Определение № 683 от 20.05.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 386/2026
- Вид
- Определение № 683
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА
Цитирани разпоредби
- чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683 гр. Плевен, 20.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500386 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от адв. А. З. Д., пълномощник на Н. Н. Е. срещу определение рег.№ 1184/10.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430105792 по описа за 2025 година на ПлРС.Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Прави се искане да се отмени като неправилно определение рег.№ 1184/10.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430105792 по описа за 2025 година на ПлРС и да се постанови ново, с което да се измени решение № 120 от 03.02.2026 г. по гр.д.№ 20254430105792 по описа за 2025 година в частта за разноските.
За ответника по частната жалба – „Фератум България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище да се остави ез уважение депозираната частна жалба във връзка с претендираното адвокатско възнаграждение, което счита за завишено и непропорционално спрямо действителния обем и сложност на извършената работа по делото.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 1
10.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането на ищеца чрез адв.А.
Д. с вх.№ 3581/06.02.2026 г. за изменение на решение № 120/03.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 5792/2025 г. на ПлРС в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ като неоснователно.
В частната жалба е посочено, че при съобразяване на постановките по дело С-427/16 и С-428/16 на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще ес постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.
В частната жалба е налице позоваване на решенията на СЕС от януари 2024 г. по дело С-438/22, на решение по дело С-57/15, на решение на съда от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04.
С оглед на постановеното решение на СЕС – по дело С-438/22 се приема, че при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа , не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение 2 следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.
Същевременно следва да се отчете, че относно защитата на потребителя при недействителни договорни клаузи с постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, и решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г.Съдът на ЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.В пар. 21 на решението по дело С57/2015 г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост.Следователно възлаганите разноски следва да са разумни и пропорционални.
С оглед горното следва да се приеме, че при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия (определение № 1520/25.03.2026 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4762/2025 г., I г.о.).
В частната жалба са изложени доводи, че минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат така уредени и присъждани, така че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица.В противен случай един огромен процент от българското население ще остане без правна защита на своите права и законни интереси, тъй като адвокатите, вкл. особените представители, няма да предлагат своите услуги на подобни лица, тъй като ще знаят, че трудът им няма да бъде оценен подобаващо от съда, който се произнася по делото.Освен това адвокатите няма да бъдат стимулирани да осъществяват качествено работата си заради ниските нива на 3 заплащане.Подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на нискокачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 ДФЕС.
В процесния случай с решението по делото на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит, сключен между страните на 26.08.2024 г.; на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на Н. Е. сумата от 818.03 лв. като платена без основание по горепосочения договор ведно със законната лихва от датата на ИМ 26.09.2025 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на посочената цена на двата иска, адвокатското възнаграждение се определя по чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като в процесния случай е определено под тези размери - по 300 лв. за всеки един от двата иска.
От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската помощ и съдействие е оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
В §1а, ал.2, т.2 от ДР на горепосочената Наредба също така е посочено какво се взема впредвид за преценката за фактическа и правна сложност на делото.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е било изготвено и прието заключение на ВЛ с оглед на поставените в исковата молба задачи от ищцата Н. Е..
В случая процесуалният представител на ищцата не се е явил на нито едно от двете проведени по делото съдебни заседания - на 08.12.2025 г. и на 07.01.2026 г., но в хода на производството се депозирани писмени молби с оглед необходимите процесуални действия, свързани с движението на делото от депозиране на исковата молба, изготвена от адв.Д., до приключване на производството със съдебен акт по съществото на спора.
Правилно с оглед на гореизложеното първоинстанционният съд в обжалваното определение е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, с което е присъдено адвокатско 4 възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС за предоставената от адв.Д. безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищцата Н. Е. по делото.
Не са налице основания за отмяна на същото, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 1184/10.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430105792 по описа за 2025 година по описа на Районен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5