Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 563 от 15.09.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 330/2025
Вид
Определение № 563
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Красимирова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. С., 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500330 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.413ал.1 от ГПК във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул. „А. I“, № 9 против разпореждане № 9768/12.08.2025г. по ч.гр.д. № 2408/2025г. на СлРС, с което не е зачетено действието на направеното от жалбоподателя възражение против издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В частната жалба се посочва, че съдебният акт на СлРС е незаконосъобразен. Страната счита, че разноските следва да бъдат поети от страната, която е завела делото, а да не бъдат присъждани като нейно задължение.

Моли се аргументите и против разноските да бъдат уважени.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 07.05.2025г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против жалбоподателката Г. Т. К.. В заявлението било 1 посочено, че задължението на длъжника произтича от Договор за заем № 4995521.

На 07.05.2025г. било издадено разпореждане № 5742 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Такава била издадена под № 1498/08.05.2025г. Жалбоподателят е бил уведомен за издадената ЗИ и за възможността да я жали в 1 месечен срок, на 14.05.2025г. лично (срокът на обжалване е изтекъл на 15.06.2025г.).

На 11.08.2025г. било депозирано възражение по чл.414 от ГПК от жалбоподателката. В него било посочено, че тя има възражение по отношение на начислените и такси, които следвало да бъдат поети от лицето, което е завело делото.

На 12.08.2025г. било постановено разпореждане № 9768, с което съдът не зачел действието на депозираното възражение като приел, че същото е просрочено. На жалбоподателя било указано, че може да обжалва разпореждането на съда в 1 – седмичен срок. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на 15.08.2025г., а частната жалба е депозирана на 19.08.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Целта на настоящето производство е да се извърши проверка и да се установи дали разпореждане № 9768/12.08.2025г. е законосъобразно.

В разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК е посочено, че възражението против издадената заповед за изпълнение може да се направи в едномесечен срок от връчване на заповедта. В случая ЗИ е била връчена на длъжника на 14.05.2025г. лично. Възражение е можело да се депозира до 15.06.2025г., но тъй като 15.06.2025г. е неделя, то е можело да се депозира до 16.06.2025г. включително. Жалбоподателят е депозирал възражение едва на 11.08.2025г. – почти 2 месеца след определения от законодателя срок. Срокът, в който може да се обжалва един съдебен акт е законоопределен. Той е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. За да породи действие една жалба е необходимо тя да е депозирана в срок. В настоящия случай 2 възражението на жалбоподателя е направено след изтичане на 1 – месечния срок, поради което правилно не е било зачетено от заповедния съд.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба не следва да бъде уважавана.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул. „А. I“, № 9 против разпореждане № 9768/12.08.2025г. по ч.гр.д. № 2408/2025г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. С., 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500330 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.413ал.1 от ГПК във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул. „А. I“, № 9 против разпореждане № 9768/12.08.2025г. по ч.гр.д. № 2408/2025г. на СлРС, с което не е зачетено действието на направеното от жалбоподателя възражение против издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В частната жалба се посочва, че съдебният акт на СлРС е незаконосъобразен. Страната счита, че разноските следва да бъдат поети от страната, която е завела делото, а да не бъдат присъждани като нейно задължение.

Моли се аргументите и против разноските да бъдат уважени.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 07.05.2025г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против жалбоподателката Г. Т. К.. В заявлението било 1 посочено, че задължението на длъжника произтича от Договор за заем № 4995521.

На 07.05.2025г. било издадено разпореждане № 5742 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Такава била издадена под № 1498/08.05.2025г. Жалбоподателят е бил уведомен за издадената ЗИ и за възможността да я жали в 1 месечен срок, на 14.05.2025г. лично (срокът на обжалване е изтекъл на 15.06.2025г.).

На 11.08.2025г. било депозирано възражение по чл.414 от ГПК от жалбоподателката. В него било посочено, че тя има възражение по отношение на начислените и такси, които следвало да бъдат поети от лицето, което е завело делото.

На 12.08.2025г. било постановено разпореждане № 9768, с което съдът не зачел действието на депозираното възражение като приел, че същото е просрочено. На жалбоподателя било указано, че може да обжалва разпореждането на съда в 1 – седмичен срок. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на 15.08.2025г., а частната жалба е депозирана на 19.08.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Целта на настоящето производство е да се извърши проверка и да се установи дали разпореждане № 9768/12.08.2025г. е законосъобразно.

В разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК е посочено, че възражението против издадената заповед за изпълнение може да се направи в едномесечен срок от връчване на заповедта. В случая ЗИ е била връчена на длъжника на 14.05.2025г. лично. Възражение е можело да се депозира до 15.06.2025г., но тъй като 15.06.2025г. е неделя, то е можело да се депозира до 16.06.2025г. включително. Жалбоподателят е депозирал възражение едва на 11.08.2025г. – почти 2 месеца след определения от законодателя срок. Срокът, в който може да се обжалва един съдебен акт е законоопределен. Той е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. За да породи действие една жалба е необходимо тя да е депозирана в срок. В настоящия случай 2 възражението на жалбоподателя е направено след изтичане на 1 – месечния срок, поради което правилно не е било зачетено от заповедния съд.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба не следва да бъде уважавана.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул. „А. I“, № 9 против разпореждане № 9768/12.08.2025г. по ч.гр.д. № 2408/2025г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3