Акт от 16.10.2018, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ № 157 гр.Бургас, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ

ГАГАШЕВ мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ при секретаря Лена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ангел Гагашев ВНЧХ дело № 564 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда № 12 от 11.04.2018 г., постановена по НЧХД № 201/ 2017 г. по описа на Районен съд – Поморие, подсъдимият З.С.Г. с ЕГН ********** бил признат за невиновен в това, че на 06.03.2017 г., в гр. Поморие, в сградата на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, пред разследващи полицаи от РУ – Поморие, съзнателно разгласил неверни позорни обстоятелства за частния тъжител Д.Т.Д. с ЕГН **********, както и че е приписал на Д. престъпление по чл. 309 ал.1 от НК – създаване на документ с невярно съдържание и използване на същия, престъпление по чл. 209 ал.1 от НК – измама, както и престъпление по чл. 206 от НК – присвояване на сума пари, като клеветата е извършена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление по чл. 148 ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл. 147 ал.1 от НК.

Със същата присъда,

РС – Поморие отхвърлил предявеният от частния тъжител Д.Т.Д. граждански иск против подсъдимия Г., с който се претендирало заплащане на обезщетение за претърпени от твърдяното престъпление неимуществени вреди, с цена на иска 5 000 лв. (пет хиляда лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 06.03.2017 г., до окончателното й изплащане, както и за възстановяване на направените разноски по делото.

С атакуваната присъда, на основание чл. 190 ал.1 от НПК, първостепенният съд осъдил частният тъжител Д.Т.Д. да заплати на подсъдимия Г. сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), за направените от последния разноски по делото. Наред с това, съдът осъдил частният тъжител Д. да заплати по сметката на РС – Поморие сумата от 200 (двеста) лева, представляваща дължима държавна такса върху отхвърления граждански иск, както и сума в размер на 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума.

Недоволен от постановената присъда, частният тъжител я обжалва с оплакване за нейната незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че обвиненията срещу подсъдимия са доказани по безспорен начин. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия З.Г. за виновен по предявеното му обвинение, както и да го осъди да заплати претендираното обезщетение.

В с.з. пред въззивния съд, частният тъжител Д., редовно призован, се явява и лично поддържа жалбата си. Твърди, че събраните по делото доказателства са достатъчни за осъдителна присъда, поради което моли въззивния съд да отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Моли да му бъде присъдено претендираното обезщетение, както и да му бъдат възстановени направените разноски по делото. Служебно назначеният повереник на частния тъжител също заявява, че поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да отмени обжалваната първоинстанционна присъда.

В с.з. пред въззивния съд, подсъдимият Г., редовно призован, се явява и оспорва въззивната жалба. Не се признава за виновен. Защитникът му моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Изразява становище, че в мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за невинността на подсъдимия, които са обосновани и правилни.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по см. на чл.

313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения петнадесетдневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З.С.Г. е роден на *** г. в гр. ****, живее в с. *****, обл.***, **** гражданин е, ***, ***, ****

(л. 90 от НОХД № 201/2017 г.).

Между семейството на подсъдимия Г. и частния тъжител Д.Д. има неуреден имуществен спор.

На 10.02.2015 г. частният тъжител Д. изпратил молба – покана (л. 94 от НОХД № 201/2017 г.) до С. Д. Г. (баща на подсъдимия), с която му предоставял седемдневен срок за изкупуване дяловете на съсобствениците на конкретни недвижими имоти, с предупреждението, че ако не стори това, трябва да продаде своите. С поканата тъжителят Д. предупреждавал бащата на подсъдимия, че ако не продаде имота си, имущественият спор ще се реши в съда, като посочвал, че разноските, който ще му бъдат възложени, ще са в размер над 9000 лева. В молбата се уточнявало, че майката на тъжителя вече е сключила предварителен договор за покупко-продажба на въпросния (спорен) недвижим имот и ако крайният срок по него изтече, без да е сключен окончателен договор, С. Г. ще трябва да плаща неустойка от 5000 лева на месец наред с тъжителя. В молбата се отправяла забрана към всеки член от семейството на С. Г. да посещава дома на тъжителя, както и да звъни и безпокои майката на Д., защото подсъдимият З.Г. преди това я бил нагрубявал и обиждал. В молбата се съдържало предупреждение, че ако семейството на С. Г. не спре с клеветническата си кампания към тъжителя и семейството му, последните щели да потърсят защита на правата си по съдебен ред.

На 15.01.2016 г. в РП – Айтос постъпила жалба от С. Д. Г. против лицето Я. Д. Р. (майка на частния тъжител), регистрирана с вх. № 49 от същата дата (л. 95-99 от НОХД № 201/2017 г.). В нея се съобщавало, че за наследствен на жалбоподателя недвижим имот (спорния имот) майката на Д. е сключила предварителен договор за продажба, без да уведоми Г.. В жалбата се твърдяло, че Р., въпреки че изрично била уведомена за нежеланието на Г. да се продава този съсобствен имот, го продала на трето лице. С жалбата, Г. оспорвал и претенциите на Р., че е придобила имота чрез давностно владение.

Жалбоподателят искал от прокуратурата да извърши проверка на посочените факти и ако има извършено престъпление, да привлече към наказателна отговорност тъжителят Д.Д. и неговата майка.

