Решение № 941 от 16.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 941

Смолян, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700275 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на О. З. Я., с постоянен адрес: общ. *, [населено място], [улица], чрез адв. Д. Д., против Решение № 1040-20-159 от 21.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 202-02-206-3 от 02.07.2025 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян.

В жалбата се излагат доводи, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 142 от АПК, като е приел, че при издаване на административния акт е била действаща нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО и е съобразил действията с нейното приложно поле. Същата норма е част от обективното ни право от 09.08.2024 г., когато е обнародвана в ДВ брой 67 от 2024 г., като производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е от датата 01.08.2024 г., когато е депозирано в Заявление. В случая с приемането на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО не и е дадено обратно действие и затова не следва да бъде прилагана за заварените производства, започнали преди нейното влизане в сила след обнародване. При това положение чл. 142, ал. 1 АПК е съобразен с чл. 14 ЗНА, съгласно алинея първа на който „обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба“, а според алинея трета - „не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените“. Също така се твърди, че чл. 142, ал. 1 АПК е съответна на чл. 4 от Конституцията, тъй като въплъщава в себе си предвидимост и забрана за обратно действие на законите - Решение № 4 от 14.05.2020 г. на КС на РБ по к.д. № 9/2019 г. (относно конституционосъобразност на чл. 142, ал. 1 АПК). В този смисъл е Решение № 10517 от 18.10.2021 г. по адм. д. № 7118/2021 г. на Върховния административен съд.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – Смолян да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. С писмени бележки на процесуалния представител, поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Смолян, с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните доказателства, приложени по административната преписка се установява, че О. Я. е подала на 01.08.2024 г. в дирекция „Бюро по труда - Д.“ заявление за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО с вх. № 202-02-206, като декларира, че последно е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕО) - Франция при прекратено правоотношение, считано от 26.06.2024 г.

С Разпореждане № 202-02-206-1/15.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, до получаване на доказателства от компетентната институция (КИ) на Франция за придобития осигурителния стаж и доход в тази държава.

На 11.06.2025 г. със справка вх. № 202-02-206-5 са приети получените СЕД U017 и СЕД U004, издадени от КИ на Франция.

След получаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ Франция, съдържащи необходимата информация, на 20.06.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-206-2 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян за възобновяване на производството по отпускане на ПОБ.

На 02.07.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-206-3 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Я. е отпуснато ПОБ за периода от 26.06.2024 г. до 25.04.2025 г. вкл. в размер на 30,97 лева дневно.

Това разпореждане е потвърдено с оспореното решение.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ - Смолян е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет доходът придобит през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд – Смолян, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че искането за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред със заявление от 01.08.2024 г. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но съгласно чл.142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на административния акт, а в случая това е станало след изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 13.08.2024 г. тези факти да бъдат съобразени със същата. Съдът на Европейският съюз (СЕС) е имал повод да се произнесе по дело С-116/2025, че Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.

СЕС е дал разрешение и, че Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.

Горното разрешение несъмнено води до извод, че България, като държава по пребиваване, респективно компетентната институция в лицето на административния орган (ръководителя на осигуряването за безработица и директора на ТП на НОИ - Смолян), може да прилага националния ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, а именно размерът им не зависи единствено от последното възнаграждение в чужбина, а позволява съобразяване и на други доходи получени от лицето обхванати от осигурителния период от 24 календарни месеца, съгласно КСО. Нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО се явява относима и приложима в пълна степен в процесния случай. Същата не противоречи на чл. 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009.

Размерът на паричното обезщетение е определен правилно при прилагане изчисление на среднодневния размер като осигурителният доход за 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, т.е. 26 172,94 лв. е разделен на 507 раб. дни и е получена сумата от 51,62 лв. (среднодневен осигурителния доход), която се умножава по 60%, което е 30,97 лв. дневен размер на ПОБ.

Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № 1040-20-159 от 21.08.2025 г. на Директор на ТП на НОИ - Смолян, както и Разпореждане № 202-02-206-3 от 02.07.2025 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян, са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Смолян сумата от 90 евро разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Смолян,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. З. Я., с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ. *, против Решение № 1040-20-159 от 21.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 202-02-206-3 от 02.07.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян.