Решение № 179 от 26.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Гоце Делчев, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Производството е образувано по искова молба на „А.“ Е., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, р-н Т., бул. „Б.“ № ****, представлявано от управителите П.В. и Х. М., чрез пълномощника юрк. Д. Р., ПРОТИВ Р. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Д., п.к. *****, ул. „Ц. Й.“ № **, ет.**.

Ищецът твърди, че на ***** г. между първоначалния кредитор „С. К.“ О. и ответника Р. М.

М. е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който длъжникът е получил в заем сумата от ***** лева със задължение да я върне на 16 броя месечни вноски съгласно погасителен план. Уговорена била фиксирана лихва от 40.05% и ГПР в размер на 49.63%. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в срок. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г. „С. К.“ О. е прехвърлило процесното вземане на ищеца „А.“ Е., като длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Поради неизпълнението, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ***** г. по описа на РС–Плевен. Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок, което е обусловило правния интерес от предявяването на настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните съществуването на вземането в общ размер на **** евро, от които: **** евро – главница; **** евро – договорна 1 възнаградителна лихва за периода от ***** г. до **** г.; **** евро – законна лихва за забава за периода от **** г. до ***** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът Р. М. М. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно заседание се явява лично, като устно оспорва предявения иск, но не сочи никакви доказателства и не прави доказателствени искания за ангажиране на гласни или писмени средства за отхвърляне на претенцията.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № **** от ***** г., ведно с приложимите Общи условия, се установява, че ответникът Р. М. М. е сключил валидно съглашение с първоначалния кредитор „С.“ О.. По силата на договора на ответника е предоставена сумата от **** лева (равностойна на **** евро), като същият се е задължил да я възстанови ведно с уговорената възнаградителна лихва (40.05% фиксирана) на 16 месечни вноски. Договорът отговаря на формалните изисквания на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, съставен е на разбираем език и с ясен шрифт.

По делото е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., от който е видно, че „С.“ О., в качеството си на цедент, е прехвърлило на „А.“ Е., като цесионер, съвкупност от вземания, сред които фигурира и вземането срещу ответника по процесното кредитно правоотношение. Към исковата молба е приложено и писмено уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез упълномощения цесионер.

Доколкото ответникът оспорва получаването му по имейл, съдът приема, че преписът от уведомлението, приложен към исковата молба и връчен на ответника заедно с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД съобразно постоянната практика на ВКС (Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС). От този момент прехвърлянето има действие спрямо длъжника.

За събиране на вземането си ищецът е задействал заповедно производство, като е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № **** г. по описа на РС–Плевен.

В това производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на настоящия иск. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение, което е пречка заповедта да влезе в сила и е наложило предявяването на настоящия положителен установителен иск.

Ответникът, извън общото си устно оспорване в съдебно заседание, не е представил доказателства (въпреки разпределената с доклада по чл. 146 от ГПК доказателствена тежест) за извършени плащания, с които да е погасил изцяло или частично задълженията си по договора за кредит към първоначалния или към новия кредитор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустим, 2 като предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК след подаването на възражение от длъжника в заповедното производство. Разгледан по същество, искът е напълно основателен.

В процеса се установи по безспорен начин възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и „С.“ О., както и последващото валидно прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 от ЗЗД на ищцовото дружество „А.“ Е.. Тъй като договорът за кредит е двустранен и възмезден, при доказано изпълнение на задължението на кредитора да предостави сумата, в тежест на длъжника е да докаже при условията на пълно и главно доказване своя правоизключващ или правопогасяващ факт – а именно точното изпълнение на задължението си за връщане на сумата в уговорените срокове. Ответникът Р. М. не ангажира никакви доказателства за извършени плащания на главница или лихви. Поради това той се явява неизправна страна по договора.

Претенцията за сумите е предявена в евро, което е допустимо и съответства на свободата на договаряне, като размерите на отделните пера са изчислени правилно и съответстват на договорните клаузи: Главница от **** евро – представляваща неизплатената част от предоставения заем, която е изискуема поради настъпването на крайния срок за погасяване на кредита. Договорна възнаградителна лихва от **** евро – дължима за периода на ползване на кредита от ***** г. до ***** г. въз основа на договорения фиксиран лихвен процент (40.05%), който е в рамките на позволеното от ЗПК. Законна лихва за забава от **** евро – дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 3 от Общите условия на договора за периода на забавата от **** г. до **** г. Ищецът правилно е съобразил и изключил периода на извънредното положение от **** г., който е ирелевантен за настоящия договор, сключен през **** г.

Предвид пълната основателност на претенциите, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от **** евро, ведно със законната лихва върху главницата от **** евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № ***** г. на РС–Плевен (съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на Върховния касационен съд). Ищецът претендира и доказва разноски за държавна такса в исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на **** евро, определено съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правна помощ, което е в законовите рамки и следва да бъде присъдено изцяло.

Водим от горното, Районен съд Гоце Делчев

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на Р. М.

3

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Д., п.к. ****, ул. „Ц. Й.“ № **, ет. ***, съществуването на вземането на „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., бул. „Б.“ № ****, представлявано от управителите П. В. и Х.М., в общ размер на **** евро (...................), произтичащо от Договор за потребителски кредит №**** от ***** г., сключен първоначално с „С.“ О. и прехвърлен на ищеца с Договор за цесия от ***** г., което вземане е структурирано както следва: *****евро (..................) – главница; **** евро (................) – договорна възнаградителна лихва за периода от ***** г. до ***** г.; *****евро (.................) – законна лихва за забава за периода от **** г. до ***** г.; заедно със законната лихва върху главницата от ***** евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ ***** г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ Е., ЕИК ****, сумата от **** евро (............), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от **** евро, представляваща направените разноски за държавна такса по настоящото дело.

ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ Е., ЕИК *****, направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд – Плевен в размер на **** евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4