инстанция беше даден.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Обсъдена по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:

Подсъдимият В. Т. Т. ЕГН ********** е с постоянен адрес в гр. ********, бул.

„***********“ № *, ет. *, ап.**. Той е ******* гражданин, ***************** и е *******.

На 16.06.2020г. тъжителят П. Н. разбрал от свои приятели, сред които и свид. Т. Н., че на страницата/профила „Български репортер“ в социалната мрежа „Фейсбук“ имало публикация, в която било споменато неговото име. Той посетил страницата и видял, че в нея се съдържала публикация от 15.06.2020г. с текст, част от съдържанието на който бил следният: „За съжаление, и наше недоумение, разбрахме, че господин П. Н. е активизирал хунтата си да докладва наши публикации срещу убийците на котка в кв. Възраждане…В момента и двата ни сайта ******** и ******* са хакнати, техническият ни екип работи по тяхното възстановяване и нормално функциониране…” В следващите дни тъжителят Н. продължил да разглежда страницата в социалната мрежа и установил, че в периода 15.06.2020г.-17.06.2020г. имало няколко публикации с директен линк (т.е. препращащи към 3 статия, публикувана на интернет адрес *********) и със заглавие на статията „Яростна защита за старците убийци на животни от П. Н. и незаконна хакерска атака към медията ни.

Кой е виновен?“. Част от съдържанието на тези отделни публикации включвала повторение на заглавието на статията и частично пресъздаване на съдържанието й, както и следният текст: „Инцидентът с нашите два хакнати медийни сайта вече е докладван до прокуратурата и се води разследване.“ Н. видял още и публикация, с текстово съдържание „Част от обидите му „на червен фон“ към природозащитниците също загадъчно изчезнаха днес.“, която отново включвала директен линк към сайта *******, конкретно към статия, озаглавена: „П.

Н. щял да съди природозащитници. Притеснявали го във Фейсбук“.

На 18.06.2020г. Н. получил съобщение във „Фейсбук“, в което лице извън списъка му с приятели в социалната мрежа, му изпратило линк към публично видео (достъпно за неопределен кръг лица) на страница във „Фейсбук“ – „Биг Ша“ – Мишо Шамара, където под видеото имало коментар, изписан от потребител с профил „В. Т.“, с текст: „Тези дни се разправям точно с расиста П. Н.. Ама мн бързо се самопрееба“. След това тъжителят Н. разгледал профила на „В. Т.“ и видял, че на 16.06.2020г. и той бил споделил посочената погоре статия, озаглавена „Яростна защита за старците убийци на животни от П. Н. и незаконна хакерска атака към медията ни. Кой е виновен?“.

След като установил посочените по-горе обстоятелства, тъжителят Н. се обидил, огорчил, зачервил се, ядосал се от отправените към него обвинения, че е расист и ръководител на хунта и счел, че доброто му име като представител на обществеността, следваща от извършваната от него благотворителна дейност и като ********* на неправителствени организации - сдружения „********************************“ и „**************“, било несправедливо опозорено чрез разгласяване на неверни обстоятелства.

В хода на първоинстанционното производство била назначена и извършена съдебна техническа експертиза, от заключението по която се установява, че така описаните в настоящото изложение публикации и статии действително били публикувани, качени в интернет пространството, с изключение на първата описана публикация, включваща текста „За съжаление, и наше недоумение, разбрахме, че господин П. Н. е активизирал хунтата си да докладва наши публикации срещу убийците на котка в кв. Възраждане…В момента и двата ни сайта ********* и ******* са хакнати, техническият ни екип работи по тяхното възстановяване и нормално функциониране…” и коментарът, написан под публичното видео в страница във „Фейсбук“ – „Биг Ша“ – Мишо Шамара, тъй като към момента на извършване експертизата те не били налични в платформата „Фейсбук“.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече въз основа събраните по делото гласни доказателства – свидетелите Н. В. и Т. Н., писмените доказателства и доказателствени средства – множество разпечатки от горецитираните интернет страници и публикации, копия от учредителни актове, устави, протоколи от събрания, договори и други, свързани със сдружения „Български юридически комитет – защита на гражданите с правни средства“ и „Свободна Европа“, справка за съдимост на подсъдимия, съдебно-техническа 4 експертиза от 14.03.2021г. и съдебно-психологическа експертиза от 19.03.2021г.

Въпреки приложения значителен обем от писмени материали, относимите към предмета на делото доказателства не са така многобройни, а свидетелските показания се изчерпват с разпита на В. и Н.. Независимо от това, първата инстанция е подложила на достатъчно задълбочен анализ събрания по делото доказателствен материал, чрез което е извела правилната фактическа обстановка. Обсъжданите от проверявания съд доказателства са годни, събрани по реда на НПК и от тях е изведено точното им съдържание. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност, която противно на мнението на жалбоподателя намира за хомогенна и непротиворечива, а следващите от нея фактически изводи се оценяват като логични и обективно верни. Правилно проверяваният съд е приел за безспорно установено, че така описаните публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ и статии в сайта на ******** в действителност са били създадени. Освен, че тъжителят е успял да ги съхрани и да представи извлечения от тях, те са били възприети и от свидетелите В. и Н.. Наред с това съществуването им се потвърждава и от заключението по казаната техническа експертиза.