Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260038 от 08.07.2021, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Гражданско дело 459/2020
Вид
Решение № 260038
Подписан
08.07.2021
В сила
05.08.2021
Състав
ЦВЕТОМИЛ БОРИСОВ ГОРЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И

Е № ........

Гр. Павликени, 08.07.2021 г

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 23.04.2021 година в състав:

Районен съдия:

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при секретаря Венка

Миланова, като разгледа докладваното от съдията ГрД № 459 по описа за 2020 год, за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Постъпила е ИМ от „***”

ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., ***, ЕИК № ***, чрез адв. А.П., ***против К.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,че ответника му дължи сумата в размер на 314,23 лева, представляваща 115,34 лева – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 165,22 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, 33,67 лева - законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 115,34 лева за периода от 12.01.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху размера на главницата от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящо производство.

Ответникът К.М.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК депозира писмен отговор на ИМ, с който счита предявеният иск за процесуално допустим,но неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца по фактура с № ***/27.12.2016 г.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Не се спори по делото, че между кредитора „***” ЕАД, с предишно търговско наименование „***“ ЕАД, с ЕИК № *** и длъжника Я. е съществувал и валидно е действал Договор с № *** от ***.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти. с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.

Страните подписали съответно и Приложение № 1 от ***.2015 г., с което договорили предоставянето на ответника интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при тарифен план за услугата с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС) за срок от 24 месеца, изтичащ на ***.2017 г. С Приложение № 1 от ***.2016 г. е договорено предоставяне на ответника интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС (8,25 лв. без ДДС) и срок от 24 месеца, изтичащ на ***.2018 г. С Приложение № 1 от 08.08.2016 г. е договорено ползване на мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС), срокът отново от 24 месеца, изтичащ на ***.2018 г.

С Договор за продажба на изплащане от ***.2016 г. ищцовото дружество продало ответника апарат Lenovo А1000 Black DS Mat 20, в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от ***.2016 Г. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,50 лева – приложените договори, приложения и приемо-предавателен протокол.

В следствие на сключените договори ищцовото дружество е издало на абоната ответник следните фактури:

-

№ *** от 27.12.2016 г., с падеж 11.01.2017 г., № *** от 19.01.2017 г., с падеж 03.02.2017 г, № *** от 20.02.2017 г., с падеж 07.03.2017 г., № *** от 20.03.2017 г., с падеж 04.04.2017 г., № № *** от 20.04.2017 г., с падеж 05.05.2017 г. – за ползвани далекосъобщителни услуги и № *** от 19.01.2017 г., с падеж 03.02.2017, № *** от 20.02.2017 г., с падеж 07.03.2017 г., № *** от 20.03.2017 г., с падеж 04.04.2017 г., № *** от 20.04.2017 г., с падеж 05.05.2017 г., № *** от 19.05.2017 г., с падеж 03.06.2017 г. – за апарата на изплащане.

Издадени са и три броя сметки (л. 63-65 от делото), с които е начислена претендираната неустойка.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу К.М.Я. е образувано ч.гр.д № ***/2020 г. по описа на PC – Павликени. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд на заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта, който в законноустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно отношение с ответника, както и наличието на възникнало за последния задължение по този договор - дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от ответника услуги,както и да докаже предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, от кого са прекратени предсрочно същите и основанието за прекратяването им. В тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно.

Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за предоставени мобилни услуги, а именно: Договор № *** от ***.2015 г., с който на ответника са предоставяни мобилни услуги за посочените мобилни № със срок на действие 24 месеца, като абонатът е подписал цитираните Приложения, с които е избрал тарифен план, както и договор за продажба на изплащане.

Нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, ответникът е поискал откриване на производство по оспорване истинността на процесният договор, поради което по делото не бе опровергана формалната му доказателствена сила и съдът приема, че цитираният договор, обективиращ материалноправните отношения между страните е подписан от ответника, сочен като абонат и поражда валидни облигационни правоотношения. При това положение следва да се приеме, че ответника е изразил воля за сключването му и за поемане на задължения по него. Вследствие сключване на процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, са възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

По силата на сключения между страните договор, със срок на действие 24 месеца, за ищеца е възникнало задължение да предостави на ответника мобилни услуги чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, съгласно Общи условия за взаимоотношенията между "***" ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на "***" ЕАД по стандарти GSM и UMTS и приложенията, представляващи неразделна част от договора. Видно от Приложенията към договора, на ответника са предоставена SIM карти с посочените №, като ползваните услуги са съгласно избрания тарифен план.

Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните, месечната абонаментна цена по договора се предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на ищцовото дружество, съобразно избрания пакет услуги (чл. 22.2). Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащия ценоразпис на "***" ЕАД се заплащат и всички услуги в зависимост от техния вид и специфика (чл. 22.3.5). Чл.54 от ОУ гласи, че *** има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължимите суми след изтичане срока за плащане.

Съдът намира, че предвид наличието на валиден договор, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилият действие договор, вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от ответника. Също така по част от фактурите, посочени по – горе, ищецът претендира суми за проведени разговори и изпращане на съобщения. За да бъде присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следваше да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури, което обстоятелство се оспорва от ответната страна. Фактурите и приложенията към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти (възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности), като същите не са подписани от получателя на доставката, респективно ответника по делото. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство (чл. 180 от