Решение № 1026 от 28.08.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2254/2025
- Вид
- Решение № 1026
- Подписан
- 28.08.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200 ал.1 т.1 б.А · Закон за водите
- чл.201 ал. 2 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 1026 гр. Варна, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110202254 по описа за 2025 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253, срещу НП №30 от 30.04.2025г. , на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150.00лв. на осн.чл.201 ал. 2 от Закона за водите.
В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, не оспорва фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, но твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството предвид маловажност на нарушението, като не е отчетен обществения интерес от дейността на дружеството и липсата на вредни последици.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от процесуален представител – ю.к. Д.. Поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП не претендира присъждане на юрисконслутско въззнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното 1 наказателно постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена документална проверка от БДЧР по изпълнение на условията в Разрешително №0892/22.05.2022г, изменено на 09.03.2004г. за водоползване, водовземни съоръжения: шахтов кладенец №1, с дълбочина 6.95м и шахтов кладенец №2 с дълбочина 6.00м., находящи се в с.Солник обл.Варна, с цел на водовземане – „Питейно-битови цели“, за водоснабдяване на с.Солник, с.Бърдарево, с.Голица, и с.Господиново, с титуляр „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253, с начален срок на действие 22.05.2002г. и с краен срок на действие 22.05.2027г.
В хода на проверката е установено неизрълнение на условията на Разрешително №0892/22.05.2002т., изменено на 09.03.2004г. за водоползване, което се изразява в това, че в БДЧР е представена Декларация по чл.194Б от ЗВ за 2004г. с вх. №26-00-10140/А1/29.01.2025г. в която са декларирани иззети водни количества 100093куб.метра води, при разрешени 100000куб.метра.
Констатирано е че титулярът на разрешителното е превишил разрешения годишен воден обем с 93куб.метра. Преценено е, че това се явява неизпълнение на раздел „Разпределение на разрешеното водно количество“ и е квалифицирано като нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от З Водите.
Като дата на извършеното нарушение е посочен периода 01.12.2024г. – 31.12.2024г.
2
Във връзка с така описаното нарушение е съставен АУАН №001692/14.03.2025г. на дружеството „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253, като е прието, че въззивното дружество е извършило описаното по-горе нарушение в периода 01.12.2024г. – 31.12.2024г.
Процесуално правилно е квалифицирано нарушението в АУАН по чл.44 ал.1 от ЗВ. АУАН е надлежно връчен и по него в срок са направени мотивирани писмени възражения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е допуснал процесуално нарушение и е ангажирал е отговорността на „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253 за това, че е извършило водовземане над разрешените годишни обеми, като е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал нарушението по чл.44 ал.1 и на осн. чл.200 ал.1 т.1 б.А от Закона за водите е ангажирал отговорността на въззивното дружество.
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено незаконосъобразно и същото е неправилно.
Спазени са нормите на чл.42 от ЗАНН, като съставният АУАН съдържа всички реквизити, посочени в тази норма, но АНО не е изпълнил задължението си да се произнесе по направените срещу АУАН възражения. По този начин съществено е нарушил правото на защита на въззивното дружество, а нарушаването на правото на защита винаги представлява самостоятелно отменително основание.
На първо място нито в АУАН, нито в НП, нито в материалите от административното производство не е посочено как е установено допуснатото нарушение, как е било измерено количеството вода, което е било използвано от процесното дружество. Вероятно това е станало с водомери/факт известен на съда и не нуждаещ се от доказване с експертиза/. Безспорно процесното дружество само е подало декларация в която е посочило количеството вода, 3 която е водовзело, но не става ясно, как е определена датата/периода/ на нарушението, след като разрешения обем за водовземане е определен на годишна база.
Във връзка с измерването на използваното количество вода от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253 от процесните два кладенеца не става ясно защо АНО не е обсъдил възражението относно процента грешка при работата на измерващите количеството взета вода съоръжения. За съдът е ясно, че всяко техническо средство използвано за измерване има процент грешка при работата си. Тези възражения не са обсъдени, но съдът ги намира за особено съществено, предвид размера на надвзетото количество вода, което в действителност се равнява на 0.093% от разрешеното му количество от 100 000куб.метра. Липсата на произнасяне от АНО по това възражение съдът намира за достатъчно отменително основание, но за пълнота намира, че следва да посочи, че дори да е безспорно доказано нарушението, предвид вида на дейността извършвана от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, свързана с доставяне на вода – водоснабдяване на селата Солник, Бърдарево, Голица и Господиново то практически липсва вреда или щета за когото и да било, като надвзетото количество вода от 93куб.метра е било използвано за водоснабдяване на посочените села.
Съдът не споделя и становището на АНО, че случаят не следва да се квалифицира както маловажен. В тази насока следва да се отчете факта, че размерът на надвзетото количество вода е пренебрежимо малък на фона на разрешеното количество от 100 000куб.метра. Липсват вреди за когото и да било и водата е била използвана по предназначението си - за водоснабдяване на четири български села. Отделно от изложеното съдът намира, че нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, като се има предвид, че в Разрешителното за водоползване , макар и в условията за водоползване да е записано, че измерването на добитите водни количества от двата шахтови кладенеца се извършва общо, са определени проектни дебити за всеки кладенец поотделно, като освен определения годишен обем е посочен и денонощен обем за водовземане на всеки от двата кладенеца, както годишно, така и денонощно. В този смисъл съдът намира, че липсва индивидуализация в достатъчна степен на нарушението. Липсват доказателства и за датата на нарушението.
4
Наказателното постановление е необосновано и неправилно, но съдът намира, че следва да отбележи, че размера на санкцията наложена от АНО е в границите на предвидения минимум.
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Съдът предвид изхода на делото намира, че не следва да се уважава направеното искане от страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателното постановление №30 от 30.04.2025г. , на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253 с адрес на управление гр.Варна ул.”Прилеп” №33, представлявано от В.Б.Р., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150.00лв. на осн.чл.201 ал. 2 от Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5