Решение № 54 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Г. М. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимия Б. С. М., срещу присъда от 08.03.2020 г., постановена по нохд № 6837/2019 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с която подсъдимият М. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НК за това, че на 22.09.2013 г., около 18:00 часа, в гр. София, ул. „Оборище, спирка на МГТ на автобус № 72, изпълняващ длъжността „Контрольор по редовност на пътниците“, Отдел „Маркетинг“, Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ в ЦГМ ЕАД, причинил на Й. В.

К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява малкопищялна кост в глезенния й край, с частично изкълчване на лявата глезенна става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник“ при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, чрез настъпване на К., в областта на ходилото на левия му крак, със задържане на ръцете му, за да спре пострадалия от по нататъшно наН.не на удари с ръце по него и колегите му – свидетеля Г.ев и подсъдимия Б., за което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимия Б. С. М. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК за това, 1 че по същото време и на същото място е причинил телесното увреждане на пострадалия Й.

В. К. в съучастие като извършител с И. О. Б. – извършител и е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от ДР на НК, изпълнявайки със заплата постоянно служба в държавно учреждение, на длъжността „Контрольор по редовност на пътниците“, Отдел „Маркетинг“, Дирекция „ Маркетинг и стопанска дейност“ в ЦГМ – София и функции по проверка на превозните документи на пътниците, таксуване на нередовните пътници с билет за таксуване на нередовен пътник или с билет за таксуване на нетаксуван пътник с електронна карта, при отказ да плати, заставя пътника да слезе и му съставя АУАН по реда на ЗАНН.

С депозираните въззивна жалба и допълнението към нея се обжалва първоинстанционната присъда изцяло. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон при нейното постановяване, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според процесуалния представител, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия М. като превишаване на пределите на неизбежна отбрана, за което се позова на съдебна практика, а именно на приетото в ППВС № 12/1973 г. и в решение № 187 от 26.01.2021 г., по н.д. № 851/2020 г. на II НО на ВКС.

Защитникът твърди, че е неправилен и едностранен изведения от страна на първия съд извод за това, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана се дължи основно на численото превъзходство на подсъдимите спрямо пострадалия К., т.к. същия протИ.речи на константната съдебна практика. Твърди, че двамата подсъдими не са могли да предвидят, че поведението им ще доведе до падане на пострадалия К. и счупване на глезена му, както и не са могли да съобразят защитните си действия в създалата се в краткия период конфликтна ситуация, поради което и не се съгласява с приетото от първия съд, че са имали възможност да възприемат в пълнота цялата ситуация и да съобразяват поведението си с нея. На следващо място се твърди, че от страна на първият съд са нарушени основни принципи в Наказателния кодекс, които са установени в чл. 13 и чл. 14 НПК, защото по делото не е установен по несъмнен начин механизма на настъпилото при пострадалия К. увреждане.

Посочва, че по делото не са събрани убедителни доказателства, а и такива не са събрани и от първия съд, касаещи обстоятелствата свързани с настъпването на крака на пострадалия К. от подсъдимия М., както и за блъскането му от страна на подсъдимия Б.. Според защитата, неправилно са възприети твърденията на пострадалия К. и на свидетеля М., относно заявеното от тях за механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия.

Твърди, че показанията на двамата свидетели са протИ.речиви, от една страна а от друга страна не се подкрепят от никакви други доказателства, включително и такива изходящи от показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидци на конфликта. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда, с която подсъдимия Б. М. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НК и вместо нея за постановяване на нова такава, с която подсъдимият бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение като деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Г. К. от САК, 2 редовно упълномощен защитник на подсъдимия И. О. Б., срещу присъда от 08.03.2020 г., постановена по нохд № 6837/2019 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НК за това, че на 22.09.2013 г., около 18:00 часа, в гр. София, ул. „Оборище, спирка на МГТ на автобус № 72, изпълняващ длъжността „Контрольор по редовност на пътниците“, Отдел „Маркетинг“, Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ в ЦГМ ЕАД, причинил на Й. В.

К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява малкопищялна кост в глезенния й край, с частично изкълчване на лявата глезенна става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник“ при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, чрез блъскане с ръце странично тялото на К., в областта на дясното рамо, присъединявайки се към колегата си - подсъдимия М. за възпиране на пострадалия от продължаващо наН.не на удари, както към него, така и към подсъдимия М. и свидетеля Г.ев, за което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимия И. О. Б. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК за това, че по същото време и на същото място е причинил телесното увреждане на пострадалия Й.

