Решение № 167 от 10.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500270 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от С. Г. , роден на *г. в гр.С., обл.У., Република Т., с персонален №**********, със съд. адрес: гр.С., ул.„Т." №*, чрез адв.С. М. от АК-Х. срещу решение № 55/30.03.2022 год. по гр.д.№ 207/2021 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Г. , роден на *г. в гр.С., обл.У., Република Т., с персонален №**********, със съд. адрес: гр.С., ул.„Т." №*, чрез адв.С. М. от АК-Х., против РАЙОНЕН СЪД гр.Е. и НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.С., искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, във връзка с чл.4, пр.3 от Договора за Европейския съюз, за солидарното осъждане на ответниците, да му заплатят:

-сумата 50 220 евро, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в резултат от нарушение на правото на ЕС, -сумата 44722 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от парични средства в размер на 50220 евро, за периода от 10.10.2012г. до 19.07.2021г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период, и е осъден С. Г., роден на *г. в гр.С., обл.У., Република Т., с персонален №**********, със съд. адрес: гр.С., ул.„Т." №*, чрез адв.С. М. от АК-Х. да 1 заплати на НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София сумата 360 лв.- разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Споделени са като аргументирани и последователни мотивите на окръжния съд, с които е приета допустимост и основателност на исковите претенции, но се твърди неправилно приложение от страна на съда на института на погасителната давност по направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, което е довело до неправилност на решението като краен резултат.

Оспорени са изводите на съда за изтекла на 10.10.2017 год., евентуално на 16.07.2020 год. погасителна давност за вземанията на ищеца от държавата.

Твърди се, че производството е по специалния закон-ЗОДОВ, поради което са неприложими общите правила по ЗЗД за давността. Твърди се, че давност не е текла преди възможността за реална защита на правата на ищеца, което е станало с приемането на разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ, а изводите на съда за започната да тече по-рано давност са немотивирани поради непосочване на конкретна правна норма, която да е позволявала реализация на правата на ищеца по предявените искове. Твърди се, че такава норма не е посочена от съда, защото преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ в българското право е нямало предвидена възможност за предявяване на такива искове, респ. до приемането й давност не би могла да тече, в какъвто смисъл следва да се тълкува и пар.6, ал.1 ЗИД ЗОДОВ. Оспорен е като неправилен и евентуалния извод на съда за начало на течене на давността от 16.07.2015 год. /когато е постановеното решение на СЕС по Дело С-255/14 Chmielewski, в което е прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 000 евро е непропорционално и не съответства на чл.9, § 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005/, с твърдение, че решението на СЕС от тази дата не е довело до генерална и всеобща промяна в практиката на националните съдилища, а и делото пред СЕС е било с различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и прилагане от въззивния съд на законните последици от отмяната.

В дадения срок е постъпил отговор от единия от солидарно отговорните ответници – Народно събрание на Република България, чрез процесуални представители гл.ю.к.А. С. и гл.ю.к.М. Г., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че окръжният съд правилно е отхвърлил исковете на ищеца поради изтекла погасителна давност. Сочи се, че още преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ ищецът е имал възможност да защити правата си на осн. чл.7 от Конституцията на РБ, поради което не е бил лишен от възможността да предяви претенциите си от момента, в който вземанията му са станали изискуеми с влизане в сила на постановеното от РС-Елхово определение. Твърди се, че окръжният съд правилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на пар.6, ал.1 ЗИД ЗОДОВ. Извършено е позоваване на 2 цитирана съдебна практика на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.114 от ЗЗД, вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичане на петгодишния давностен срок на 10.10.2017год., а възраженията за противното посочени във въззивната жалба са неоснователни. В случай на друго становище на въззивния съд по въпроса за давността е направено искане да се имат предвид възраженията на ответника относно изискуемите предпоставки по чл.4, § 3 ДЕС, посочени в отговора на исковата молба. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, а също - за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В дадения срок не е постъпил отговор от другия солидарно отговорен ответник - Районен съд - Елхово.

Участваща в производството по делото Прокуратура на РБ също не е взела становище по въззивната жалба в срока за отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение Ямболския окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за имуществени вреди с правни основания чл.2в от ЗОДОВ, вр. чл.4, § 3 от ДЕС.

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът поддържа изразеното становище и искането за присъждане на съдебни разноски.

Представителят на АП-Бургас намира жалбата за неоснователна, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му по допустими искови претенции на ищеца С. Г. , гражданин на Република Т., против ответниците Народно събрание на РБ и Районен съд-Елхово /уточняваща молба на л.18 от делото/, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца горепосочените обезщетения за имуществени вреди, така както е посочено в отхвърлителната част на решението, за които се твърди, че са настъпили от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато от страна на ответниците.

