Решение № 5551 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5551 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100514059 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на С. С. З., чрез законния му представител В. П. /майка/, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Р. П., срещу решение № 19815/03.11.2025г., постановено по гр. дело № 18406/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав, в частта, в която С. З. е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 127,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода 01.07.2022г. – м.04.2024г. и в частта, в която С. З. е осъден на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 31,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на начислената така за доставка на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. – 25.03.2025г.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част. Сочат, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради неоснователното отхвърляне на доказателствените искания на ответника и неправилното кредитиране на част от доказателствата по делото.

Поддържат, че ответникът не е обвързан от общите условия на топлопреносното предприятие, предвид липсата на доказателства последните да са надлежно обявени по изискуемия от закона начин – чрез публикуването на одобрените от КЕВР общи условия, най – малко в един централен и един местен всекидневник. Оспорват, че представените по делото доказателства 1 касаят в. „Монитор“, който бил централен вестник, поради което и не била изпълнена вцялост процедурата.

На следващо място, поддържа, че липсват доказателства за присъединяването на сградата, в която е разположен имота към топлопреносната мрежа. Сочи, че по делото липсвал валидно сключен договор между ‚Топлофикация София“ ЕАД и Сградата в режим на етажна собственост, респ. липсвало валидно решение на общото събрание на етажните собственици.

Оспорва приетото по делото заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, поради това, че вещото лице не взело предвид представените от ответната страна 12 броя вносни бележки – доказателства за плащане.

С тези съображения моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Д.К.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждането на разноски по делото, включително - юрисконсултско възнаграждение В частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ за разликата над 1 127, 24 лв., до пълния предявен размер от 1288,99 лв.; в която е осъден С. З. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 36,26 лв., представляваща стойността на услуга дялово разпределение за периода м.05.2022г., - м.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; в която е отхвърлен предявеният по чл. 86 ЗЗД иск за сумата от 9,21 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г. – 25.03.2025г. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и по аргумент на чл. 272 ГПК, не намира за необходимо да повтаря.

В отговор на възраженията на въззивниците, следва да бъде посочено:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените 2 обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по т.д. № 2/2017 г., Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, следователно ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендирани от него вземания.

От представените по делото доказателства /Договор за продажба на 3 недвижим имот от 2007г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 55, том X, рег. № 11927, дело № 1735/2007г., по описа на нотариус И.Н., рег.

№ 40 НК; Удостоверение за наследници на С. Д. З., Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на С. Д. З., Служебна бележка от Столична община, р-н „Младост“/ се установява, че процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ‚******** на 31.07.2007г. е придобит от С. Д. З.. В последствие, на 10.01.2023г., поради настъпилата смърт на баща му С. З., правото на собственост върху топлоснабдения имот е преминало по силата на наследствено правоприемство върху ответникът – въззивник в настоящото производство – С. С. З..

От приобщените: препис от Решение на ОС на ЕС с адрес: гр. София, ж.к.

„******** от 19.09.2011г., по силата на което е взето решение за извършването на услугата дялово разпределение да бъде избрана фирма „Топлофикация София“ ЕАД, ведно с поименен списък на приелите решението етажни собственици, включително наследодателят на ответника в настоящото производство – С. Д. З., чиито подпис не е оспорен от страните и подаденото от същия Заявление – декларация за открИ.е на партида към топлопреносното предприятие, се установява, че процесният имот е топлоснабден и е разположен в сграда в режим на етажна собственост, в която е извършвана услуга дялово разпределение от „Топлофикация София“ ЕАД.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал”се снема показанието на топломера в 0,00часа на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация – София” – АД”. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Топлофикация София” ЕАД на база реален отчет на разпределителите. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период начислените, незаплатени суми за топлинна енергия, възлизат в размер на 1288,99 лв. Начислени са 20бр. фактури за услуга дялово разпределение в общ размер на 36,26 лв., или общо сумата от 1325,25 лв. Вещото лице е посочило, че на 28.04.2025г. е погасена главница в размер на 198,01 лв. – съдебно вземане и сумата от 1,99 лв. – вземане за лихва респективно, като остатък за плащане е посочена сумата от 1127,24 лв. Според заключението на вещото лице, мораторната лихва изчислена от 17.07.2022 г. до 25.03.2025г. възлиза в общ размер на 40,76 лв., от които: мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - 31,55 лв. и дялово 9,21 лв.

В обобщение е посочено, че общо начислените, незаплатени суми за топлинна енергия, възлизат в размер на 1288,99 лв., а за услуга дялово разпределение в общ размер на 36,26 лв. - общо главница 1325,25 лв., от които:

ТЕ 1288,99 лв.+дялово 36,26 лв. На 28.04.2025г. е погасена главница 198,01 лв.

– съдебно вземане. Остатък главница 1127,24 лв. за периода от м.05,2020г. до м.04.2022г., и лихва 40,76 лв. мораторна лихва за забава от 17.07.2022г. до 25.03.2025г.

По делото е изготвена и повторна съдебно – счетоводна експертиза, според която по общи фактури за топлинна енергия за периода 05.2022 г. – 04.2023 г. и за периода 05.2023 г. – 04.2024 г. се установяват извършени плащания преди датата на предявяване на иска в общ размер 2491,84 лв., както 4 и заплатени задължения за услуга „дялово разпределение“ за м.05.2023 г. и м.06.2023 г. в общ размер на 4,17 лв. Вещото лице посочва, че от така постъпилите плащания са погасени и задължения за начислени от ищеца лихви за забава в размер на 398,19 лв.