Определение № 1377 от 20.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК Образувано е по частна жалба с вх. рег. № 18-00-84 от 11.11.2025г. на СВ-гр. София, подадена от С. А. Й. срещу определение № 1264 от 29.10.2025г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София, с което е отказано извършването на отбелязване на решение № 73 от 07.06.1989г., постановено по гр.д. № 142/1989г. по описа на СРС, 9-ти състав, влязло в сила на 15.01.1990г. и решение № 172 от 31.07.1990г., постановено по гр.д.

№ 142/1989г. по описа на СРС, 9-ти състав, влязло в сила на 04.06.1991г. по вписана искова молба.

Жалбоподателят поддържа, че исковата молба по предявения иск за съдебна делба, по който били постановени влезлите в сила решения в двете фази на делбеното производство, била подадена на 04.03.1986г., като впоследствие делото било образувано под нов номер поради обжалване на съдебни актове. Жалбоподателят твърди, че към датата на образуване на делото не било съществувало изискване за вписване на исковата молба за делба и жалбоподателят не бил открил такава вписана искова молба по делото, поради което и не могъл да приложи препис от нея към заявлението за отбелязване. Сочи, че отказът бил в противоречие с чл. 115, ал. 4 ЗС, от която следвало, че било възможно отбелязване на решение, което е постановено по невписана искова молба. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови да бъдат вписани двете решения. Моли съда да изиска от СРС делбеното дело, както и да даде възможност на жалбоподателя да приложи оригинал или заверено копие на удостоверение за наследници.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представената преписка от Службата по вписванията – гр. София, намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице /заявител в охранителното производство/, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, поради което е редовна и процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление с вх. № 93640 от 29.10.2025г. жалбоподателят С. А. Й. е посочил, че първоначално делото било образувано под № 1655/1987г. на Кирковски районен съд, като решението по това дело било отменено с решение по гр.д. № 4144/1988г. на СГС и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Вследствие на това било образувано гр.д. № 142/1989г., по което били постановени двете представени влезли в сила решения. Искането към съдията по вписванията е да бъде извършено отбелязване на двата броя влезли в сила съдебни решения по искова молба, вписана по партидата на А.К.Й. с уточнен ЕГН. Посочено е, че към молбата се прилага копие от вписана искова молба, каквото не е представено. Към молбата са приложени заверени преписи от двете решения, незаверено копие от нотариален акт, схема на самостоятелен обект, данъчна оценка, незаверени копия на удостоверения за наследници на А.К.Й., Ц.К.Й. и М.К.Й..

В мотивите към обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил, че се иска отбелязване на влезли в сила решения към вписана искова молба, каквато не е представена с искането /макар да е записано, че се представя/, не е посочена сигнатурата на вписването й, а след извършена справка по единния граждански номер на А.К.Й., съдията по вписванията не е установил наличие на вписана искова молба. Като допълнителен аргумент е посочено, че представеното удостоверение за наследници представлява ксерокопие.

Определението е правилно.

Видно от съдържанието на частната жалба няма спор, че исковата молба, по която са постановени процесните решения, не е вписана, следователно изискването на делото за установяване на това обстоятелство не е необходимо. Както правилно е изложено в частната жалба, към датата на образуване на делбеното производство /независимо дали се касае за 1986г. или за 1989г./ не е съществувало задължение за вписване на исковата молба по иска за делба, нито правен ред за извършване на вписването й. Това е така, защото задължението за вписване на искови молби по искове за собственост /включително съдебна делба/ е установено с ЗИДЗС, обн. ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., с който е допълнен чл. 112, б. „а“ ЗС в следния смисъл: вписват се всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2009г. на ОСГК на ВКС, функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл.

108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. Същото се отнася и до исковите молби, с които се инициира производство по съдебна делба, доколкото то също е свързано с признаване на вещните права на съделителите, респективно с възникване на права върху самостоятелни обекти при поставяне в дял на имотите.

Следователно изискването за вписване на исковата молба по иск за делба е в сила от 01.01.2001г. и не е съществувало към 1986г., нито към 1989г., нито към 1991г., когато 2 делбеното производство е приключило окончателно. При това положение, след като исковата молба не е била вписана, жалбоподателят има право да поиска от Службата по вписванията решенията да бъдат вписани на основание чл. 115, ал. 4 ЗС, вр. с чл. 4, б. „г“ и б. „з“ ПВ. Такова искане жалбоподателят не е направил, а вместо това със заявлението си е поискал решенията да бъдат отбелязани по вписана искова молба по партидата на А.К.Й., каквато е твърдял, че съществува. Съдията по вписванията е обвързан от искането, с което е сезиран, затова е извън неговите правомощия да постанови акт, който заявителят не е поискал /вписване на осн. чл. 115, ал. 4 ЗС вместо отбелязване на осн. чл. 115, ал. 1 ЗС/. Още повече, че вписването и отбелязването на съдебните решения имат различни правни последици и подобно действие би препятствало правото на защита на жалбоподателя в случай, че исковата молба в действителност е била вписана, тъй като на обжалване подлежат само отказите на съдията по вписванията. Също така съгласно указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Ето защо оплакването на жалбоподателя, че отказът бил постановен в нарушение на чл.

115, ал. 4 ЗС, е неоснователно. Установената липса на вписана искова молба е основание съдията по вписванията да постанови на отказ за извършване на исканото отбелязване на решенията по нея, а не основание да разпореди тяхното вписване. За да постигне последното, жалбоподателят следва да подаде заявление, с което да поиска решенията да бъдат вписани по горепосочения ред. Към новото заявление жалбоподателят следва да приложи и оригинал или заверен от него /физически или с КЕП/ препис от удостоверенията за наследници.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег. № 18-00-84 от 11.11.2025г. на СВгр. София, подадена от С. А. Й. срещу определение № 1264 от 29.10.2025г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4