Ищецът сочи, че с Определение №341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012г. по описа на Районен съд -Елхово, е признат за виновен в осъществяване на престъпния състав по член 251, ал.1, вр. е чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за което е наказан с наказание „лишаване от свобода", при отложено изпълнение на наказанието и отнемане на основание член 251, ал.2 от НК в полза на Държавата на недекларираните от него парични средства в размер на 50 220 евро.

Твърди, че нормата на чл. 251, ал. 2 от НК, респ. – отнемането на паричната сума е извършено в нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, § 2 на 3

Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който допуска парите, които не са декларирани, да бъдат единствено задържани, но не и отнети, и в противоречие с чл.9, §1 от съшия регламент, предвиждащ, че определените от държавите-членки санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Сочи, че съдът е следвало да приложи пряко изискванията на Регламента и да зачете примата на ПЕС пред националния закон, а законодателният орган на РБ с бездействието си не е изпълнил задължението си да съобрази националното законодателство със законодателството на ЕС. Извършено е позоваване на определение от 12.07.2018 год. по дело С-707/17 на СЕС. Сочи, че освен от отнетата в полза на държавата сума е бил лишен и от възможността да я използва от датата на окончателното отнемане със съдебния акт 10.10.2012 год., до предяваване на иска, поради което освен претецията за обезщетение в размера на отнетата сума от 50 220 евро е предявен и иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 44 720 евро представляващи законната лихва върху отнетата сума за посочения период.

Ищецът е поддържал предявените искове, ангажирал е доказателства.

И двамата ответници са оспорили предявените искове с възражения, че не са налице предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения в полза на ищеца, като са направили и възражения за погасяване на исковите претенции по давност.

Както е посочено и във въззивната жалба, фактическата обстановка по спора е правилно установена от окръжния съд и по нея не се спори. С Определение №341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012г. по описа на Районен съд-Елхово е одобрено споразумение, по силата на което С. Г., гражданин на Република Т., се признава за виновен в това, че на 09.09.2012 год., около 12.00 ч. на ГКПП „Лесово“ на трасе изход от Република България към Република Турция, направил опит да пренесе през границата на страната 50 220 евро с левова равностойност 98 221,78 лева и с това нарушил разпоредба на закон относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране: чл.11а, ал.1 от Валутния закон: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи“, вр. ал.5: „Задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“, като предметът на престъплението е в особено големи размери и деянието не е довършено поради независещи от дееца причини. На основание чл.251, ал. 2 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на сумата 50 220 евро с левова равностойност 98 221,78 лева, намиращи се на съхранение в Митница-Бургас. Определението е влязло в сила на 10.10.2012г.

Във връзка със защитата срещу нарушение от страна на държава-членка 4

/ДЧ/ на правото на Европейския съюз /ПЕС/ в своите решения Съдът на Европейския съюз /СЕС/ многократно е приемал, че ПЕС не съдържа изрична обща регламентация на иск за обезщетение на вреди, но възможността за предявяване на такъв иск срещу държавата в лицето на нейните процесуални субституенти се извежда от принципите по чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/.

Горното сочи, че при твърдение за нарушаване на ПЕС извършено от държавата чрез нейните процесуални субституенти, дори при липсата на изрична правна регламентация за предявяване на такив иск във вътрешното право на държава-членка /ДЧ/, субектът претърпял вреди може да търси защита пряко по чл.4, § 3 от ДЕС. Процесуалните правила по които се реализира такава защита се определят от вътрешния правов ред на всяка ДЧ.

Съгласно решения по дела C-201/02, C-420/11 вътрешните процесуални правила за разглеждане на иска по чл.4, § 3 от ДЕС за нарушаване на ПЕС не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат аналогични вътрешноправни положения и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата предоставени от общностия правен режим.

Възможността за защита чрез предявяване на иска за обезщетение за вреди от нарушаване на ПЕС по българското право се извежда както от чл.4, § 3 от ДЕС, така и от чл.7 от КРБ, вр. чл.49 от ЗЗД, а приложимият процесуалн ред е този по ЗОДОВ, който се явява по-облекчен в сравнение с общия исков ред. Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на ПЕС са определени от Съдът на ЕС в неговите решения и в практиката на ВКС и ВАС по въпроса. В условията на кумулативност следва да са налице следните предпоставки: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти,-нарушението на нормата да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“, и - да съществува причинноследствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Нарушението на ПЕС винаги е достатъчно съществено, когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област.