Решение № 167 от 02.06.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. С., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 2414/16.05.2025 г., подадена от „Е.

Т. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 320,00 лева, представляваща сумата по незаплатена фактура с № 2000001152/20.12.2024 година.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества са налице трайни търговски отношение за извършване на транспортни услуги, в изпълнение на които ищецът е издал процесната фактура. Твърди се още, че ответникът не е възразил срещу издадената фактура, като въпреки многократните покани задължението все още не е заплатено.

Посочено е, че във връзка с неизпълнението и на основание чл. 390 ГПК е поискана от ищеца и издадена от РС – С. Обезпечителна заповед и е образувано изпълнително дело № 51 от 04.04.2025 г. по описа на ЧСИ Г. К..

С оглед на горното ищецът моли съдът да уважи предявения иск, като му бъдат присъдени сторените в исковото и обезпечителното производство разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи, а към настоящото дело са приложени и материалите по ч.гр.д. № 371/2025 г. по описа на РС – С..

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.

1

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като исковата молба е предявена в предоставения от съда едномесечен срок от допуснатото обезпечение.

По същество следва да бъде уважен с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

Съгласно чл.238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото ,без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл.239,ал.1, т.2 от ГПК. Исковете са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Такива се претендират и установяват в общ размер на 350,00 лева, в т.ч. 50,00 лева за заплатена държавна такса и 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съответствие с т. 5 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в обезпечителното производство.

Ищецът претендира разноски за производство по ч.гр.д. № 371/2025 г. в общ размер от 345,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На ищеца не се дължат претендираните разноски за образуване на изпълнително производство, доколкото същото е самостоятелно и по отношение на разноските, сторени във връзка с него следва да се произнесе съдебния изпълнител.

Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение единствената валута в Република България е еврото, съдът служебно превалутира претендираната сума и дължимите разноски.

Предвид гореизложеното и без да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД, „А. Б.“ ЕООД, ЕИК 201075310, да заплати на „Е. Т. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 163,61 евро, представляваща дължимата и незаплатена сума за извършената от ищеца транспортна услуга на 20.12.2024 г., във връзка с която е издадена фактура № 2000001152/20.12.2024 година.

ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „Е. Т. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 178,95 евро, представляваща сторените от ищеца разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Е. Т. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 176,40 евро, представляваща сторените от ищеца разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 371/2025 г. по описа на РС – С..

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 3