Решение № 308 от 05.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Б., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Е. Костова в присъствието на прокурора С. Й. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600592 по описа за 2023 година Производството пред въззивния съд е инициирано с въззивна жалба защитника на подсъдимия срещу присъда № 900079/06.04.2023г. по НОХД № 397/2021г. по описа на РС Б..

С атакуваната присъда съдът е признал К. И. Л., роден на *г. в Б., с постоянен адрес Б., ул.»Б. С.“ № 22, българин, български гражданин, разведен, трудовоангажиран, с основно образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че около 11.10 часа на 16.01.2020год., в гр.Б., по време на разговор по мобилния си телефон е отправил закана с убийство спрямо Е.

В. Ш. /„ Ако не се вразумиш и не си оправим отношенията до края на месеца ще те убия !“/, като това заканване е възбудило основателен страх за реалното осъществяване на заканата, представляващо престъпление по чл.144 ал.3 НК във връзка с ал.1 НК, за което му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/месеца, което е постановил да изтърпи при първоначален общ затворнически режим. С присъдата съдът е постановил да се отнеме и унищожи по съответният ред вещественото доказателство по делото –диск 1 със записи, изпратен по нохд №397/2021г. от национален оператор телефон 112.

В жалбата и при прениите подсъдимият акцентира на съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда. Застъпва се виждането, че доказателствата по делото са интерпретирани в неправилен смисъл, като било прието необосновано от първостепенния съд, че е изрекъл инкриминираните думи към пострадалата само и единствено по нейните показания. Доказателствата били събирани за предходни техни отношения, които не били относими към конкретното деяние. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Въззивният съд, като обсъди приетите по делото доказателства, доводите на страните и Закона приема за действителна фактическата обстановка възприета от районния съд, а именно че подсъдимият К. Л. е роден на *г. в Б., живее в същият град, същият е българин, несемеен /разведен, баща на пълнолетно дете/ и трудовоангажиран /работи в транспортна фирма “Г. а.“ЕАД като „шьфоьор на товарен автомобил за международни превози “. Същият е осъждан трикратно и последната му присъда е по нохд №955/2016г. по описа на БлРС, с която за престъпление по чл.183, ал.1 от НК , му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с изпитателен срок от 3 години по чл.66, ал.1 от НК . Тази присъда е влязла в законна сила на 13.04.2017г.

Пострадалата Е. В. Ш. е вдовица, след смъртта на съпруга й през м. ноември 2018г., като същата сама отглеждала двете си малолетни деца /З. Д. Ш , роден на *г. и В. Д. Ш, роден на *г./ Същата живеела с децата си в жилище, находящо се в Б., ул.“О.“ № 3. Ползвала мобилен телефон с марка „Л.“ с ИМЕЙ * и сим карта с мобилен номер *, регистрирана на нейно име в мобилен оператор „В.“ ЕАД.

С течение на времето, след запознанството им през 2015г., двамата заживели заедно на фактически начала. Подсъдимият се запознал с децата на пострадалата Ш., а тя започнала да ходи на гости и се запознала с приятелите и близките на Л. /в това число и св. Т. и св.М./. В последствие и до 19.04.2019г., отношенията между Л. и св.Ш. се влошили, заради негови действия спрямо пострадалата и децата й, като подсъдимият упражнявал 2 спрямо нея физическо и психическо насилие и агресия. Заради това, пострадалата Ш. и подала молба по Закона за защита от домашно насилие.

Било образувано гр.д № 1519/2019г. по описа на БлРС, като с протоколно определение №6666/12.07.2019г., постановено по гр.д№1519/2019г. , БлРС е приел, че няма достатъчно доказателства, че подсъдимият и пострадалата са живели във фактическо съжителство, а само че са били в близки и приятелски отношения до датата на твърдяното насилие и тормоз над св.Ш.. Съдът не е констатирал, че двамата са споделяли общо домакинство, че отношенията им са основани на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, с общи грижи за семейството и децата, в това число споделени разходи и т.н.

Заради последното е отказал да предостави защита на пострадалата Ш. по реда на ЗЗДН и е прекратил производството по това дело.