На 19.09.2016 г. тъжителят Д. изпратил на електронната поща на РП – Поморие електронно съобщение (л. 30 от от НОХД № 201/2017 г.), в което твърдял, че подсъдимия З.С.Г. казал на тъжителя думите „Ей сега ще му вида сметката” и тръгнал след него. В съобщението, Д. уточнявал, че инцидентът се е случил след излизането му от съдебната зала в РС – Поморие, където се разглеждало гр. дело № 331/2016 г., на което присъствали подсъдимия, неговия адвокат Г. И., както и родителите на Г.. Тъжителят Д. твърдял още в съобщението, че е изпитал страх от поведението на подсъдимия, затова потърсил помощ от служител от съдебната охрана. Тъжителят настоявал да се извърши проверка и да се потърси на наказателна отговорност от З.С..

Въз основа на електронното съобщение била образувана преписка № 947/2016 г., по описа на РП – Поморие, която с постановление на прокурор от 20.09.2016 г. (л. 29 от НОХД № 201/2017 г.), била изпратена за проверка на РУ – Поморие към ОДМВР – Бургас.

На 14.10.2016 г. на електронната поща на ОП –

Бургас било получено електронно съобщение от тъжителя (л. 36 от НОХД № 201/2017 г.), в което същият твърдял, че след заседанието по гр. дело № 331/2016 г. по описа на РС – Поморие, излизайки от залата, в сградата на съда, чул как един от събралите се около адв. Г. И. хора, при преминаването на тъжителя край тях, заявил „ Сега ще му видя сметката”. Тъжителят твърдял, че този човек тръгнал след него, поради което Д. потърсил помощ от охраната на съда. В съобщението тъжителят твърдял, че адв. Г. И. „мутрее“ и е организирала това нападение над него и то в сградата на съда. По повод това оплакване на тъжителя Д. била образувана преписка № 1072/2016 г. С постановление на прокурора от 15.11.2016 г. (л. 40 от НОХД № 201/ 2017 г.) преписка № 947/2016 г. била обединена с преписка № 1072/2016 г.

В изпълнение на възложената на органите на

МВР проверка по горепосочените преписки, подсъдимият З.С.Г. бил призован и на 06.03.2017 г. се явил в сградата на РУ – Поморие, където пред полицейски орган дал обяснения по случая, оформени писмено като справка (л. 45 от НОХД № 201/2017 г.).

При разговора си с полицейския служител, З.Г. отрекъл жалбата на тъжителя срещу него да отговаря на истината. Подсъдимият заявил, че тъжителят е конфликтен човек и постоянно търси конфликта. Г. твърдял, че не е страна по цитираното дело и няма интереси от изхода му. Присъствието си в сградата на съда оправдал с обстоятелството, че баща му бил призован като свидетел по въпросното делото, но бил с влошено здравословно състояние, което налагало да бъде придружен.

Подсъдимият заявил, че след заседанието тъжителят излязъл първи, с бърз ход слязъл долу и останал при момчето, което пази входа на съда.

Наред с горното, в справката било вписано и следното изявление на подсъдимия Г.: „Д. използва всякакъв повод да клевети семейството ми, защото подадохме жалба срещу него и майка му в прокуратурата в Айтос. Жалбата е за това, че въз основа на неистински документи е продадена наследническа земя. По този повод срещу него се води разследване в прокуратурата в Айтос. Номера на жалбата в РП – Айтос е вх. № 50/15.01.2016 г.“ В подкрепа на твърденията си подсъдимият посочил, че представя копия от нотариални актове и удостоверение от ЗКПУ „Единство“, от които според него било видно, че въпросният наследствен парцел не е придобит по давност.

В справката било вписано и следното изявление на подсъдимия Г.: „Не виждам как Д. ще се чувства уплашен след като постоянно ни изнудва за пари и отправя заплахи, че ще продаде наследствени имоти със или без наше съгласие.“

Подсъдимият твърдял още, че тъжителят Д. бил подал иск срещу баща му в РС – Бургас, претендирайки сумата от 1 200 лв., но искът се оказал неоснователен. Според Г., ако тъжителят е бил уплашен, той не би трябвало да търси бащата на подсъдимия и да го принуждава да подписва документи за наследствената земя, която иска да продаде.

В сведението било записано също и изявлението на подсъдимия, че не е виждал тъжителя от години и че не контактува с него, защото работи като международен шофьор, и си вади хляба с честен труд, за разлика от тъжителя, който бил все в спорове, жалби и интриги.

На последно място подсъдимият посочил в сведението, че когато има претенции към тъжителя, ги предявява пред съответните институции.

Обясненията на подсъдимия, изложени в писменото сведение, били взети предвид от наблюдаващият прокурор, който в мотивите на постановление от 06.04.2017 г. (л. 20 от НОХД № 201/2017 г.), с което е отказано образуване на наказателно производство по преписка № 947/2016 г., респ. по обединената с нея преписка № 1072/2016 г., по този повод написал следното: „… Твърди, че трайното влошаване на отношенията им се дължи на факта, че с документи с невярно съдържание Д. е продал наследнически земи, за което е била сезирана прокуратурата в гр. Айтос.“

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до изложените по-горе фактически констатации. Същите се припокриват с приетото за установено от първостепенния съд. Възприетата от районния съд фактическа обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните, относими съм правния спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66a1e9af-156c-44bb-bde8-2c10f57057d3