Решение № 19 от 06.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600424 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице Е. А. Д. чрез защитника й адв.

Е. Ф. /АК-Варна/ срещу Определение № 1352 на ОС – Варна, постановено в открито заседание на 15.12.2025г. по НОХД № 1823/25г. по описа на същия съд, с което е извършено групиране на наложените й наказания по НОХД № 1823/25г. и по НОХД № 891/25г. и двете по описа на ОС – Варна. Така определеното общо наказание е увеличено по реда на чл. 24 от НК с пет месеца, като общия размер на наказанието „лишаване от свобода“, което осъдената Д. следва да изтърпи е в размер на 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца при първоначален „строг“ режим. Със същия съдебен акт на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание е присъединено отчасти наказанието „глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, наложено на осъденото лице по цитираните по-горе дела. На 1 основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от така групираните наказания. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения досежно неправилното приложение на чл. 24 от НК. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение в тази му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице Е. Д., редовно призована, не се явява лично поради здравословни проблеми.

Представлява се от защитника си адв. Е. Ф. /АК-Варна/, както и от адв. Н. Б.

/АК-Варна/, надлежно преупълномощен от адв. Б. Б.. Двамата защитници поддържат депозираната жалба, като акцентират върху факта, че същият състав на ОС – Варна вече се е произнесъл досежно справедливостта на наложеното наказание преди неговото увеличаване по реда на чл. 24 от НК, одобрявайки сключеното между страните споразумение. Изтъква се, че липсват предпоставките за приложението на чл. 24 от НК доколкото степента на обществена опасност на осъденото лице не била висока. Твърди се, че сключвайки споразумения и по двете дела, Д. е спомогнала на правосъдието и по този начин изразила желание да се поправи, изтъква се, че принципът на пропорционалност не бил спазен, тъй като така увеличеното наказание било към максималния определен в закона размер и такова високо наказание би утежнило положението на осъдената. Молбата е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК, а алтернативно – да бъде намален размерът на увеличеното наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира определеното общо от първоинстанционния съд наказание за справедливо, поради което и моли атакуваното определение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Акцентира се върху интензивната и еднородна престъпна деятелност на Д. през годините, както и на високите стойности на разпространяваните от нея наркотични вещества.

След преценка на съображенията, развити в жалбата на Д. и изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание, както и след цялостна проверка на правилността, обосноваността и законосъобразността на 2 атакуваното определение, съставът на Апелативен съд – Варна установи следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че жалб. Е. Д. е осъждана с влезли в сила съдебни актове за деяния от общ характер седем пъти. От тази съвкупност от осъждания, само деянията по НОХД № 891/2025г. по описа на ОС - Варна и по НОХД № 1823/2025г. по описа на ОС - Варна са извършени при условия на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, което е обусловило тяхното групиране, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с определяне на едно общо най-тежко наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца при първоначален „строг“ режим. Останалите осъждания, видно от приложената по делото справка за съдимост, се намират в отношение на рецидив спрямо осъжданията, описани по-горе и наказанията по тях са изтърпяни.

Принципът за "поглъщане" на наказания /чл. 23 от НК/, закрепен в НК, балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция /чл. 24 от НК/, е насочен към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на осъденото лице, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици.

В този смисъл законосъобразни и обосновани се явяват изводите на първата инстанция относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК, предвид проявената престъпна упоритост от жалбоподателката при извършване на престъпления с подчертано висока степен на обществена опасност. ОС - Варна е съобразил множеството осъждания във времето, което закономерно е довело до извода и за висока степен на обществена опасност на личността на Д.. Видно от приложената по делото справка за съдимост, престъпната деятелност на Д. датира още от 1987г., когато същата е била едва 3 на 21 години. Д. е била многократно осъждана за разпространение на наркотични вещества, включително и за участие в организирана престъпна група, създадена със същата цел. В тази връзка тя се явява личност с утвърдени престъпни навици, която продължава да извършва престъпления от един и същи вид въпреки многократно приложената спрямо нея наказателна репресия. Тя ефективно е търпяла наказания „лишаване от свобода“, но това не е било достатъчно за да се постигне корекция на поведението й.