Пострадалата преустановила комуникация с подсъдимия и престанала да отговаря на обажданията и съобщенията към нея. Наред с това, подала жалба в прокуратурата за този побой над нея и по жалбата й било образувано ДП№7852ЗМ261/2019г. по описа на 02 РУП-Благовеград. Тогава обаче Л. започнал да я моли да оттегли жалбата срещу него и твърдял, че повече няма да й посяга. За същото се обаждала и майката на Л. и пострадалата решила да оттегли жалбата си срещу подсъдимия и да преустановят отношенията си без намесата на съдебни органи. След като св.Ш. оттеглила жалбата си срещу подсъдимия, с нарочно Постановление от 21.02.2020г. , РП-Б. прекратила посоченото ДП по този случай.

От началото на м.06. 2019г. обаче Л. отново започнал да търси комуникация с пострадалата като я заплашвал, че ако избягва комуникацията с него и не отговаря на обажданията му, „ще й се случи нещо“, „ще я причака и ще я пребие“, „ще направи нещо на големия й син“ и др. Притеснена , че може да изпълни заканите си, пострадалата допуснала отново за кратко време комуникация с него до м.08.2019г. От м.09.2019г. преустановила окончателно комуникацията си с него, връщала изпращани й подаръци от него, престанала да отговаря на обажданията и съобщенията му и блокирала Ф. профила му. От тази реакция на св.Ш. последвали нови създадени от подсъдимия ситуации на агресия, психически и физически тормоз, като същият причаквал и следял с автомобили пострадалата, звънял многократно на телефона й от различни телефони в рамките на един ден, за да й пречи докато била на работното си място. Така през м.09.2019г. в рамките на 1 ден, 3 направил повече от 500 обаждания през 1 минута и отправил към нея заканата, че „ще я уволни от работа“. На 11.12.2019г. , подсъдимият Л. отново отишъл в близост до жилището на пострадалата, където я видял и разговарял с нея, настоял да оправят отношенията си и да продължат връзката си, след което я изритал и се качил в автомобила й без нейно съгласие. От там взел документите й за управление на автомобила и започнал да я скубе за косата, отправяйки й заплахи, че няма да живее, ако не си оправи отношенията с него. Това принудило св. Ш. да слезе от автомобила и да се придвижи до работното си място с друг автомобил, а там споделила на работодателя си- св. Кръстев за случилото се и го помолила за помощ и съдействие за да си вземе обратно документите и автомобил от подсъдимото лице. Подсъдимият проявил физическо насилие /ритане и скубане/ и отправял обиди към пострадалата/ наричайки я „курва“/ и на 12.12.2019г. , а след м.09.2019г. отправял пред нея закани, че „ще я убие пред децата й“, както и, че „ще й отреже гръкляна„ , отново по повод на нежеланието й да комуникира с него и да продължи връзката си с Л.. Според приетите трафични данни на ползваният мобилен телефон на пострадалата в периода 2018г.-2020г., подсъдимият често е комуникирал по телефон със св.Ш.- чрез обаждания и съобщения, включително и посредством социалната мрежа „Ф.“, като за да я принуди към подновяване на връзката им, нееднократно й закани за физическа саморазправа, преследвал я, обиждал я и я злепоставял пред колеги и познати, докато тя изпитвала страх от това му поведение и категорично отказвала да продължи комуникация си и отношенията си с него. Наред с това, подсъдимият причаквал пострадала пред дома й, посещавал местата, където знаел, че тя ходи / магазина, който притежавала в града и местоработата й/ и при всяка среща с нея по този повод, създавал конфликтни ситуации, заплашвал я, обиждал я и упражнявал агресия и психически тормоз спрямо нея. Свидетели на такива прояви и реакцията на пострадалата след тях /притеснение, страх за живота и здравето й /, станали свидетелите по делото: родителите на св. Ш. – свидетелите В.Х. П. и Т. Г.

