Решение № 1398 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502209 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *****, чрез адв.З. Ц., против решение № 260000/04.01.2023г., постановено по г. д. № 9836/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Д. И. Г., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 49,98 лева – сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги за периода 20.05.2018г. – 19.07.2018г., предоставени от „Йеттел България“ ЕАД на ответника, въз основа на сключения между тях Договор за мобилни услуги № 619614057 от 14.03.2018 г. с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че решението в атакуваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с предоставяне на ответника на СИМ карта, ищецът е изпълнил задължението си да осигури достъп до своята мобилна 1 мрежа, което е породило задължение за Д. Г. да заплаща месечна абонаментна такса. Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е изключил представените заверени копия на процесните фактури от доказателствения материал по делото и не е кредитирал заключението на С С Е . Иска се отмяна на решението в атакуваната част. Претендира се жприсъждане на разноски.

Ответникът по жалбата чрез адв.М. Д.а заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в атакуваната част.

Производството е образувано по иск, предявен от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), против Д. И. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3020/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив. В исковата молба и уточняваща молба от 08.09.2020г. се твърди, че между „Теленор България” ЕАД (сега „Йеттел България“ ЕАД) и ответника бил сключен договор за мобилни услуги № 619614057 от 14.03.2018г. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени месец юни 2018г. – месец септември 2018г., както следва – фактура № 7274390273/20.06.2018г., с претендирана сума по нея от 26.73 лв., фактура № 7275724960/20.07.2018г., с претендирана сума по нея от 25.91 лв.; фактура № 7278384442/20.09.2018г. с претендирана сума по нея от 100.34 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване. Проведено е заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3020 по описа на ПРС за 2020г., заповедта по което била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е предявен иск по чл.422 от ГПК. Искането към съда е да се установи съществуването на вземания в размер на 152.98 лв. – общ сбор от дължими суми по фактури от 20.06.2018г., 20.07.2018г., 20.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението между страните да са сключвани договори, както и че на ответника са предоставяни услуги.

Счетоводните документи на ищеца не били редовно водени. Приложените към исковата молба дубликати на данъчни фактури не могли да послужат като доказателство за удостоверените обстоятелства, тъй като не били подписани и представлявали частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Оспорват се размерите на претендираната неустойка. На ответника не били предоставени Общи условия, а при условията на евентуалност се твърди, че същите са нищожни. Клаузата за неустойка по т.11 била нищожна и не била породила права и задължения на страните. Била нищожна и поради накърняване на 2 добрите нрави. Съдържа се позоваване на ТР № 1/15.06.2010г., както и на чл.92 ЗЗД. Посочената клауза била нищожна и поради неравноправност на чл.143, ал.1, във връзка с ал.2, т.5 и т.13 ЗЗП. Процесният договор и общите условия към него били нищожни, вкл. и на основание чл.228, ал.1, т.5 ЗЕС, поради това, че не била посочена цена на допълнителните услуги. Освен това всички документи били изписани на изключително дребен шрифт, по-малък от 12, поради което били неясни и недостатъчно четливи. Цитираната е и разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Клаузите били нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Нищожността на процесния договор обуславяла недължимост и на акцесорните задължения. Оспорва се твърдението ответникът да е изпаднал в забава, както и че договорът е предсрочно прекратен, по вина на ответника. Липсвало писмено изявление за прекратяване на договора от ищцовото дружество към ответника. Освен това на ответника не бил предоставен „подходящ срок“ за изпълнение по смисъла на чл.87 ЗЗД. Поради това не било настъпило предсрочно прекратяване на договора и ищецът нямал право да претендира неустойка. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

С обжалваното решение № 260000 от 04.01.2023г., постановено по г. д. № 9836/2020г. по описа на РС Пловдив, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3020/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С определение № 260130/03.05.2023г. като ответник на мястото на починалия Д. Г. на основание чл.227 от ГПК Районният съд е конституирал законният му наследник И. Д. Г., ЕГН ********** и е освободил от понататъшно участие особения представител адв.М. Д.а.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо.

Съгласно чл. 227 от ГПК, когато страна по делото умре или юридическото лице престане да съществува, производството продължава с участието на правоприемника. Първоинстанционното производство е

3 образовано по искова молба, депозирана на 10.08.2020г. С разпореждане № 290794 от 16.12.2020г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК ПРС е определил възнаграждение за особен представител в размер от 300 лева, което е внесено от ищеца „Йеттел България“ ЕАД. Като особен представител на ответника по делото - Д. И. Г. – е определен адв.М. Д.а.

На 17.05.2021г. е проведено първото открито съдебно заседание, на което ответникът е представляван от адв.Д.а. След него са проведени още седем открити съдебни заседания (на 27.09.2021г., на 06.12.2021г, на 10.02.2022г., на 06.04.2022г., на 09.06.2022г., на 14.09.2022г., на 28.11.2022г.).

На заседанието от 28.11.2022г. устните състезания пред районния съд са обявени за приключени. Към тази дата ответник по предявения от „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) иск е Д.

Г., представляван от особен представител адв.М.Д.а.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, ответникът в първоинстанционното производство Д. Г. е починал на 29.10.2021г.

С решение № 260000 от 04.01.2023г., постановено по г.д. № 9836/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения срещу Д. И. Г. иск от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) за признаване за установено, че ответникът Д. И. Г. дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД сумата от общо 152,98 лева.

С определение № 260130 от 03.05.2023г. като ответник на мястото на починалия Д. Г. на основание чл.227 от ГПК Районният съд е конституирал законния му наследник И. Д. Г., ЕГН ********** и е освободил от понататъшно участие особения представител адв.М. Д.а.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил решението си при участие на страна, загубила процесуалната си правоспособност на 29.10.2021г., преди последното открито съдебно заседание на 28.11.2022г. В хипотезата на чл.227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо.

4

Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (вж. - решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о. и др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно р е ш е н и е , постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.

В конкретния случай, ответникът Д. Г. е починал преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, поради което първоинстанционното решение се явява недопустимо. Настоящото в.гр.д. № 2209/2023г. е образувано по въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД против решение № 260000/04.01.2023г., постановено по г.д. № 9836/2020г. по описа на РС Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД иск, с който се претендира да бъде признато за установено, че Д. И. Г., дължи на ищеца сумата от 49,98 лева – сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги за периода 20.05.2018г. – 5

19.07.2018г., въз основа на сключения между тях Договор за мобилни услуги № 619614057 от 14.03.2018 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото визирани ят порок не би могъл да бъде отстранен във въззивното производство, първоинстанционното решение следва да се обезсили в обжалваната му част и делото да се върне на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съдопроизводствените действия след първото открито заседание се повторят с участието на законния наследник на починалия ответник