Решение № 5623 от 11.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 824/2025
- Вид
- Решение № 5623
- Подписан
- 11.09.2025
- Състав
- Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 192 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5623 гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100500824 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 22957/17.12.2024 г. по гр.д. № 26865/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, са у в а ж е н и обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца И. И. Д., ЕГН **********, срещу ответника Столичен инспекторат към Столична община, ЕИК 0006963271785, з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № ССИ24-РД15-476/25.04.2024 г., издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал.
3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община и с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор в Районен инспекторат Младост“ при ответника и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 11 1
100 лв. за периода от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане.
С решението са отхвърлени: искът, предявен от И. Д. срещу Столичен инспекторат към Столична община с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1850 лв., представляваща трудово възнаграждение в нетен размер за месец март 2024 г.; насрещният иск, предявен от Столичен инспекторат към Столична община срещу И. Д. с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1850 лв., представляваща обезщетение дължимо от работника при дисциплинарното уволнение.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 930 лв., а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 50 лв. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС и сумите от 604 лв. – държавна такса, и 550 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– Столичен инспекторат към
Столична община.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че първата инстанция неправилно е кредитирала показанията на свидетеля Л.Л., която не е присъствала по време на устното изслушване по чл. 193, ал. 1 КТ, проведено на 24.04.2024 г. от 13:00 часа и на 25.04.2024 г. от 10:00 часа. Посочва, че свидетелят Л. е заинтересован, тъй като има дело по трудов спор с ответника.
Счита, че протоколът от 24.04.2024 г. доказва, че е спазена процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ. Поддържа, че ищецът е бил запознат с това за какво нарушение е поканен на изслушване, като последният не се е възползвал от правото си да депозира писмени или да даде устни обяснения. Аргументира, че дори работодателят да не е дал срок за даване на обяснения, такива е следвало да бъдат депозирани от ищеца в разумен срок. Твърди, че нарушение на чл. 193, 2 ал. 1 КТ не е посочено от ищеца в исковата молба и съдът не следва да се произнася по този въпрос, за да не бъде нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес. Счита, че ищецът е бил запознат с видеозаписа на 25.04.2024 г. в 10:00 часа, запечатал нарушението на трудовата дисциплина, извършено от него. Поддържа, че издадената заповед отговаря на законовите изисквания и уволнението е законно. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че единственият основен факт по делото – изпълнението на задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, преди да наложи дисциплинарното наказание – е изяснен напълно. Доказано било, че е допуснато групово изслушване при даването на обяснения. От съществено значение бил срокът, който работодателят следвало да даде на работника за депозиране на обяснения, който следвало да бъде разумен – 3 дена. Заповедта била немотивирана, а груповото изслушване не представлявало проведена редовно процедура по чл. 193, ал. 1 КТ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 13.05.2024 г., уточнена с молби от 28.05.2024 г., 07.06.2024 г. и 14.06.2024 г., депозирана от ищеца И. И. Д., с която са предявени срещу ответника Столичен инспекторат към Столична община обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ССИ24-РД15-476/25.04.2024 г., издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на Столичен 3 инспекторат към Столична община и с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор в Районен инспекторат Младост“ при ответника и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 11 100 лв. за периода от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Първоначално в петитума на исковата молба е посочено, че ищецът желае ответникът да бъде задължен да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка – чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
В исковата молба е посочено, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № ССИ24-РД15-476/25.04.2024 г., издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община.
Ищецът твърди, че заповедта за уволнение е издадена в грубо нарушение на закона.
С молба от 28.05.2024 г. ищецът е направил опит да уточни петитума на исковете си. В молбата отново е посочено единствено, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в нарушение на КТ.
С молба от 07.06.2024 г. ищецът е описал проверка на търговски обект от февруари 2024 г., в която е участвал заедно със своя колежка – З., като е посочил, че на 24.04.2024 г. е бил извикан от директора на ответника, който ги уведомил за подадени жалби срещу тях и заснети кадри от камери, без да им бъде дадена възможност за отговор на предприети от директора действия.
Ищецът е отбелязал, че цитираните жалби и филми от камери са останали неизвестни, а протоколът, изготвен от работодателя, не бил подписан от ищеца, което представлявало опит за заобикаляне на закона и грубо нарушение на същия. С молбата е оттеглен искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, както и е уточнен периодът на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
С последната молба от 14.06.2024 г. ищецът отново е уточнил петитума на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – размер и период, както и е уточнил претенцията си по чл. 221, ал. 2 КТ.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е 4 оспорил предявените искове. Подробно е аргументирал защо издадената заповед е законосъобразна, като е поискал отхвърляне на исковете.
