Решение № 5366 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5366 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100111480 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Д. Г. Д. против Гаранционен фонд, гр.София осъдителен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 30 000лв. /15338.76 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията са за настъпило на 30.10.2017г. пътно-транспортно произшествие в с.Жабляно, общ. Земен, последица от виновното поведение на Г. Д. П. като водач на т.а.Мерцедес с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал пешеходката Н. Г. М. и причинил смъртта . Ищцата е съпруга на сина на починалата с наведени твърдения да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Обезщетяването им претендира от ответника, тъй като към деня на произшествието за товарния автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът оспорва иска с доводи, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди. Починалата е нейна свекърва, т.е. между тях няма родствена връзка, а наред с това не е налице създадена трайна и дълбока емоционална връзка според критериите на ТР № 1/2018 г. на ОСГТНК на ВКС. Оспорва иска по размер с доводи за прекомерност. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдението пострадалата да е нарушила чл. 113 и чл. 114 ЗДв.П, както и възражение за погасителна давност на претендираното вземане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Безспорни са следните обстоятелства: настъпило на посочените в исковата молба дата и място ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на Н. Г. М.; липса на 1 сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на произшествието за т.а.

„Мерцедес“ с ДК № ********, обуславящо пасивната легитимация на ответника; извънсъдебна претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съставляващо положителна процесуална предпоставка за правото на иск.

С влязла в сила присъда от 27.12.2018г. по НОХД № 318/2018 г. по описа на Окръжен съд-Перник водачът на товарния автомобил Г. Д. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. с чл.342, ал.1 НК поради нарушаване правилата за движение-чл.20, ал.1 и ал.2ЗДв.П с причиняване по непредпазливост смъртта на пешеходката Н. М..

На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

При това следва да се приеме за осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.

Не се спори относно факта, че ищцата е съпруга на сина на починалата.

С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Развити са съображения, че поначало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69г.

Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед тези задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането разпоредбата на чл.52 ЗЗД спорният по делото въпрос е дали ищцата се явява материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди като последица от смъртта на своята свекърва /майка на съпруга /. Връзката между тях не е родствена, а по сватовство, но с оглед мотивите на тълкувателното решение може да бъде обхваната от разширения кръг на лицата при доказване изключението на особено близки отношения с починалата.

2

В съответствие с чл.154 ГПК ищцата не е провела доказване на създадена с пострадалата приживе постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, нито претърпените неимуществени вреди от нейната смърт при ПТП. Допуснатият до разпит свидетел не е доведен в съдебно заседание, а поради липса на оказано от ищцата съдействие вещите лица по назначената съдебно-психиатрична и психологична експертиза не са изготвили съвместно заключение. Даденото такова само от вещото лице-психолог е основано на посоченото в исковата молба, както и от съобщени му данни от процесуалния представител на ищцата, поради което не може да служи като доказателство за релевантните обстоятелства.

Отделно от това твърденията за отношения, основани на близост, обич и взаимно уважение; организирането и прекарването заедно на празници и почивни дни; починалата да е била пример и опора на ищцата във всеки аспект от живота й, помагала със съвети в трудни за нея дни, както и в отглеждането на детето й; семейството било задружно, дори и да бяха доказани, не попадат в критериите изключителност, а по характер и съдържание са в рамките на обичайните взаимоотношения между родственици от близкия семеен кръг, включително по сватовство.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 1590лв. /812.95 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.

******** против Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2, иск с правно основание чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. /15 338.76 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. М. в ПТП на 30.10.2017г., ведно със законната лихва от 30.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1590лв. /812.95 евро/.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3