Решение № 221 от 22.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Добрич, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200367 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. М. У., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Й. А. от Адвокатска колегия - Варна, съдебен адрес: ****, срещу наказателно постановление № 001629/29.02.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) гр. София, с което на Я. М. У., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Въззивната инстанция, като прецени събраните доказателства и 1 становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На **** г., в 14:12 часа, на път ****, км. 43+390, свидетелите М. В. В. и Л. Х. Л., и двамата инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Варна при Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, спрели за проверка товарен автомобил - влекач „****“ с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управляван от Я.

М. У..

В хода на проверката се установило, че на 26.10.2023 г., в 14:44 часа, посоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ****, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е било засечено на 26.10.2023 г., в 14:44 часа, по път ****, км. 31+918, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Така извършеното на 26.10.2023 г. нарушение е било установено въз основа на доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с рег. № **** е с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на дата 26.10.2023 г., в 14:44 часа, по път ****, км. 31+918, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 30.10.2024 г., при извършената проверка, свидетелят М. В. В., в присъствието на нарушителя – Я. М. У. и на свидетеля Л. Х. Л., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е бил предявен и връчен по надлежния ред на нарушителя.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Я. М. У., за неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите М. В. В. и Л. Х. Л., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях на **** г. пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че показанията на свидетелите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства – доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за 2 установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, ведно с 2 броя статични изображения във вид на снимков материал.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

При реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

Първо: За допуснато управление на ППС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна или тол такса, отговорност могат да носят три категории субекти: собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на ППС. По тази причина административнонаказващият орган при описване на съставомерните признаци на нарушението в НП е следвало да посочи в какво качество е наказан нарушителят, което не е сторено.

Безспорно, при извършената на **** г. проверка, товарният автомобил влекач „****“ с рег. № **** е бил управляван от жалбоподателя по настоящото дело – Я. М. У., но в наказателното постановление не е посочено, че на 26.10.2023 г., при извършване на нарушението, ППС е било управлявано от същото лице. Обстоятелството, че в момента на проверката водачът на автомобила не е възразил срещу констатациите в акта за установяване на административно нарушение не освобождава административнонаказващият орган от задължението му да обоснове идентификацията на нарушителя по безспорен начин.

Видно от обжалваното наказателно постановление, същото съдържа следното описание на нарушението: „В хода на проверката се установило, че на 26.10.2023 г., в 14:44 часа, посоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ****, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е било засечено на 26.10.2023 г., в 14:44 часа, по път ****, км. 31+918, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата“ (цитат).

Така направеното описание на нарушението в НП е неясно и от него не може да се направи категоричен извод в какво качество е наказан жалбоподателят, което безспорно нарушава правото му на защита и съставлява достатъчно основание за отмяната на НП.

Второ: След като контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то е следвало да процедират по реда на чл.

187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът е възразил, е следвало да бъде съставен АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство, което в настоящия случай не е сторено.

Ето защо съдът намира, че издаденото наказателното постановление е 3 незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение № 421 от 17.11.2023 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 425/2023 г. и Решение № 438 от 28.11.2023 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 487/2023 г.).

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала към датата на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение - 08.05.2024 г.), следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 001629/29.02.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) гр. София, с което на Я. М. У., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Я. М. У., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4