Решение № 1302 от 27.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав П. Радев

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502584 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК, във вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. М. З., ЕГН:

**********, живущ в с. Р. ул. ***, против Решение № 282 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д. №825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, в частта, с която на жалбоподателя е забранено да приближава втория етаж на жилището на Ф. С. З., ЕГН: **********, находящо се в с. Р. ул. ***, както и в частта, с която на жалбоподателя му е наложена глоба на основание чл. 5, ал.

4 ЗЗДН в размер на 500 лева. С оплаквания за несправедливост на първоинстанционното решение и не отговарящо на реалната фактическа обстановка, жалбоподателят отправя искане към въззивния съд да отмени наложените мерки с решението на Районен съд - Карлово, а именно: забрана да приближава втория етаж на жилището, находящо се в с.Р. тъй като съпругата му не го обитава, както и да не му се налага глоба, евентуално същата да бъде в минимален размер.

В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ф. С. З., ЕГН: **********.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и 1 е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред Карловския районен съд е образувано по молба с правна квалификация чл.4, ал.1 от ЗЗДН , подадена от Ф. С. З., ЕГН:

********** , от с. Р. ул. ***, против съпруга й А. М. З., ЕГН: **********, от с. Р. ул. ***, за защита от извършеното спрямо нея на 10.07.2022г. и 11.07.2022г. физическо и психическо насилие, с налагане на визираните в чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДН мерки- задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана да приближава молителката, вторият етаж на обитаваното от нея жилище, находящо се в с. Р. ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

Ответникът А. М. З., ЕГН: **********, не е оспорил , че на двете процесни дати е удрял съпругата си, като е твърдял ,че е бил ядосан на молителката, тъй като след празнуването на празника Байрям не се е прибрала вкъщи с автобуса, а с колата на сина им.

Анализирайки събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото упражнено на 10.07.2022г. и 11.07.2022г. физическо и психическо насилие от ответника спрямо молителката , поради което с постановеното по делото решение е наложил визираните мерки в чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДНзадължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана да приближава молителката, втория етаж на обитаваното от нея жилище, находящо се в с. Р. ул. ***, местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и глоба на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в размер на 500 лева

Предвид необжалването на първоинстанционното решение от страна на А. М. З., ЕГН: ********** , в частта, в която е прието, че същият е извършил акт на психическо и физическо насилие спрямо молителката и е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си; забрана да я приближава, , местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, решението е влязло в законна сила. С оглед на това въззивният съд е длъжен да приеме за безспорно установено по делото , че на процесните дати -10 и 11.07.2022г. ответникът е извършил физическо и психическо насилие спрямо съпругата си по смисъла на чл.2 от ЗЗДН , което обоснова необходимостта от съдебна намеса, чрез която поведението на съпруга да бъде санкционирано по съответния ред, чрез прилагане на мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Така повдигнатият пред въззивната инстанция спорен въпрос е само досежно обема и вида на наложените мерки.

При определяне вида на мерките, които следва да се наложат, съдът трябва да се съобрази с характера и интензитета на установения акт на домашно насилие и в този смисъл с установеното по делото за осъществено психическо и физическо насилие. При определяне мярката за защита, съдът не е обвързан с искането на молителката, а преценява с оглед степента на извършения акт на домашно насилие, каква мярка следва да се наложи.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд ,че в процесния случай е подходяща посочената в чл.5,ал.1 , т.2 от ЗЗДН 2 мярка-задължаване на ответника да не приближава обитаваното от молителката жилище , находящо се на втория етаж от жилищната сграда в село Р. , ул. ***. Установява се по делото, а и не се спори между страните, че обитаваната от тях къща в село Р. се състои от два етажа, като ответникът живее на първия етаж,а молителката-на втория. Липсват доказателства въззиваемата да има друго жилище, респ. към датата на постановяване на решението да живее на друго място. Ирелевантно с оглед характера на настоящето производствопредоставяне на защита на лице, пострадало от домашно насилие, е обстоятелството относно собствеността на жилище.Затова за прилагане на процесната мярка от съда е без значение факта дали жилището е собственост на ответника, тъй като с нея се цели предотвратяване на бъдещи посегателства от ответника спрямо съпругата му.

С оглед установения характер, интензитет и въздействие на актовете на насилие върху пострадалата, въззивният съд приема, че наложената от първоинстанционния съд мярка- задължаване на ответника да не приближава обитаваното от молителката жилище, ще осигури защита в пълна степен на пострадалото лице и същевременно ще даде възможност на ответника да преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната неприкосновеност, психическото здраве и физическа цялост не само на пострадалата, а и на всеки отделен индивид.

С оглед на така изложеното въззивният съд приема , че първоинстанционното решение в частта, с която е наложена визираната в чл.5,ал.1 , т.2 от ЗЗДН мярка за защита -задължаване на ответника да не приближава обитаваното от молителката жилище , находящо се на втория етаж от жилищната сграда в село Р. , ул. ***, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на наложената на ответника на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер от 500 лева, настоящият съдебен състав намира, че размерът на наложената санкция е определен в необосновано завишен размер.

Отчитайки характера на проявите на домашно насилие, 69-годишната възраст на ответника и предвид липсата на данни за имущественото му състояние , то същата следва да бъде определена в минималния, предвиден в посочената разпоредба размер от 200 лева. Съдът не може да освободи извършителя на домашно насилие от налагане на посочената сакция, както се настоява по делото от жалбоподателя , с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.4 от ЗЗДН , според която във всички случаи на извършено домашно насилие съдът е длъжен да наложи глоба на извършителя, независимо от наложените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.

С оглед на така приетото от въззивния съд първоинстанционното решение следва да бъде изменено в тази му част , като глобата се намали на 200 лева за осъщественото домашно насилие от страна на ответника спрямо съпругата му.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение №282 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.

№825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, в обжалваната част , с която е забранено на А. М. З., ЕГН: **********, живущ в с. Р. ул. ***, да приближава втория етаж на жилището на Ф. С. З., ЕГН: **********, находящо се в с. Р. ул. ***.

ИЗМЕНЯ Решение №282 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.

№825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово в частта, с която на А. М.

З., ЕГН: **********, се НАЛАГА за осъщественото по отношение на Ф. С.

З., ЕГН: **********, домашно насилие глоба в размер на 500 лв./ петстотин лева/, платими по сметка на РС Карлово,в полза на бюджета на съдебната власт, като НАМАЛЯВА глобата на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4