Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 517 от 20.03.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно от частен характер дело 2416/2018
Вид
Определение № 517
Подписан
20.03.2019
В сила
20.03.2019
Състав
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА ОБРЕШКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

П Р О Т О К О Л

ГОДИНА 2019г. гр. ВАРНА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

В публично заседание, проведено на 20.03.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:

ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НЧХД № 2416 по описа на 6 състав за 2018 година.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

На именното повикване в 14:31 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ч.ТЪЖИТЕЛ: Г.И.Н. - редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Е.Б. от Софийска

Адвокатска колегия, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПОДСЪДИМАТА К.И.М. – редовно призована, явява се лично.

АДВ.Б.:

Не са налице процесуални пречки по даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА М.: Да не се дава ход на делото, защото по делото сте приели във Вашето разпореждане от 07.02.2019 г., че има депозирана частна тъжба от Г.И.Н..

Съгласно чл. 81, ал. 2 тъжбата се подписва от подателя. Подателят, съгласно чл.

80 е пострадалото е лице. Съгласно чл. 74 пострадалото лице е това, което е пострадало от съответното деяние, описано в частната тъжба. В момента нямаме подписан документ, наречен частна тъжба от Г.И.Н.. Подписалия адвокат Б. не е пострадало лице, поради което не е може да бъде подател на така тъжба. Ако се приеме, че адвокат Б. може да подпише такава тъжба, то чл. 81 казва, че задължителното съдържание на тъжбата е подателят, лицето, срещу което е подава, обстоятелствата на престъплението, излиза, че имената на Г.Н., ако той е пострадало лице не са задължително съдържание на частната тъжба. Такова обратно тълкуване на чл. 81 от НПК е абсолютно недопустимо. Не може да се прави аналогия с подаване на искова молба в ГПК от адвокат пълномощник. Там има изричен текст по чл. 128, т. 1, който казва, че когато се подписва исковата молба от пълномощник се прилага пълномощното и това указва, че исковата молба може да бъде подадена от адвокат пълномощник. В случая единствено и само подателя, който е пострадалото лице може да подпише такава частна тъжба. Освен това, категорично до момента е установено, че частната тъжба е документ с невярно съдържание. Ако съдът се занимава с документи с невярно съдържание и по тези документи образува и дела, и си губи времето в продължение с години да работи по тези документи с невярно съдържание, включително невярно съдържание, признато от адвокат Б., то тогава буквално парите, които обществото влага в дейността на съда, са хвърлени на вятъра пари. Освен това, категорично към документите, които са приложени към тъжбата, се установява, че не става дума за деяние, преследвано по частна тъжба, тъй като деянието е извършено от съдия по време на съдебно заседание на друго дело в Районен съд

Варна. Ако се приеме, че съдията не е извършил това деяние, то тогава и молбата, адресирана до него от мен също е правомерно и законосъобразно подадена и не е адресирана нито до адвокат Б., нито до Г.Н., а единствено и само до съдията. Молбата касае доказателствено искане.

Доказателственото искане не може да бъде деяние. Молбата касае действия, извършени в съдебен процес, което означава, че ако засяга неправомерност на деяние, т.е престъпление е извършено престъпление спрямо съдебната система.

Престъпленията спрямо съдебната система са престъпления от общ характер и не са престъпления по частна тъжба. И накрая, начинът, по който са формулирани деянията, за които се иска и се търси отговорност, изобщо не касае деянията, посочени в съответните членове на Наказателния кодекс. Първо, там са предвидени четири деяния за едното престъпление клевета и пет деяния за другото престъпление обида, за кое от всичките тези деяния по частната тъжба ние ще водим дело. И накрая, твърдя, че не отговарям пред адвокат Б. за никакви деяния, поради което моля да прекратите делото, а ако не го направите, моля да се направите отвод, защото по никакъв начин подписаното от адвокат Б. в частна тъжба не касае приетото от Вас, че това е документ по реда на чл. 81, ал. 2 от Г.И.Н..

АДВ.Б.: Ще бъда кратък, госпожо Председател.

