Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 527 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 315/2025
Вид
Определение № 527
Подписан
29.04.2025
В сила
29.04.2025
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500315 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Л. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.“** против определение №170/23.01.2025г на РСБлагоевград по гр.д.№1130/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.248, ал.3 ГПК.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за допълване на решението в частта досежно разноските, като в полза на ищеца се присъдят разноските по делото.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Л. К. С. против Т. Й. С., с който е бил предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение, а 1 при условията на евентуалност – наследство, на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, подробно описани.

Не е спорно, че в полза на ответницата е бил издаден констативен нотариален акт №23/23г за собственост по отношение на процесните имоти, с което ищецът е обосновал и нуждата от предявяването на установителния иск.Липсва спор, че ищецът е заплатил адвокатско хонорар за процесуално представителство по делото в размер на 4 600лв (вж.договора за правна защита), като ответницата не е направила своевременно възражение за прекомерност.

Не се спори, че в съдебно заседание ответницата Т.С. е заявила, че признава предявения иск и иска да се анулира издадения в нейна полза нотариален акт, поради което и съдът е постановил решение при признание на иска по чл.237, ал.1 ГПК.

При тези данни атакуваното определение се явява неправилно. По арг. от чл.78, ал.2 ГПК предпоставките за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са две – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. По делото ответницата Т.С. действително е признала иска, предявен от Л.С.. Липсва спор обаче, че ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост досежно спорните недвижими имоти, по отношение на които ищецът е имал по-рано издаден констативен нотариален акт. Тъй като издаденият в полза на Т.С. констативен нотариален акт легитимира последната като собственик на процесните недвижими имоти пред трети лица и създава конкуренция на правата на ищеца, то без съмнение е възникнала нуждата действителният собственик да предяви установителен иск. Съобразно константната съдебна практика тогава, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски (вж.Опр.№111/14.03.2016г на ВКС по ч.гр.д.

№815/16г, III гр.о., Опр.№709/28.12.2012г на ВКС по ч.гр.д. №592/12г, I гр.о. и др.). В случая с извънпроцесуалните си действия по снабдяване с констативен нотариален акт, ответницата е създала конкуренция на ищцовите права върху процесните имоти, поради което и предявяването на 2 установителния иск е било условие за упражняване на правата на ищеца върху имотите. Следователно, действията на ответницата са достатъчни, за да се породи отговорността й за разноски по делото, независимо от признанието на иска. За да възникне отговорността за разноски, не е нужно извънпроцесуалните действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна. Ето защо следва да се приеме, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което и чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение.

За пълнота следва да се посочи несъстоятелността на изводите на РС, че в случая е налице основание за приложение на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответната страна е в процедура по снабдяване с документи за разпореждането на имотите на договорно основание и не се е противопоставила на правата на ищеца. В случая липсват данни, а и твърдения от ответната страна за визираната процедура по снабдяване с документи за разпореждане с имота на договорно основание, а и дори и такава да е налице, то същата е ирелевантна за делото и за отговорността на ответната страна за разноски. От друга страна, липсата на противопоставяне от ответницата на ищцовите права в съдебно заседание не е достатъчна за наличието на хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с извънпроцесуалното си поведение по снабдяване с констативен нотариален акт ответницата е предизвикала нужда от предявяване на установителния иск.

В контекста на горното атакуваното определение, с което е отказано допълване на решението в частта относно разноските, следва да бъде отменено, като решението на РС следва да се допълни в частта относно разноските, като в полза на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 5 108, 55лв, в т.ч. 508, 55лв за заплатена държавна такса и 4 600лв, платени за адвокатско възнаграждение (вж.договора за правна защита и съдействие на л.7 от първоинстанционното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение

№170/23.01.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№1130/24г по описа на с.с. вместо което ПОСТАНОВЯВА:

3

ДОПЪЛВА решение №750/15.10.2024г на РС-Благоевград по гр.д.

№1130/24г по описа на с.с., в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Т. Й.

С., ЕГН **********, с адрес: общ.Благоевград, ** да заплати на Л. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.“**“ №**, сумата от 5 108, 55лв, представляващи направени пред районния съд разноски по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4