Становището на ОС-Варна, че осъдената не е демонстрирала желание да преосмисли поведението си, да се превъзпита и поправи, за да бъде в полза на обществото, изцяло се споделя от настоящата инстанция. Фактът, че и двете дела са приключили с постигнато споразумение не следва да се тълкува в смисъл желание за поправяне от страна на Д.. По този начин тя действително е спомогнала за бързото решаване на делата, но не може да се направи извод досежно нейната нагласа спрямо евентуална бъдеща престъпна дейност.

Логично би било заключението, Д. да се е споразумяла с цел да получи полеки наказания, а не за да облекчи работата на съда и вследствие на искрено желание за превъзпитание и поправяне в бъдеще.

Съобразявайки, че в конкретния случай се касае за личност с изключително завишена степен на обществена опасност, която в един продължителен период от време е била наказателно санкционирана за деяния с висока степен на обществена опасност, ОС – Варна правилно е достигнал до извода, че е наложително да бъде увеличено определеното общо най-тежко наказание с 5 /пет/ месеца. Така определеното наказание се явява справедливо, като отговаря на принципа на пропорционалността на наказанието спрямо извършеното престъпление и съответства на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Неоснователно се явява възражението на защитата, че доколкото ОС – Варна се е произнесъл по наказанието, одобрявайки сключеното споразумение, той вече е счел същото за справедливо и няма право да се произнася отново по този въпрос. Съгласно т. 1 на ТР № 14/1987 г. на ОСНК на НК на ВС на РБ според чл. 299, ал. 1, т. 3 от НПК (отм., сега чл. 301, ал. 1, т.

3 от НПК) при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е задължен да събере пълни доказателства за предишните осъждания на подсъдимия и да му определи общо наказание по чл. 23 - 25 от НК. Когато е 4 пропуснал да направи това, съдът има задължението съгласно чл. 304, ал. 1, т.

1 от НПК /отм., сега чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК/ с определение да определи общо наказание по чл. 23 - 25 от НК. Следователно ОС – Варна не само е имал право, но е и бил длъжен, да се произнесе с определение относно общото наказание по чл. 23 - 25 от НК.

За да се приложи чл. 24 от НК при определяне на наказания при съвкупност от престъпления, трябва се съблюдават определени предпоставки /общо определеното наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото това наказание да не мога да се постигнат целите на наказателната репресия/, и ясно поставени в нормата изисквания и ограничения /съобразяване с максималния размер на съответния вид наказание и със сбора на определените наказания/. След като решаващият съд се е съобразил с тези императиви и е изложил достатъчно мотиви в определението си, то той правилно е приложил материалния закон, което води до единствения извод, че обжалваният съдебен акт като цяло е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Правилно съдът, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е извършил приспадане на изтърпените части от наказанията, включени в съвкупността.

Това е относимо и по отношение на определения затворнически режим, съгласно изискванията на ЗИНЗС, за изтърпяване на общото наказание.

Първоинстанционният съд законосъобразно е присъединил отчасти към така определеното най-тежко наказание, „глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл.

334, т. 6 и чл. 338 от НПК, съставът на АпС-Варна,

РЕШИ:

Потвърждава Определение № 1352 на ОС – Варна, постановено в открито съдебно заседание на 15.12.2025г. по НОХД № 1823/25г. по описа на същия съд.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600424 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице Е. А. Д. чрез защитника й адв.

Е. Ф. /АК-Варна/ срещу Определение № 1352 на ОС – Варна, постановено в открито заседание на 15.12.2025г. по НОХД № 1823/25г. по описа на същия съд, с което е извършено групиране на наложените й наказания по НОХД № 1823/25г. и по НОХД № 891/25г. и двете по описа на ОС – Варна. Така определеното общо наказание е увеличено по реда на чл. 24 от НК с пет месеца, като общия размер на наказанието „лишаване от свобода“, което осъдената Д. следва да изтърпи е в размер на 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца при първоначален „строг“ режим. Със същия съдебен акт на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание е присъединено отчасти наказанието „глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, наложено на осъденото лице по цитираните по-горе дела. На 1 основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от така групираните наказания. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения досежно неправилното приложение на чл. 24 от НК. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение в тази му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице Е. Д., редовно призована, не се явява лично поради здравословни проблеми.

Представлява се от защитника си адв. Е. Ф. /АК-Варна/, както и от адв. Н. Б.