Решение № 517 от 27.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500966 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на СВ. АН. Н. срещу Решение № 260583 от 22.02.2021г. по гр.д. № 5401/2019г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Н.Р. М. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 429.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017г. до 29.03.2019г., както и на основание чл.

79, ал. 1, пр. I вр. чл. 286 от ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА е отхвърлен предявеният от него срещу Н.Р. М. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10000 лева представляваща остатък от възнаграждение, дължимо по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложените доводи са, че решението е постановено преди изтичане на срока за представяне на писмена защита, както и преди произнасяне по искането за поправка на протокол от о.с.з. на 08.02.2021г.; при непостановен отвод на съдията-докладчик при наличие на искане и основание за това и неосигуряване на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд; при недопустимо позоваване на решения по д.д. № 60/2016г. на ДС при АК - Варна и д.д. № 1

19/2017г. на ВДС при ВАадвС, които обстоятелства съставляват допуснати съществени процесуални нарушения. Съдържа доводи, че съдът не е съобразил целия предмет на договора, както и обстоятелството, че въззивникът е изпълнил поетите задължения да стартира преговори и да оказва съдействие чрез устни консултации за постигане на взаимноизгоден план за погасяване на задълженията на ищцата към „Юробанк България“, като по нейно искане е давал многократни консултации. По три от договорите за кредит е постигнато предоговаряне, като е предотвратена съдебна защита. Ето защо в Анекс от 02.08.2016г. предмет на договора останали единствено отношенията на ищцата с „Банка Пиреос България“ АД по отношение на апартамент № 9 в гр. Несебър. Имотът е ипотекиран в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД с договорна ипотека № 30/17.04.2008г.

Доколкото е постигнато споразумение за разсрочване на задължение по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, то изпълнението на уговорките не е било възможно без съдействието на страните по него и без възможност на длъжника да заплаща разсрочено дълга си. Въззивникът, като адвокат на М. не е имал уговорено задължение да извършва плащане вместо нея поради липса на надлежно учредена представителна власт в тази насока до 02.08.2016г., когато е подписано нотариално заверено пълномощно на адв. Н.. Съгласно договора за правна защита въззивникът не е имал задължение и правомощия за водене на самостоятелни преговори, както и за сключване на споразумения от името на ищцата.

Поетото задължение от него е било да стартира преговори с банката, което е надлежно изпълнено с писмо до „Банка Пиреос България“ АД. В договора не е бил уговорен срок за изпълнение на задълженията, като задължението за съдействие и подпомагане е било изпълнимо по искане на ищцата. Няма как въззивникът да отговаря за неизпълнението на задълженията на М. по договора за кредит с „Банка Пиреос България“ АД до оттегляне на поръчката на 05.08.2016г. Съдът не е отчел също правната природа на договора за правна защита, по който адвокатът не дължи постигане на резултат, а подпомагане и съдействие на страната при защита правата и законните й интереси. Изпълнението му не предполага престиране на очакван и благоприятен за клиента резултат, а в случая въззивникът е поел задължението за даване на консултации, правна защита и съдействие, но не и постигане на определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, доколкото постигането на краен благоприятен резултат е извън волята на адвоката. По делото не е доказано също надлежно упражнено право на разваляне на договора за правна защита от 17.09.2015г. поради виновно пълно неизпълнение от страна на ответника. Изрично уговорено в договора е при прекратяване на договора от възложителя, да не се връща заплатената част от адвокатския хонорар. Неправилен е на следващо място изводът за доказано плащане на исковата сума, доколкото представените по делото разписки не съдържат подпис на въззивника, удостоверяващ получаването на сумите. В същите са изписани имена на различни от страните по делото лица, както и липсва посочено основание за плащане, за да се приеме, че установяват плащане именно по спорното правоотношение.

Отправил искане поради всичко изложено за отмяна на решението.

В отговор на жалбата, Н. М. оспорва доводите в нея, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че посредством 2 представени по делото писмени доказателства е установено плащане на исковата сума, както и неизпълнение на задължението на въззивника за осъществяване на уговорената защита на длъжника по реда на ГПК. Не е установено твърдяното водене на преговори с кредиторите, осъществяването на защита по съдебни и изпълнителни дела, както и защита на владеенето на ипотекирания имот. С оглед така уговорените задължения, предметът на договора е общ и неясен, а осъществената работа от адв. С.Н. е незначителна по обем, поради което е налице пълно неизпълнение. Отправил искане поради изложеното обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по същество на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора: постановяване на решението преди изтичане на срока за представяне на писмена защита и преди произнасяне по искането за поправка на протокол от о.с.з. на 08.02.2021г.; непостановен отвод на съдията-докладчик при наличие на искане и основание за това и неосигуряване на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд; както и позоваване на решения на ДС при АК Варна и на ВДС при ВАадвС са частично основателни, но по естеството и тежестта си не са обусловили недопустимост на произнасянето на ВРС. С оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, настоящият въззивен съд служебно е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н.Р. М. срещу СВ.