П.,, приятелите й -свидетелите К., С. и работещата в магазина й като продавач –св.П., нейния работодател – св. Д. Й. К., нейният психолог –св.О., както и полицейският служител –св.Г., ангажиран по работа относно подавани от нея жалби и сигнали срещу подсъдимото лице. За повечето от тези ситуации, пострадалата подавала и сигнали и респ. жалби в полицията и/или чрез 4 телефон 112. /Св.Ш. споделяла пред св. К. и С., както и пред родителите си за психическият тормоз и физическа агресия, на които е подложена от подсъдимото лице в този период, за заканите му „че ще я убие“ и „че ще я утрепа“, ако не започне отново да комуникира с него, за страховете й че може да реализира тези си закани спрямо нея. Заради тези страхове на пострадалата и притеснението й, че подсъдимият може всеки момент да нахлуе в жилището й и да се саморазправи с нея, св. К. се налагало да преспива в дома на св.Ш. и децата й. Лично била свидетел и на проявявания телефонен тормоз от страна на Л. спрямо пострадалата, както и на заплахите към нея за убийство през 2019г. След инцидента на 19.04.2019г. и след като видяла състоянието на пострадалата- счупените й зъби от нанесеният й побой от Л. пред нейният магазин, притесненото й и уплахата й, св.К. лично подала сигнал на телефон 112 за този инцидент и поискала помощ и съдействие то полицията за приятелката си. При повечето прояви на упражнявана агресия, следене, психически и физически тормоз и агресия към нея, св.Ш. депозирала жалби и подала сигнали срещу подсъдимия, като регистрирани в периода 2019г. били такива, чрез телефонен оператор 112 , както следва: на 19.04.2019г. в 18.35 ч. и в 18.46 ч., на 29.07.2019г. в 15.09 ч., на 01.08.2019г. в 12.23 ч., на 06.08.2019г. в 23.40 ч., на 14.09.2019г. в 22.57 ч.

На 16.01.2020г., в 11.10 часа, Л. за пореден път решил да принуди пострадалата да започне да комуникира с него и да възобновят връзката си , като за целта се обадил на св.Ш. на ползваният от нея мобилен телефон с № *,от регистрираният на негово име такъв с № * и й казал , че : „ако не се вразуми и не си оправи отношенията с него, в края на месеца ще я убие“.

Такова обаждане е регистрирано и като трафични данни и входящ трафик от мобилният телефонен номер на подсъдимото лице към мобилният телефонен номер на пострадалата именно на дата 16.01.2020г. и то точно в 11.10 часа.

Продължителността на това обаждане е от порядъка на близо 4 минути. /От Справката с тези трафични данни, приложена на л. 221 и л. 222 от съдебното дело е видно , че на 16.01.2020г. мобилният оператор „В.“ ЕАД е съхранил в базата си данни и регистрирал няколко входящи обаждания от телефонният номер на подсъдимия -№*, към телефонният номер на пострадалата- № 0897635140, както следва: в 11.10 часа с продължителност на разговора до 11.14 часа, когато пострадалата е направила изходящо обаждане то телефона си към друг телефонен номер, след което отново са регистрирани обаждания 5 на подсъдимия към телефона на пострадалата в 11.18 часа и две обаждания в 11.20 часа. /

След така отправената й заплаха за убийство, пострадалата се уплашила, че Л. този път ще реализира заканата си срещу нея и се обадила на св.Г., на когото разказала за случилото се. След което депозирала по негов съвет и жалба в полицията, по която започнало настоящото производство. Наред с това, св.

Ш. споделила за случилото се и с майка си –св. П. , както и на св.К.. По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно- психологична и психиатрична експертиза на пострадалата, според което към инкриминираната дата за св.Ш. е констатирано прояви на остра стресова реакция и разстройство в адаптацията й със смесена тревожно-депресивна реакция. Експертите считат, че й е причинена психотравма от персонален характер в резултат на отправените в периода :11.12.2019 г. - 20.02.2020 г. /в т. ч. и на 16.01.2020 г./ закани от страна на подсъдимото лице, обусловили изява на остра стресова реакция в пострадалата /съпроводена с интензивна тревожност, страх за живота и, включително в някои от случаите за този на децата и, нарушено социално функциониране, безсъние, потиснато настроение/. Последното е във връзка в последствие и с настъпило разстройство в адаптацията й с тревожно-депресивна симптоматика. Вещите лица приемат, че тези закани на подсъдимия спрямо пострадалата , отправяни както на инкриминираната дата, така и на дати преди нея, са възбудили основателен страх за осъществяването им в св.Ш..