По делото са събрани следните доказателства:
Трудов договор № ССИ24-РД15-52/09.02.2024 г. с работодател Столичен инспекторат към Столична община и служител И. И. Д., по силата на който последният е назначен на длъжност „Старши инспектор, Районен инспекторат „Изгрев““. Уговорено е, че договорът е безсрочен (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ) и с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя (чл. 70, ал. 1 КТ).
Заповед № ССИ24-РД15-54/13.02.2024 г., по силата на която работното място на И. Д. е преместено от Районен инспекторат „Изгрев“ в Районен инспекторат „Младост“.
Допълнително споразумение № ССИ24-РД15-346/11.04.2024 г. към трудовия договор, с което е предоговорено месечното възнаграждение.
Заповед № ССИ24-РД15-476/25.04.2024 г., издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община и с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника. Заповедта е връчена лично на служителя на 25.04.2024 г. срещу подпис.
Протокол от 24.04.2024 г., 13:00 часа, в който е посочено, че в сградата на Столичен инспекторат е проведено изслушване по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от инж. Н.Н. – Директор на Столичен инспекторат към Столична община, в присъствието на М.П. /заместник-директор на СИ към СО/, М.Т. /главен юрисконсулт в СИ/, М.М. /началник на отдел „Оперативен контрол“/, С. П.
/старши юрисконсулт в СИ/, Д.М. /началник на РИ „Младост“/, както и на Д.З. и И. Д., като всеки е удостоверил присъствието си с подпис на последната страница на протокола.
Длъжностна характеристика на длъжността „Старши инспектор“ в структурно звено „Районен инспекторат“ към административна структура „Столичен инспекторат към Столична община“, с която И. Д. е запозната на дата 09.02.2024 г., удостоверено с положен на последната страница подпис.
5
Фиш за заплатата за месец април 2024 г.
По делото е изслушано заключение по основна съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – месец април 2024 г., възлиза на 1850 лв., а на 25.04.2024 г. на ищеца е изплатена нетна сума в размер на 1881,90 лв. Сумата за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1850 лв. не е удържана, а е заложена като удръжка в последния фиш за работна заплата от месец май 2024 г. Сумата от 185 лв. – обезщетение по чл.
224 КТ, не е изплатена с последното трудово възнаграждение за месец април 2024 г., а сумата от 336,36 лв. – трудово възнаграждение за 4 неотработени дена в месец април 2024 г., не е удържана.
По делото е изслушано и заключение по съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че 5 видеозаписа, свалени от 4 броя охранителни камери от обект, находящ се в гр. София, ул. „********, отнасящи се до едночасови интервали между 11:45 часа и 12:45 часа на 03.04.2024 г., са автентични и отразяват действия, подробно описани в обстоятелствената част на експертизата.
От заключението по допълнителната съдебносчетоводна експертиза се установява, че за месец март 2024 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1339,53 лв., а полученото нетно трудово възнаграждение за същия месец е в размер на 999,11 лв. Вещото лице е посочило от какво се формира сумата от 2486,19 лв., платена на ищеца за месец април 2024 г.
По делото е разпитан свидетелят Л.И.Н., управител на магазина, находящ се в гр. София, ул. „********. Същият заявява, че познава И. Д. от посещенията като проверяващ от Столичен инспекторат. Твърди ищецът да е идвал два пъти на проверка в магазина в интервал от максимум две седмици в периода март – април 2024 г. При второто посещение И. Д. подарила на свидетеля кехлибарена огърлица, а колежката на ищеца показала снимка на телефона си на боклуци на улицата пред магазина. Инспекторите казали, че това е прилежаща към магазина част и че свидетелят е в нарушение, което няма да санкционират, но свидетелят трябвало да „почерпи“. Проверяващите излезли и си взели, каквото им било необходимо – кафе, пурички, дезодоранти, за което не заплатили нищо на управителя, а стоките не били 6 намалени. След това служителите на ответника напуснали обекта през задната част на склада. Стоките заплатил свидетелят, представен като „личен пазар“, като стойността на взетите продукти възлизала на около 100 лв. на доставни цени. За кехлибарената огърлица свидетелят обяснява, че при предишно посещение за проверка на магазина с И. Д. провели личен разговор, коментирайки здравословни проблеми и благоприятното въздействие на такава огърлица. Л.Н. твърди, че не е искала да бъде подарявана такава огърлица, даже била намерила и поръчала такава към датата на второто посещение, когато И. Д. обяснила, че е намерила огърлицата и се е сетила за нея /свидетеля Н./.
Разпечатката съдържа 46 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66a036ca-19e4-424f-8e39-849836fa17e0