Решение № 133 от 11.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. В., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а Д. Н. А., ЕГН **********, срещу Решение №2619 от 10.07.2024г. по гр. д. №12904/2023г. на ВРС , 30-ти състав, в частта с което е определен режим на лични отношения на бащата Д. Н.

А., ЕГН **********, с детето С. Д.ов А., ЕГН **********, както следва:

- до навършване на пет годишна възраст на детето: - всяка четна седмица от година от 10:00 часа в събота до 17:00 часа на същия ден; всяка четна година от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 25 декември, а всяка нечетна от 10:00 часа на 26 декември до 17:00 часа на 27 декември, - два часа на рождения ден на детето,

- след навършване на петгодишна възраст: - всяка четна седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, - всяка четна година от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна от 10:00 часа на 26 декември до 17:00 часа на 28 декември; - през лятната ваканция три пъти от по пет поредни дни с преспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск; - два часа на рождения ден на детето, като за осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взима и връща детето в дома на майката.

Решението не е обжалвано в останалите части – относно родителските 1 права, местоживеенето и издръжката на детето.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Относно режима на лични отношения (РЛО) ВРС е приел за недоказано бащата да е в състояние да полага денонощни грижи за детето, но не е отчел, че майката ограничава срещите на момчето с баща му и по този начин последният няма как да натрупа нужния му опит. ВРС не е взел предвид и пола на детето, както нуждата от общуването му и с баща му с цел нормално физическо и умствено развитие. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за предоставяне на подходящ режим на общуване на бащата с детето, както и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа, че и досега бащата почти не се е грижил за детето, не е оставал сам с него за дълго, няма качества и умения да го обгрижва, а момчето не го познава добре и не е свикнало с него. С оглед на това постепенният РЛО, приет от ВРС, е подходящия за детето. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява никакво становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК на Е. С. К., ЕГН **********, срещу Д. Н. А., ЕГН **********, както следва:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д.ов А., ЕГН**********, на майката Е. С. К.; за определяне при нея на местоживеене на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с бащата Д. Н.

А.; както и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето С.

А. чрез неговата майка и законен представител Е. С. К., в размер на 250.00лв. на месец, с падеж 5-то число на всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето С. Д.ов А., родено 2 на ***г. от съвместното им съжителство без брак, както и че родителите са във фактическа раздяла от м.07.2023г.

Изложени са още твърдения за отношенията между майката и бащата, помежду им и по повод детето, както и за това,че с оглед качествата на майката и привързаността на детето към нея родителските права следва да бъдат предоставяни на нея, при определяне на местоживеене на детето при нея. По тези въпроси първоинстанционното решение е в законна сила.

Относно режима на лични контакти на бащата с детето поддържа, че още по време на бременността й със С. ответникът проявявал агресия към нея и не й оказвал подкрепа, което довело до временно напускане на обитаваното от партньорите жилище от ищцата. И след раждането ситуацията била същата – ответникът продължил да излиза почти всяка вечер с приятели, оставяйки ищцата сама с бебето, а имало вечери, в които дори не се прибирал; бащата не проявявал никакъв интерес към сина си и не полагал никакви грижи за него; вследствие на това към момента момчето не желае да остава само с ответника.

Последният на практика не познава детето, нуждите и режима му, с което ищцата мотивира посочения в исковата молба ограничен РЛО.

Изложени са съображения и относно нуждите на детето и възможностите на ответника да плаща издръжка, с които е обоснован резмерът на търсената по делото такава за детето. По тези въпроси първоинстанционното решение е в законна сила.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител , депозира писмен отговор, с който не се противопоставя родителските права да се възложат на майката, а местоживеенето на детето да се определи при нея в село Т.. Предлага режим на личен контакт от страна на бащата със сина му, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа до 17.00 часа в събота, в неделя от 9.00 часа до 17 часа, без преспиване; след пет годишна възраст - с преспиване; десет дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето бъде вземано и връщано от дома на майката и местоживеенето на детето, с адреса в с. Т.; или както е посочила майката - до пет годишна възраст на детето в нейно присъствие, както и по споразумение на родителите. Моли за решение в този смисъл, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-В. не изразява конкретно становище по предмета на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето С.

Д.ов А. е родено на ***г., като негови родители са страните по делото Е. К. и 3

Д. А..

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното от ВРС решение по настоящото дело: родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, като бащата е осъден за издръжка на детето.

С представено по делото Решение №1923/27.05.2024г. по гр. д. №2518 за 2024г. на ВРС са постановени мерки за защита от домашно насилие спрямо ищцата Е. С. К. и детето С. Д.ов А., като Д. Н. А. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майката и детето; на Д. А. е забранено да приближава на по-малко от сто метра Е. К. и детето С., жилището им в село Т., общ. В., ул. „***" № ** и местоработата на молителката: Салон за красота *** на адрес: ****, за срок от осем месеца, считано от 01.03.2024г.; Д. А. е задължен и да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, осъществявана от Фондация „SoS семейства в риск“.

Видно от приетия пред ВОС препис от решение по в.гр.д. №1567/2024г. на ВОС, решението на ВРС по гр.д. №2518/2024г. по ЗЗД е потвърдено изцяло.