В. К. в съучастие като извършител с Б. С. М. – извършител и е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от ДР на НК, изпълнявайки със заплата постоянно служба в държавно учреждение, на длъжността „Контрольор по редовност на пътниците“, Отдел „Маркетинг“, Дирекция „ Маркетинг и стопанска дейност“ в ЦГМ – София и функции по проверка на превозните документи на пътниците, таксуване на нередовните пътници с билет за таксуване на нередовен пътник или с билет за таксуване на нетаксуван пътник с електронна карта, при отказ да плати, заставя пътника да слезе и му съставя АУАН по реда на ЗАНН.

С депозираните въззивна жалба и допълнение към нея се обжалва първоинстанционната присъда изцяло. Твърди се, че първият съд при постановяване на своята присъда е приложил неправилно материалния закон, както и, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според процесуалния представител, първоинстанционният съд при изграждане на релевантната фактическа обстановка е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Независимо от това, защитникът се съгласява и намира за правилни изведените от първия съд фактически изводи относно началото и ескалацията на процесния конфликт. Счита обаче, че от страна на първия съд не са изложени достатъчно убедителни доводи за механизма на настъпване на уврежданията, което от своя страна поставя под съмнение правния извод за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия Б. и обективно настъпилите увреждания за пострадалия К.. Посочва, че в тази насока по делото са разпитани свидетелите Д., Г.ев, Н., М. и Й., но показанията им са анализирани едностранно и непълно. Твърди се, че нито един от тези свидетели не е 3 възприел въведения от обвинението механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия К., което да е причинено от страна на двамата подсъдими. Защитата посочва, че действително данни за причинено на пострадалия К. телесно увреждане се съдържат в показанията на свидетелите К. и М., но независимо от това се твърди, че в техните версии има множество протИ.речия, които не се подкрепят от никакви други гласни, писмени или експертни доказателства. На следващо място защитата посочва, че присъдата, постановена от първия съд почива на предположения, с което са нарушени процесуалните разпоредби на чл. 303, ал. 1, и ал. 2 НПК, както и на чл. 305, ал. 3 НПК. Процесуалният представител на подсъдимия Б. твърди, че неправилните фактически изводи на първия съд относно механизма на причиняване на увреждането в крайна сметка водят и до неправилно приложение на материалния закон. Според защитника, неправилно първия съд е отхвърлил предложената му от защитата на двамата подсъдими правна квалификация по чл. 15 НК, при което е концентрирал изводите си единствено върху обективните признаци на престъпния състав по чл. 132, ал. 2 НК. Процесуалният представител не се съгласява с изводите на първия съд, който е приел, че наказателната отговорност на подсъдимия Б. следва да се ангажира за извършено от него деяние при условията на превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Посочва, че пострадалият К. още при слизането си от процесния автобус е бил агресивен спрямо всички контрольори, между които и двамата подсъдими, поради което намира, че вида и интензивността на предприетите от подсъдимите действия са били адекватни спрямо агресивното поведение на нападателя. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда, с която подсъдимия И. Б. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НК и вместо нея за постановяване на нова такава, с която подсъдимият бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат М. Х. от САК, редовно упълномощен повереник на частния обвинител Й. В. К., срещу присъда от 08.03.2020 г., постановена по нохд № 6837/2019 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с която първият съд е признал за невиновни подсъдимите Б. С. М. и И. О. Б. и ги е оправдал по повдигнатото на всеки един от тях обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 96, ал. 1, б. „а“ НК, както и в частта, в която този съд е преквалифицирал престъплението в такова по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НК.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че при постановяване на първоинстанционната присъда е приложен неправилно материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Повереникът оспорва възприетата от първия съд фактическа обстановка, посочвайки, че същата не кореспондира и не намира опора в събраните по делото доказателства, които от своя страна счита, че са анализирани превратно и в разрез с разпоредбата на чл. 107 НПК. Твърди, че съдебния акт е изцяло немотивиран в частта, касаеща наличието на явна опасност от непосредствено протИ.правно нападение по смисъла на чл. 12 НК, т.к. в материалите по делото не се съдържат преки или косвени доказателства, обосноваващи подобен извод. На следващо място, според повереника липсват мотиви в съдебния акт и по отношение на длъжностното 4 качество на двамата подсъдими. Твърди, че неправилно е отхвърлен и предявения срещу двамата подсъдими граждански иск. Моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена изцяло и вместо нея постановена нова такава, с която всеки един от двамата подсъдими бъде признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, както и да бъде уважена гражданската претенция на пострадалия К., като доказана по основание и размер. Алтернативно се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първия съд.