АН. Н. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3000 лева, като получена на отпаднало правно основание под формата на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., развален поради виновно неизпълнение с отправено едностранно изявление от ищцата на 31.10.2017г., без даден допълнителен срок за изпълнение поради отпаднал правен интерес от изпълнението му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата 3 молба в съда – 04.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 429.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017г. до 29.03.2019г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 17.09.2015г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ответникът, като адвокат поел задължение да осъществи правна защита и съдействие на отделни етапи посредством осъществяване на представителство, преговори пред всички кредитори /банки/ на ищцата и двете й дъщери с цел защита на правата им и постигане на предоговаряне на размера на задълженията по сключени от тях договори за кредит и начина на изплащането им; правна защита по съответните съдебни и изпълнителни дела; консултиране с цел постигане на финансова независимост и спестявания и т.н. Договорът е сключен за срок от 18 месеца, а договореният хонорар – в размер на 1000 лв. месечно /общо 16000 лв./, както и резултатен хонорар. На 17.09.2015г. е подписано и пълномощно, с което ищцата упълномощила ответния адвокат да я представлява пред банки, съдилища и съдебни изпълнители. На 02.08.2016г. между страните е сключен анекс към договора за правна защита и съдействие, като клаузата на чл. 1 е изменена в смисъл осъществяване на представителство и преговори пред банка „Пиреос България“ АД за задължение на Н. М. с цел защита правата на кредитополучателя и постигане на предоговаряне размера на задълженията и начина на изплащането им, както и защита владеенето на ипотекирания недвижим имот в Слънчев бряг 9. Съгласно чл. V от споразумението страните приели, че възложителят е изплатил изцяло дължимия хонорар за защита и представителство и допълнителни суми не се дължат. В изпълнение на поетите задължения, ответникът на 18.05.2016г. представил пълномощно пред ЧСИ СТ. Н.а, рег. № 805, ОС – Бургас и изпратил две уведомления – на 29.06.2016г., че Н. М. не е собственик на обявените за продан движими вещи и на 13.07.2016г. – че пазарната оценка на продаваният имот е силно занижена, с искане за отмяна на проданта и извършване на нова оценка. Доколкото защитата не е осъществена по реда на Глава 39 от ГПК и не са водени преговори с кредиторите, а уведомленията по изп.д. са изпратени несвоевременно и не съставляват същински действия по осъществяване на правна защита, ищцата приела, че е налице пълно неизпълнение на договора. На това основание с писмо, изпратено по Телепоща на 31.10.2017г. уведомила ответника, че разваля договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение, тъй като правния й интерес от изпълнението му е отпаднал. Исковата сума представлява платено от ищцата възнаграждение по разваления договор чрез наредени 5 броя преводи по куриер Еконт и 1 брой превод по Изипей, всеки от по 500 лв. За нарушения по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и на чл. 11, ал. 4 ЕКА по сезиране на ищцата на ответния адвокат са наложени дисциплинарни наказания от АС – Варна. Отправила искане с оглед изложеното за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил предявените искове по основание.

Признал факта на договорната връзка между страните, но оспорил твърдяната негова неизправност, както и осъществяването на предпоставките за развалянето й. Изложил 4 съображения, че договорът за правна защита и съдействие е специален вид договор за поръчка, уреден със специални правила в ЗА. Посочил, че специалният закон предвижда засилена защита на имуществените права на адвокатите, като ограничава до минимум възможността за засягане на същите, вкл. в случаите на некачествено изпълнение на поетите задължения. Единствената хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в чл. 35, ал. 4 от ЗА. В тази връзка изложил, че наличието на специална уредба изключва приложението на общата за неизпълнение на задълженията по ЗЗД. Уточнил, че уговореното в договора възнаграждение е безусловно, а плащането му не е доказано. Поетото от него задължение по договора е за оказване на съдействие на ищцата и дъщерите й в преговори с банките за предоговаряне размера на задълженията и начина на изплащането им, което е изпълнено. Оказаното съдействие е било в рамките на поисканите от ищцата консултации, като с писмо от 16.11.2015г. след извършен анализ на предоставената информация и документация е изпълнил задължението си да стартира преговори с цел постигане на взаимноизгоден начин на погасяване на задължението по Договора за жилищен кредит от 24.04.2008г., за който единствено ищцата му е предоставила пълномощия за представителство пред банки. В рамките на дадените му пълномощия от 17.09.2019г. адв. Н. уговорил с представители на банките да не се пристъпва към принудително изпълнение по изп.д. № 858/2014г. по описа на ЧСИ СТ. Н., рег. № 805 по време на преговорите за сключване на споразумение, поради което до изтичане на шест месеца банката не е поискала реализиране на изпълнителни действия. Поради тежко финансово състояние, ищцата постоянно отлагала предоставяне на информация по искане на банката, като не е имала желание да посети лично банката. Не е предложила никакви реални средства като база за постигане на споразумение, поради което преговорите приключили безуспешно в края на шестия месец. Представителите на банката, за да преговарят с адв. Н. изискали нотариално заверено пълномощно, което ищцата предоставила едва на 02.08.2016г., поради което до този момент е била налице обективна невъзможност за изпълнение. Първите поискани от банката – взискател след сключване на договора между страните принудителни действия са именно от 10 и 12.05.2016г. Към момента на сключване на анекс към договора от 02.08.2016г. ищцата изразила благодарност за извършената работа, като признала оказаното от адвоката съдействие за сключване на споразумение с Банка Пиреос. Така обосновал изправността си по поетите задължения, на което основание отправил искане за отхвърляне на предявените искове с извод за неоснователност.