Подробно становище съм вземал по-рано по така направените възражения. Поддържам си становището, по което вече веднъж съм възразил. По отношение на първото възражение, че тъжбата следва да бъде подписна лично от пострадалото лице, намирам същото за неоснователно. Подобно изискване в закона не се съдържа. Нещо повече, да се приеме за вярно това възражение, като цяло обезсмисля изготвянето на документи, в това число и частни тъжби до съда от страна на адвокати, защитници, повереници, и така нататък. На следващо място, по отношение на направеното възражение, че посоченото представлява документ с невярно съдържание, първо, ще отбележа, че един документ с невярно съдържание трябва да бъде удостоверителен такъв, в който се удостоверяват факти и обстоятелства от значение, свързани с възникването, прекратяването, изменението на правни последици, а частната тъжба, исковите молби и така нататък, всички такива входящи документи, с които се инициира едно образуване в каквото и да било производство, съдържат твърдения за съществуването или несъществуването в обективната действителност на дадени обстоятелства, като подлежат тези твърдения на доказване. Нещо повече, предвид визираното несъответствие от страна на обвиняемата в настоящото производство, е направена корекция в съдебно заседание, като практиката на ВКС изрично допуска в шестмесечния срок на подаване на тъжбата да бъдат правени корекции в нейното съдържание. Това многократно е подчертавано, като единствено преди това несъответствието се дължи на една обикновен техническа, при това очевидна грешка, а не на някакво друго обстоятелство, което се опитва да се вмени у тъжителя, а лично и у мен. По отношение на правеното възражение дали посочените деяния представляват престъпления от общ характер или частен характер, считам това за възражение по същество. Нещо повече, когато една молба и едно изказване е било адресирано до съответния съд, това не го прави престъпление против правосъдието, тъй като не се засягат обществени отношения, свързани с правораздаването в РБългария, а се засягат обществените отношения, свързани с честта и достойнството на дадено лице, което се явява пострадало от изложените в подадената молба твърдения от страна на обвиняемата в настоящото производство. По отношение на обстоятелството за няколко деяния, които са посочени в частната тъжба, следва да се отбележи, не че спрямо частният тъжител не съществува императивно задължение да прави правна квалификация в частната тъжба, още по-малко съществува изискване в закона съдебният състав да се съобразява с евентуално направена правна квалификация от страна на тъжителя в подадената от него тъжба. Достатъчно е същият да изложи фактическите обстоятелства, които са накърнили неговия личен интерес. По отношение на последното искане за прекратяване на делото на база направените четири възражения и в условията на евентуалност за отвод на почитаемия съдебен състав, считам, че посоченото първо не е основание за прекратяване на настоящото производство, а за да е налице основание за отвод на съдебния състав, следва да е налице някоя от императивно разписаните хипотези на чл. 29, ако не се лъжа, от НПК, която да навежда, при това с висока степен на вероятност, че даден съдия или състав е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото или се явява необективен или пристрастен при негово разглеждане, или решаване с окончателен акт. Подобни данни в настоящото производство, ако трябва да бъда честен и преди това, не съществуват съмнения за пристрастност на съдебните състави, поради което ще Ви помоля да не уважавате искането за прекратяване на делото, а още по-малко искането за отвод на съдебния състав.

ПОДСЪДИМАТА М.:

Адвокат, преди образуване на наказателно дело, няма качеството на повереник, адвокат при писане на частна тъжба, може да бъде единствено юридически консултант. В момента, в който си положи подписа под нея, без подписа на лицето, което е пострадало, означава, че частната тъжба, както пише в чл.

81, ал. 2, е подателя на частната тъжба. Г.Н. в съдебно заседание не е присъствал. Обстоятелствата в частната тъжба се основават именно на този неверен факт, че той е присъствал, при което ако има корекция, тя беше направена след шестмесечния срок, т.е ние отново нямаме тъжба, която да е допустима в рамките на шестмесечния срок от узнаване на съответното деяние.

Защо считам, че трябва да си направите отвод. Във Вашето разпореждане изрично пише, депозирана частната тъжба от Г.И.Н., но няма такава тъжба. Има тъжба, подписана от адвокат Б.. Всичко, което вътре пише по отношение на Г.Н., ние не знаем дали Г.Н. го твърди или не. Твърди го адвокат Б. и се оказва, че то не е и вярно. Никъде вътре не пише, че тази молба е станала известна на когото и да било след като съдията го е чела. Отново е невярно обстоятелства. Тази молба аз съм я подала и съм я адресирала до съдията и съм искала той да допусне доказателствено искане. Той я чете в съдебно заседание, аз не съм я чела и това липсва в частната тъжба. Тя е пълна с неверни факти, подписана от лице, което не е пострадало. Това не е частна тъжба от Г.Н.. Следователно и във Вашето разпореждане се съдържа неверен факт. Това е основанието ми. Не знам какви са Ви мотивите, но това е основанието ми да си направите отвод, защото не е вярно това, което сте записали в разпореждането. Няма частна тъжба от Г.Н..

С оглед направените искания и изразените становища на страните, съдът счита, че на първо място следва да бъде поставен въпроса налице ли са основания за отвод, едва след което да бъде решен въпроса налице ли са основания за даване ход на делото, като недопустимо е основанията за отвод да бъдат свързани с евентуалните решения на съда по въпроси, засягащи конкретното производство по делото. С оглед на това, че не са налице каквито и да било предпоставки, от които да се направи извод за заинтересованост на съда, то искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Не са налице никои от основанията на чл. 29, ал. 1 от НПК, нито някакво друго основание, което да подлага на съмнение безпристрастността, поради което и да се налага отвод на съда по чл. 29, ал. 2 от НПК. Действително има практика на ВКС, според която съдът следва да се отведе от разглеждане на делото, дори и само ако у страните има съмнение от неговата безпристрастност, но това съмнение следва да почива на някакви обективни факти извън производството, но не и на съмнения, позоваващи се на решенията на съдията според това дали те се възприемат за правилни или не от някоя от страните по делото.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането за отвод.

Съдът счита за неоснователно и искането за прекратяване на делото на този етап от производството по следните съображения:

С оглед изложените в днешно съдебно заседание аргументи, както и тези в допълнението към частната тъжба, съдът не споделя становището, че частната тъжба не е годна въз основа на нея да бъде образувано наказателно производство от частен характер, тъй като била подписана от пълномощник. Именно такъв е смисъла на упълномощаването - да се извършват действия, включително процесуално-правни от името и за сметка на упълномощителя, поради което без значение е в кой момент се конституира защитникът като страна по делото и без значение са въпросите дали после и какъв начин би могла да бъде търсена евентуална отговорност на лицето, което е подало частната тъжба.

На следващо място, в днешно съдебно заседание и в отговора на частната тъжба се правят възражения за това, че същата съдържа неверни обстоятелства. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като верността на обстоятелствата следва да бъде проверена в хода на съдебното следствие и именно това е смисъла на провеждането му.

По същите съображения съдът счита, че най-рано в хода на съдебното следствие би могъл да прецени дали става въпрос за престъпление от общ или частен характер, поради което и това възражение за прекратяване на наказателното производство на този етап не следва да бъде уважено.