Показанията на св. И. Б. съдът цени като обективни и базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че докато Е. и Д. били заедно г-н А. често отсъствал от дома си, в т.ч. след раждането на сина им, като не полагал и грижи за момчето. И след раздялата свидетелката не е виждала бащата да взима детето или да проявява интерес към него, като няколко пъти ответникът не е идвал и на уговорени срещи за да види сина си. Преди една година И. Б. станала свидетел как ответинкът нападнал ищцата и майка й пред детето и се наложило да извикат полиция, след който случай детето било различно, плачело, искало само майка си. И преди това е имало агресия от ответника.

Доколкото знае той неофициално работи в заложна къща.

Показанията на св. Р. С. съдът цени по чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че още когато били заедно Е. и Д., последният не полагал грижи за детето, нито физически, нито финансови. И след раздялата ответникът не полага грижи за детето, почти не проявява интерес към него. Интересът му към детето се свеждал до това да иска да го види за кратко по Вайбър, но всъщност искал да види ищцата и да се събере с нея. Няколко пъти имали уговорка да дойде за среща с момчето, но не идвал. Детето никога не е оставало за дълго само с него или с приспиване при него. Бащата работи в заложна къща, но нелегално. След раздялата тормозел ищцата, обаждал й се по 20-30 пъти на ден, карал я да се върне при него и я заплашвал, че ако не го направи, ще има последици. Лично свидетелката е присъствала няколко пъти, когато над дъщеря й било упражнявано насилие от ответника и детето е било застрашено, за което е викала полиция.

При изслушването пред ВОС Д. А. признава, че не се е виждал със сина си близо година; не знае дали С. посещава детско заведение; не знае какъв е режимът му в ежедневието; не знае дали той спи следобед; не знае дали приема лекарства или добавки; и поради всичко това за общуването им „ще 4 трябва да мине някакво опознаване“. Твърди обаче, че майката ограничава бащата да се вижда със сина си. Счита за най-важно да бъде регламентирано кога може да вижда детето си.

При изслушването пред ВОС Е. К. обяснява, че липсата на общуване на бащата с детето през последните девет месеца се дължи тормоза над майката и детето, заради който на ответника била наложена ограничителна заповед.

След отпадането й ответникът не е търсил детето. Той не го познава и не знае нищо от неговия режим. Счита за най-важно общуването на момчето с баща му да започне с период на опознаване, защото те реално не се познават.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила части от решението на ВРС по настоящото дело: родителските права спрямо детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, като бащата е осъден за издръжка. Възведените пред въззивната инстанция спорни въпроси са само относно режима на лични отношения (РЛО), като по тях съдът намира следното за случая:

Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т.ч. и с този от тях, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. При преценката за точните параметри на същия следва да се вземат предвид основно интересите на детето в контекста на относимите за случая обстоятелства досежно отношенията му с ответника, възрастта, пола и режима му на живот, личните качества и особености на детето и на ответника, наличието или липсата на вредоносно поведение на последния спрямо детето и други конкретни.

В настоящия случай детето е на едва две навършени години, в най-ранна и крехка възраст, в която е най-уязвимо. Поради това е важно към момента отглеждането му в спокойна и защитена среда, като всяка значима промяна в режима му на живот и обкръжаващата го среда следва да бъде внимателно и плавно провеждана. В същото време е несъмнено и се потвърди и от гласните доказателства, и от обясненията на двамата родители пред въззивния съд, че бащата Д. А. не познава добре сина си; не е полагал грижи за него след раждането му (така двамата свидетели); не го е виждал от почти една година; не знае дали момчето приема лекарства или добавки; не знае дали то спи следобед; не знае изобщо какъв е режимът му ежедневието. Доводите в жалбата (и при изслушването на Д. А. пред ВОС), че причината за състоянието на отношенията със сина му е поведението на майката, останаха недоказани. Напротив - те бяха и опровергани от приобщените решения на ВРС и ВОС по ЗЗДН, видно от които единствената или поне водещата причина за това г-н А. да не е виждал и да не е общувал със сина си С. през почти цялата 2024г. е наложената на бащта забрана за това по реда на ЗЗДН, поради извършено насилие. В този смисъл обективният факт, че бащата не познава нуждите и навиците на детето и не е в състояние да полага самостоятелно продължителни грижи за него, в т.ч. с преспиване,от една 5 страна се дължи на предходни действия на ответника, а от друга страна мотивира по-ограничен РЛО с детето към момента. Такъв е и избраният от ВРС режим, който е съобразен и с нуждата от преходен период, през който да се възобнови връзката баща-син и да добие родителят познания и опит за самостоятелно обгрижване на момчето, което всъщност и Е. К., и Д. А. признават в о.с.з. пред ВОС. От друга страна приетият РЛО не е и крайно ограничен, тк не включва само кратковременно общуване (2-3 часа за деня), а достатъчно време от цели 7 часа на съответния ден; при това не в присъствие на майката или неин близък, а самостоятелно общуване; като отделно съдържа регулация и на Коледните празници. Отделно възможността на бащата по принцип да отглежда момчето си с преспиване, стига да бъде постоянен в родителската си активност и да се въздържа от действия, които биха поставили детето в опасност, му е и предоставена чрез увеличаването на РЛО с порастването на момчето. По тези причини въззивният съд намира, че определеният РЛО на детето е съобразен с интересите му към настоящия момент и с предполагаемите му потребности в близките 2-3 години, а оплакванията срещу последното не могат да се споделят с оглед събраните по делото доказателства, поради което и режимът следва да бъде потвърден.