Решение № 68 от 30.11.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Силистра, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело № 20223400900058 по описа за 2022 година

Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.

Н. М. с ЕГН 87050145619 и Т. Б. М. с ЕГН **********, в качеството им на кредитополучатели, че същите имат задължение към “Юробанк България” АД, произтичащо от Договор за банков кредит HL 79900 от 17.03.2017г. в размер на: Главница: 35294,73лв. /тридесет и пет хиляди двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата от 11.01.2022г. ; Мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 09.01.2022г. в размер на 1031,20лв. /хиляда тридесет и един лева и двадесет стотинки/; Такси за периода от 15.11.2021г. до 09.01.2022г. в размер на 29лв.

/двадесет и девет лева/; Разноски в размер на 194,40лв. /стодеведесет и четири лева и четиридесет стотинки/.

Ищецът твърди, че с ответниците са сключили договор за банков кредит HL79900 от 17.03.2017г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 42000лв./четиридесет и две хиляди лева/, а кредитополучателите са се задължили да върнат отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви, в сроковете и условията по сключения договор. Кредитополучателите не изпълнили договорните си задължения, произтичащи от договора за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което сългасно чл. 21, ал.1 и ал.2,т.4 от контракта и чл. 60, ал.2 от ЗКИ при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 15.07.2021г., банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора.

Кредитополучателите са уведомени за предсрочната изискуемост чрез покани – уведомления връчени им на 22.10.2021г. чрез ЧСИ Мария Глушкова, от която дата се счита настъпила и предсрочната изискуемост на кредита.

1

По повод на обстоятелството, че са съществували дължими непогасени вземания на банката, ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 83/2022г. по описа на Дуловския районен съд, в рамките на което са издадени заповед на изпълнение и изпълнителен лист за вземането по договора. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, а именно чрез разлепване на уведомление, на осн. чл. 415, ал.1, т.2 ДРС, с Разпореждане №659 от 15.08.2022г. е указал на дружеството да предяви иск относно вземането си по отношение на длъжниците.

Твърди се, че и към момента има неизплатено от кредитополучателя задължение произтичащо от Договор за банков кредит HL79900 от 17.03.2017г. в посочения размер.

Адв. Д. - САК, назначен за особен представител на ответниците С. Н.

М. с ЕГН 87050145619 и Т. Б. М. с ЕГН ********** е подал писмен отговор, с който оспорва сключването на процесния договор от двамата ответници, включително и приложените към него погасител план и искане за усвояване на суми по кредит. При условията на евентуалност, ако бъде установено сключването на същия, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, включително изложените с исковата молба обстоятелства, че ответниците са извършвали частични погасявания на задължения по договора за банков кредит, както и дължимостта на претендираните суми и размера на отделните претендирани задължения. Изтъква, че приложения към исковата молба погасителен план не е подписан за „кредитополучател“ от две лица, а върху него е положен един подпис, под който не е отбелязано чий е. Сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК планът е част от задължителното съдържание на договора за кредит, поради което липсата на такъв, на осн. чл.

22 от ЗПК, води до недействителност на договора (нищожност). Намира исковете са изцяло неоснователни и недоказани по отношение на ответника, който не е кредитополучател, но според ищеца е солидарно отговорен с кредитополучателя. Допълнително в о.с.з. релевира възражение за нищожност на процесния договор за кредит, на няколко самостоятелни основания: първо – на осн. чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.20 и чл.29 от ЗПК ; второ - на осн. чл.22, но във връзка с чл.11, ал.1, т.12, предл.“последно“ от ЗПК; трето - на осн. чл.22 във връзка с чл.11, ал.2 от ЗПК, т.к. не са налице общи условия като неразделна част към договора, които да са подписани от всяка от страните по договора. Отделно от изложеното, прави възражение и че част от претендираните суми са изчислени въз основа на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това счита, че с процедурата по връчване писмото за обявяване на предсрочна изискуемост не са спазени изискванията по чл. 47, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК, както и че процедурата по уведомяване по телефон в случая е неприложима – такава не е предвидена в разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

В хода по същество ищецът поддържа претенцията си без да излага съображения по възраженията на ответниците.

В хода по същество и писмени бележки проц. представител на 2 ответниците поддържа възраженията си, които своевременно е заявил в основния и допълнителен писмен отговор, като излага и допълнителни доводи.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:

Предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. №83/2022г. на РС – Дулово, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответниците по делото.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а именно чрез разлепване на уведомление. В предвидения в закона и указан от съда срок, заявителят е подал настоящата искова молба, с цел да установи вземанията си.

По делото е представен Договор за банков кредит HL 79900 от 17.03.2017г, подписан на 17.03.2017г., между „Юробанк България“ АД, от една страна и С. М., кредитополучател и Т. М., кредитополучател.Съгласно договора банката предоставя на кредополучателя банков кредит в размер на 42000лв. /четиридесет и два хиляди лева/, при условие за учредяване на ипотека.За връщане на кредита и другите задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучател, отговарят солидарно.

Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 (двеста и четиридесет месеца), считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита / чл.7 от договора за кредит/, като видно от приложението към договора за кредит, заемната сметка е открита на 23.03.2017г.

Съгласно чл. 2 договорените суми се усвояват по сметка на Кредитополучателя С. М., а именно: BG33BPBI79311028453201.

По силата на чл.3 от Договора за банков кредит за усвоената сума кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер равен на сбора на референтния лихвен процент СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на 3,727% (три цяло седемстотин двадесет и седем хиляди) процентни пункта. Съгласно чл.4 при просрочие от страна на кредитополучателите се дължи наказателна лихва в размер равен на законната лихва за забава.

По силата на чл.6 кредитополучателите заплащат такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, като основанието и размера са подробно описани в самия договор.

Съгласно чл.13 от Договора за кредит кредитополучателите да поеме разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, подновяване и заличаване на вписването, както и всички разходи за принудително събиране на задълженията по кредита и реализацията на обезпеченията,

3

Проц. представител на ответниците е оспорил Договор за банков кредит от 17.03.2017г., Приложение към договора за банков кредит от 23.03.2017г. и Погасителен план с дата на изготвяне 24.03.2017 г. с възражението, че те не са подписани от ответниците. За проверка на така направените възражения съдът назначи съдебно - графическа експертиза на подписите, положени за кредитополучател върху трите документа. Експертизата не потвърди изразеното от проц. представител на ответницците съмнение, тъй като в своето заключение вещото лице установи, че подписът, положен в графа „Кредитополучател“ под първите изследваните два документа е изпълнен именно от посочените в исковата молба като ответници лица, а подписът, положен в графа „Кредитополучател“ под погасителен план с дата на изготвяне 24.03.2017 г. е изпълнен от първото от тези лица, като втори подпис в този план няма. Сключването на договора се установява и от изпълнението на задълженията от страна на Кредитора. В тази връзка, от заключението на ССЕ се установи, че Банката е изпълнила задължението си по договора за кредит от 17.03.2017 г. като е предоставила уговорената сума по сметка в лева с титуляр ответника С. М. на 23.03.2017 г., по която са постъпили 42 000 лева.

С оглед изложеното и предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът намира, че от страна на ищеца по делото е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен с ответниците Договор за банков кредит № HL79900 от 17.03.2017г., обезпечен с ипотека върху недвижим имот, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е предоставил уговорената сума на кредитополучателя, поради което е изправна страна.

С оглед изрично уговорената солидарна отговорност /чл. 1, ал.3 от договора за б.кредит/ и двамата ответници са пасивно задължени лица по кредитното правоотношение, респ. банката може да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците -чл. 122, ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че кредитната сума е усвоена само от единия солидарен длъжник, е релевантно единствено във вътрешните отношения между съзадължените лица.

Възражението е непротивопоставимо на кредитора, който валидно е изпълнил / по уговорения в чл.2 от договора за б.кредит начин/ на единия солидарен длъжник по съгласие с останалите при условията на чл. 75, ал.1 ЗЗД. Предвид това твърдения за липса на пасивна материалноправна легитимация на единия от ответниците са неоснователни.

Липсата на подписан от втория ответник погасителен план не прави договора нищожен по отношение на този ответник, нито неизпълним, тъй като в самия договор – чл.9 от договора за кредит съвсем ясно са описани падежите на месечните вноски и техните размери. Вън от това, видно от чл.10, ал.З от договора за кредит кредитополучателят има право по всяко време от срока на кредита да получи при поискване, пълна информация относно плащанията по договора за кредит, включително погасителен план, като в случай, че кредитополучателите са искали да получат такава информация, са можели по всяко време да я изискат.

Предвид изложеното, на следващо място следва да бъде разгледано 4 допълнително релевираното / в о.с.з./ възражение за нищожност на процесния договор за кредит.

Съгласно действащата към датата на сключване на договора норма на чл. 4, т. 2 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за сключени договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот. В този смисъл, неспазването на формалните изисквания в чл. 11, ал. 1, т. 12 и 20 ЗПК, не могат да бъдат основание за недействителност на сключения договор от 17.03.2017 г., след като договорът е изключен от предметния обхват на Закона за потребителския кредит. Дори да се приеме, че относно неговата валидност и последици, следва да се съобразява с изискванията на специалния закон - ЗПК, то следва да бъде посочено, че при сключване на договора за кредит не е допуснато и соченото нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.12 ЗПК, т.к. договорът от 17.03.2017 г. не е сключен при общи условия, в т.ч. кредиторът не обосновава иска си на условия извън договора .