Присъда № 17 от 15.03.2021, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към присъда №17 от 15.03.2021 г., по НОХД № 1864/2020 г. по описа на ВТРС.

Обвинението е срещу Н. Г. Ш. с ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, разведена, управител на фирма „***“ ЕООД, неосъждана за това, че на неустановена дата до 02.05.2020 г. включително в гр. Велико Търново, от стая от двустаен апартамент, отдаден под наем като етаж - 2, находящ се на *** на Д. Г. А., чрез използване на техническо средство - ключ противозаконно отнела чужда движима вещ лаптоп марка „Lenovo” модел „330- 15IKB 81DEOOKBBM”, сериен номер :

000, от владението на собственика М. Д. М. от с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, обл. В. Търново на стойност от 455,00 лв. /четиристотин петдесет и пет лева /, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я присвои престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. чл. 194, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да наложи наказание при прилагане на чл.55, ал.1 от НК, под минимума предвиден по закон, изтърпяването на което да се отложи на основание чл.66 от НК.

В съдебно заседание подсъдимата лично и чрез защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда. Не се признава за виновна. Твърди, че има право да задържи отнетата вещ, тъй като пострадалото лице и дължи пари. Защитникът излага становище че не е налице престъпно деяние, алтернативно, че е налице маловажност на случая и са налице предпоставки за прилагане на чл.9, ал.2 от НК.

Като обсъди приетите по делото писмени, гласни и веществени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

Подсъдимата Н. Г. Ш. отдавала под наем апартамент, находящ се в ***. Пострадалият М. Д. М. и свидетелката Д. Г. А. живеели заедно от есента на 2019 година на квартира в апартамента, отдаван под наем от подс. Ш.. През 1 месец април 2020 г. Ш. се обадила по телефона на М.М. и поискала общо 140 лв. за наем и общо 100 лв. за ток, като била намалила сумата за наема поради обявеното извънредното положение. Бащата на А. - А.А. заплатил цялата сума на Ш., тъй като пострадалия М. междувременно останал без работа. След няколко дни подс. Ш. се обадила по телефона на М. и му казала, че не й достигали 100 лв. за ток. М. веднага се обадил на А. и той му заявил, че бил платил и за двамата цялата сума. След което св. М. казал на Ш., че А. е платил цялата сума, но тя отново заявила, че и дължат 100 лв. за електрическа енергия.

Постр. М.М. и Д.А. отишли на почивка за около седмица в края на месец април и се прибрали на 02.05.2020 година в квартирата си в ***. Преди да заминат на почивка, оставили апартамента заключен. Подс. Ш. след като М.М. и Д.А. отишли на почивка, влязла в жилището, което им отдавала под наем, като отключила вратата с ключ и и от помещението взела лаптоп марка „Lenovo” модел „330 15IKB 81DEOOKBBM”, сериен номер : 000, собственост на М. Д. М.. Когато М. и А. се прибрали на 02.05.2020 г. в квартирата си, видели, че личните им неща са разместени и установили, че лаптопът на М. липсва. Други вещи освен лаптопа на М. не липсвали.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана след като разгледа и обсъди всички събрани в рамките на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, разгледани в тяхната взаимовръзка.

Показанията на свидетелите М.М., Д.А. и А.А. са непротиворечиви, взаимно се допълват и изграждат стройно и сравнително непротиворечива фактическа обстановка, която съдът е приел за установена. Показанията на свидетелите се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на свидетеля А.Т., допуснат от съда по искане на защитата са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като свидетелят категорично заявява, че фактите и обстоятелствата които е възприел и за които дава показания са се случили в края на лятото през 2020 г., месец юли или август, докато обвинението е за деяние извършено на неустановена дата до 02.05.2020 г. Периодът на разминаване е няколко месеца, като следва да се отчете и обстоятелството, че по това време вече е имало образувано досъдебното производство по случая.

Показанията на подсъдимата съдът приема за частично недостоверни, тъй като същите са непоследователни и не се потвърждават от останалите доказателства по делото. Част от твърденията на подсъдимата относно 2 размера на дължимите и суми, договорките и със св. А. и постр. М. и начина на проникване в жилището на пострадалия не се подкрепят от останалите доказателства. Част от показанията в които подсъдимата не отрича факта на отнемане на процесната движима вещ следва да се възприемат като частично самопризнание, въпреки твърденията и относно мотивите поради които деянието е извършено.

От изслушаната по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ е 455 лева, към момента на деянието.

По така описания начин подсъдимата Н. Г. Ш. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.

4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК..

