Решение № 528 от 13.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Бургас, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от А. Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500834 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435,ал.2,т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от: А. М. М.- длъжник, А. М.- съпруга на длъжника, Г. А.

Г. и Ж. А. Б.- дъщери на длъжника и от внучката му- А. М. Г. ЕГН **********- малолетна, чрез майка си Г. Г., всички чрез упълномощен процесуален защитник- адв. Татяна Михайлова, член на БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Юри Венелин“ №6, срещу разпореждането на ЧСИ Таня Маджарова по ИД 20248030400426, съобщено на горните лица на 22.04.24г., с което е наложила възбрана върху единственото жилище на длъжника и семейството му в с. Гюльовца, сочено за несеквестируемо по смисъла на чл.444 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното процесуално действие, представляващо насочване на принудителното изпълнение по делото върху несеквестируем недвижим имот чрез разпореждане на ЧСИ за налагане на възбрана, за чието вписване съдия изпълнителят е отправил на 16.04.24г. искане до Служба по вписванията –Несебър, касателно имот собствен на длъжника А. М. М. от с. Гюльовца, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на населеното място, с административен адрес – с.

Гюльовца, ул.“Лале“№8- дворно място от 481 кв.м. и построената в него двуетажна сграда с идентификатор ***, с площ от 90 кв.м., с предназначение: жилищна сградаеднофамилна.

Оплакването на жалбоподателите е, че всички те обитават този собствен на длъжника имот, представляващ за тях семейно жилище и като такова, явяващ се несеквестируем, съобразно визираното в чл.444, т.7 от ГПК, поради което насочването на изпълнението върху този имот се счита за недопустимо. Поддържа и че наложената възбрана е необоснована и прекомерна, като 1 обезпечаваща дълг от 2011г., който към 22.04.24г. е едва 3 259,63 лв.

В добавка, според жалбоподателите е невъзможно от жилището да се отдели реална част, която да послужи за задоволяване вземането на кредитора, т.к. размерът му по нотариален акт е 42 кв.м. и с оглед това е крайно недостатъчен да задоволи нуждите на домакинството, съгласно Наредбата на министерския съвет, поставяща минимален стандарт на жилищната площ за двучленно семейство от 40 кв.м., а за петчленно- от 85 кв.м.

Моли се актът на ЧСИ да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде заличена наложената с него възбрана.Прилагат се заверени за вярност копия от лични карти на жалбоподателите и акт за раждане, както и от нотариалния акт за имота.

Дирят се разноски за производството.

Ответник по жалбите – взискател по изпълнението- „КРЕДИТ

ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС

БГ“ЕАД с

ЕИК

202423225 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, е подал възражение срещу тях, в което ги определя като недопустими, т.к. не попадат в приложното поле на чл.435,ал.2 от ГПК, изрично и императивно посочващ възможните хипотези за самостоятелен съдебен контрол на актовете на ЧСИ, иницииран от страна на длъжника.

На следващо място жалбите се сочат и за неоснователни, т.к. действието е предприето във висящ валиден изпълнителен процес, освен това страната се позовава на визираното в ТР №2/13г. на ОСГТК на ВКС становище, че налагането на възбрана върху непотребими вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл – не я нарушава.

С оглед горното се моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в случай на приемането й за допустима- без уважение.Дирят се съдебно- деловодни разноски- от 360 лв.- ю.к. възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 80лв. възнаграждение на основание чл.13,т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

При условие на евентуалност, ако жалбата бъде уважена, претендираните от жалбоподателите като възнаграждение за адвокатско представителство деловодни разноски се сочат за прекомерни, като се моли за намаляването им.

На основание чл.436,ал.3 от ГПК са представени мотиви от ЧСИ Маджарова, обосноваващи извод за недопустимост на жалбите на съпругата, дъщерята и внучката на длъжника, т.к. за едноличен собственик на имота,включително от жалбоподателите, се сочи А. М..

Останалите лица са трети на процеса и като такива нямат право на жалба, извън хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК, каквато в случая не се очертава от въведените твърдения.

В останалата си част жалбата се сочи за неоснователна, т.к. дори да е несеквестируем, имотът не е подложен на продажба, каквато би била недопустима, ако е единствен на длъжника, а само се гарантира оставането му в патримониума на длъжника, с оглед евентуална бъдеща възможност за удовлетворяване вземането на кредитора.

Според БОС жалбите на съпругата, дъщерите и внучката на длъжника са недопустими, защото лицата не са длъжници, както изисква чл.435,ал.2 ГПК. Те са трети за изпълнителния процес лица и нямат признати от закона права да обжалват като незаконосъобразно насочването на изпълнението спрямо имот, явяващ се единствен на длъжника и поради това несеквестируем.

Третите лица могат да обжалват като незаконосъобразно насочването на изпълнение върху имот, 2 който владеят към момента на налагане на възбраната, по причина, че не е на длъжника, респективно защото считат имота за свой, черпейки процесуалните си права от хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК, но в случая това не е така. Тук обжалващите изрично сочат, че длъжникът е собственик на възбранения имот, а те го ползват само като членове на семейството му при условие на заем за послужване. Следователно доводите им да обжалват са извън очертаните от чл.435 от ГПК хипотези.

Предвид изложеното,жалбата на горните лица следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред БОС- да бъде прекратено в тази част.

Проверката на съда сочи жалбата на длъжник А. М. М. за допустима, като подадена от надлежно лице, в рамките на визирания в закона преклузивен срок, против акт на ЧСИ, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол по чл.435,ал.2,т.2 от ГПК и пред съда, компетентен да я разгледа.

Разгледана по същество, жалбата на М. е неоснователна поради следното:

Изпълнителното производство по ИД 20248030400426 по описа на ЧСИ Т.Маджарова с район на действие- този на БОС-е образувано на 20.02.24г. по молба на взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД, за събиране на парично вземане, против А. М. М. от с.

Гюльовца. В последствие е присъединен по право като взискател ТД на НАП Бургас.

Принудителното изпълнение е насочено спрямо издиреното имущество на длъжника, като конкретно относно гореописания имот в с .Гюльовца от ЧСИ е предприето вписването на възбрана, обезпечаваща възможността за бъдещо удовлетворяване чрез осребряването му от кредитора.

В тази връзка следва да се подчертае, че жалбата не е насочена срещу конкретния акт на ЧСИ за налагане на обезпечаващата изпълнението мярка, още повече, че чл.435 от ГПК изрично сочи кои процесуални действия на изпълнителя подлежат на обжалване и от кого, а възбраняването на имот не е същинско изпълнително действие и не е сред визираните в императивната норма. Оттук

БОС приема, че не следва да обсъжда оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на наложената възбраната спрямо дълга и за невъзможност от жилището на длъжника да се отдели реална част, която да бъде осребрена в удовлетворение вземането на взискателите.

Длъжникът обаче има право на жалба срещу насочването на принудително изпълнение, обективирано чрез възбрана на недвижим имот, респективно чрез запориране на движимо имущество или вземания от трети лица.Съдебната проверка за законосъобразност на насочването се съсредоточава върху правилността на преценката за несеквестируемостта на засегнатото от изпълнението имущество, в случай че е потребимо.

Различно стои въпросът касателно непотребимите вещи, каквито по естеството са и недвижимите имоти.

Според мотивите, изразени в т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/ 26.06.2015 год. по ТД 2/13г. на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република България „Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради 3 това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства….“

Изхождайки от горното, предвид че посочената съдебна практика е задължителна за правораздавателните органи, настоящият състав на БОС преценява, че не се налага да изследва дали имотът, срещу който е насочено принудителното изпълнение, е несеквестируем, а следва да счете атакуваното по делото процесуално действие законосъобразно и допустимо дори само стъпвайки на това, че насочването на принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана върху имота на длъжника в с. Гюльовца не нарушава забраната за осребряването му, в случай, че е единствено негово жилище, а само го задържа в патримониума на длъжника.

В обобщение на казаното, жалбата на М. срещу законосъобразното действие на ЧСИ Маджарова се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от обжалването, жалбоподателите нямат право на деловодни разноски за производството.

Ответникът по жалбата има право на такива на основание чл.78,ал.3,вр.ал.8 от ГПК, но според състава на съда, с оглед положения за възражението труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, които са ниски, като юрисконсултско възнаграждение следва да се определи и присъди сумата от 100лв..

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, жалбите на А. А. М. ЕГН **********, Г. А. Г. ЕГН **********, Ж. А. Б. ЕГН ********** и А. М. Г. ЕГН**********- малолетна, чрез майка си Г. Г., всички чрез упълномощен процесуален защитник- адв. Татяна Михайлова, член на БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Юри Венелин“ №6, подадени срещу съобщеното им на 22.04.24г разпореждане на ЧСИ Таня Маджарова по ИД 20248030400426, налагащо възбрана върху жилището на длъжника А. М., представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на населеното място-дворно място от 481 кв.м., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 90 кв.м., с административен адрес – с. Гюльовца, ул.“Лале“№8, предвид несеквестируемостта на имота по смисъла на чл.444 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№834/2024г. по описа на БОС В ЧАСТТА, касаеща горните жалби.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата на А. М. М. ЕГН ********** от с. Гюльовца, подадена срещу горепосоченото разпореждане.

ОСЪЖДА А. М. М. ЕГН **********, А. А. М. ЕГН **********, Г. А. Г. ЕГН **********,

Ж. А. Б. ЕГН ********** и А. М. Г. ЕГН**********- малолетна, чрез майка си Г. Г. – всички от **** да заплатят на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул. “Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 сумата 100лв.(сто лева)- съдебно деловодни разноски, сторени като юрисконсултско възнаграждение за представителството и защитата на дружеството в производството по гр.д.

4

№834/24г. по описа на БОС.

Решението в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по делото по жалбите на А. М., Ж. Б., Г. и А. Г. срещу разпореждането за налагане на възбрана, може да бъде обжалвано от посочените лица в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред Бургаски апелативен съд.