Решение № 123 от 09.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. ****, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720103722 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация ****“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу П. Г. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 373.69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ размер от 747.39 лева за имот – апартамент № 10, находящ се в гр. ****, от които главница в размер на 336.75 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. / ½ част от общата главница в размер на 673.51 лева/, и 36.94 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г. вкл. / ½ част от общото обезщетение за забава в размер на 73.88 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № *****/2022 г. на РС **** – 04.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и 1 горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът – ползвател на имота, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съ****” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 45, том І, рег. № 1284, нот.дело № 42 от 2019 г. от 09.09.2019 г. на нотариус Петко Петков.

Препис от исковата молба е връчен на ответника П. Г. П. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия с определение № 3450 от 05.10.2022 г е назначен особен представител – адв. М. В..

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен отговор. По ч.гр.д. № *****/2022 г. по описа на Пернишкия РС не е постъпило възражение от длъжника ответник, а заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията й от ДВ. бр.

100 от 2019 г./.

В съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният представител на ответника адв. В. заявява, че оспорва единствено качеството на потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период.

Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания.

В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

По същество в съдебното заседание процесуалният представител на ищеца изразява писмено становище за основателност на исковете.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника и още едно лице за вземанията, ½ от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1066/05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *****/2022 г. по описа на РС ****.

Последната е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съ****“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация ****“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от 2 сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 673.51 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. и 73.88 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 45, том І, рег. № 1284, нот.дело № 42 от 2019 г. от 09.09.2019 г. на нотариус Петко Петков се установява, че на 09.09.2019 г. ½ от недвижим имот с адрес: гр.

****, ул. *****, *****, собствена на П. Г. П. е дарена от ответника на лицето Н.Г.Д.. Видно от посочения нотариален акт обаче ответникът П. Г. П. е запазил за себе си вещното право на ползване върху ½ идеална част от апартамента, предмет на дарението, до края на живота си.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени във вещноправния му статут на имота след сключване на договора за дарение със запазено вещно право на ползване.

Видно от справка от Национална база данни „Население“ налична по делото ответникът П. Г. П. е адресно регистриран в апартамент № 10, находящ се в гр. ****, ет. 2.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1066/05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *****/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата 3 на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /копие от вестник „Съ****” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 45, том І, рег. № 1284, нот.дело № 42 от 2019 г. от 09.09.2019 г. на нотариус Петко Петков / следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото през процесния период е ползвател на ½ идеална част от процесния имот.

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-****“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е ползвател на ½ част от топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след извършване на обективираната в приложения нотариален акт сделка.

В тази връзка следва да се отбележи, че действително по делото се установява, че през процесния период собственик на ½ част от имота е друго лице. При учредено ограничено вещно право на ползване обаче, собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на понятието „вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е Решение №14/20.03.2015г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв случай облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите условия на дружеството е предвидена солидарна или разделна отговорност на 4 собственика и ползвателя. При това положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.

В тази връзка следва да се отбележи, че дори собственикът на имота да се е разпоредил с него, то пожизненото вещно право на ползване на ответника остава върху имота като тежест, която следва същия независимо от разпоредителни сделки. Доколкото липсват доказателства това право на ползване да е погасено, то и към процесния период следва да се приеме, че ответникът е вещен ползвател на ½ част от имота.

По тези съображения съдът достигна до извода, че ответникът отговаря за ½ част от начислените суми през процесния период, доколкото същият е бил потребител на топлинна енергия през целия процесен период. Именно в този смисъл са и твърденията на ищцовото дружество, което претендира ½ част от сумите, начислени за имота.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.