От обективна страна, на неустановена дата до 02.05.2020 г. включително в гр Велико Търново от стая от двустаен апартамент, отдаден под наем като етаж - 2, находящ се на *** на Д. Г. А., чрез използване на техническо средство - ключ подс. Ш. противозаконно отнела чужда движима вещ - лаптоп марка „Lenovo” модел „330- 15IKB 81DEOOKBBM”, сериен номер : 000, от владението на собственика М. Д. М. от с. Раданово, общ.

Полски Тръмбеш, обл. В. Търново на стойност от 455,00 лв. /четиристотин петдесет и пет лева /.

Налице са всички елементи от обективната страна на деянието: налице е отнемане на чужда движима вещ, тъй като е безспорно установено, че описаната вещ е собственост на постр. М.М., а не на подс. Ш.. Отнемането е противозаконно, тъй като не налице законови причини за това. Твърденяното от подс. Ш. основание – право на задържане на отнетата вещ, за покриване на дължими суми съдът счита за неоснователно. Правото на задържане представлява едно субективно, акцесорно право на добросъвестния владелец или на държателя, признато по съдебен ред, да откаже връщането на вещ – движима или недвижима на нейния собственик до заплащане на изискуемо вземане във връзка с вещта – подобрения, разноски за запазване и поддържане или за вреди причинени от вещта. Предпоставка за упражняването му е наличието на владение или държане върху вещта, както и наличието на изискуемо вземане във връзка с тази вещ, което да е признато по съдебен ред.

Нито една от необходимите задължителни предпоставки за правото на задържане не са налице в настоящия казус. Наличието на неуредени 3 гражданско правни отношения от облигационен характер между подсъдимата Ш. и постр. М. не е относимо към съставомерността на деянието, тъй като не дава право на подсъдимата да придобие владение върху чуждата движима вещ само на това основание.

Налице е квалифициращия признак „използване на техническо средство“, тъй като за отнемането е проникнато в заключено помещение посредством използване на ключ. Твърденията на подсъдимата, че имотът е нейна собственост в случая са неотносими, тъй като безспорно по делото е доказано, че апартаментът в *** е бил отдаден под наем на Д. Г. А., която живеела там с постр. М. Д. М.. Договорът за наем с предмет недвижим имот, има за предмет временното ползване на имот от лице, различно от собственика, срещу негово задължение да заплаща уговорена наемна цена. В този смисъл ползването на отдаденият под наем апартамент се състои в необезпокояваното му владение от страна на наемателя, което може да се нарушава единствено в предвидените от закона или договора случаи – отказ от страна на наемателя да отстрани повреди, които не се дължат на обикновеното му ползване, промяна в собствеността, прекратяване на договори и др., нито една от които не е налице в настоящия случай.

От субективна страна подсъдимата Н. Г. Ш. е извършила деянието при условията на пряк умисъл като форма на вина, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Ш. е имала субективно знание за всеки един елемент от обективната страна на деянието, като е желала осъществяването му, съответно общественоопасните последици, които законът свързва с тях.

Данни за самоличността: Н. Г. Ш. с ЕГН ********** е ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, разведена, управител на търговското дружество „***“ ЕООД, неосъждана.

Смекчаващи отговорността обстоятелства - добри характеристични данни, чисто съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.

По индивидуализация на наказанието – съобразявайки се с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи 4 отговорността обстоятелства при превес на смекчаващите такива, съдът приема, че наказание в минималния предвиден от закона размер би било прекалено тежка поради което е наложил наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК с размер на шест месеца лишаване от свобода. Съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като счита, че целите на индивидуалната и генералната превенция не налагат подсъдимият да изтърпи така определеното наказание ефективно.

При този изход на делото, съдът е възложил на подсъдимата направените по делото разноски.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 17 гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА и прокурора Цонко Николов Кръстев (РП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Наказателно дело от общ характер № 20204110201864 по описа за 2020 година въз основа данните по делото и Закона,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Н. Г. Ш. - ***, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата до 02.05.2020 г. включително в гр. Велико Търново, от стая от двустаен апартамент, отдаден под наем като етаж - 2, находящ се на *** на Д. Г. А., чрез използване на техническо средство - ключ противозаконно отнела чужда движима вещ - лаптоп марка „Lenovo" модел „330-15IKB 81DEOOKBBM", сериен номер: РF18М53В, от владението на собственика М. Д. М. от с.

Раданово, общ. Полски Тръмбеш, обл. В. Търново на стойност от 455,00 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Осъжда Н. Г. Ш., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново в полза на държавата сумата в размер на 124.05 лева, представляваща направените по делото разноски, както и пет лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд 1 в 15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2