Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1364 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1447/2025
Вид
Решение № 1364
Подписан
25.11.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 22 от 12.02.2025 г. по т.д. 140/2024 г. ОС Благоевград е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗЗД да заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********, сумата от 27 977,17 /двадесет и седем хиляди деветстотин и седемдесет и седем лева седемнадесет стотинки - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 05.07.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до датата на окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за сумата от 27 977,17 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., както и 172,20 лв. /сто седемдесет и два лева и двадесет стотинки/. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане. Решението е изменено в частта за разноските с определение 196 от 10.04.2025 г.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез адв. И. Ц. обжалва решението в осъдителната част като неправилно и постановено в протИ.речие със събраните доказателства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението.

Алтернативно се твърди неправилност поради завишен размер на обезщетението и поради неправилно приета липса на принос на пострадалия.

Няма подаден отговор на въззивната жалба от страна на ищеца.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от страните и съдът не е събирал нови доказателства.

В с.з. от 23.10.2025 г. ответникът по жалбата – чрез писмена молба от адв. Г. Й. оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молба, пристигнала след провеждане на о.с.з., въззивният 1 жалбоподател моли за уважаване на жалбата и отхвърляне на исковете. Евентуално твърди завишен размер на обезщетението и наличие на съпричиняване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за неимуществени и имуществени вреди, завишен ли е размерът на обезщетението, дължи ли се обезщетение за разходите съобразно представените фактури, налице ли е принос на пострадалия за настъпване на инцидента.

По първия спорен въпрос настоящият съд намира следното. Въззивният жалбоподател твърди, че няма деликт, а инцидентът е случайно деяние. При наличие на осъдителна присъда по НОХД № 100/2024 г. на Районен съд - Петрич срещу застрахования водач И. К. С. и извънсъдебно плащане от 20 000 лева по щета № 0801004704/2022-01 от застрахователното дружество преди завеждане на иска тези доводи очевидно са неоснователни. Не е спорно, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното дружество и водача на МПС към датата на настъпване на застрахователно събитие.

По повод размера на обезщетението съдът съобразява медицинските документи, заключението на СМЕ пред ОС Благоевград, болничните листове, свидетелските показания на сина на ищеца.

В епикризата, издадена от МБАЛ “Югозападна болница” ООД гр. Сандански неврологично отделение, е отбелязано, че Е. Б. Б. е приет в болничното заведение на 05.07.2022 г. и изписан на 14.07.2022 г. с окончателна диагноза: КП N 52.1 Диагностика и лечение на паренхимен мозъчен кръвоизлив при лица над 18 години 161.0 Вътремозъчен кръвоизлив в хемисфера, субкортикален хеморачия паренхимо субарахноидалис. Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма S06.00 Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма Т09.0 Повърхностни травми на тялото на неуточнено нИ. 111.9 ХСБ 120.8 ИБС-стенокардия. В МБАЛ „Югозападна болница” ООД Петрич г-н Б. е пролежал в „хирургично отделение“ от 18.07.2022 г. до[1]30.07.2022 г.

Съгласно представените болнични листове ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 05.07.2022 г. до 31.12.2022 г.

Д-р Р. Х., изготвил СМЕ, е посочил, че пострадалият Е. Б. Г. е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в травматични субарахноиден и паренхимен мозъчни кръвоизливи. Контузия на мозъчностресение.

Контузия и разкъсноконтузна рана в областта на главата. Подкожен хематом в дясно теменно. Охлузване на десния лакът. При постъпване в болницата е бил трудно контактен, дезориентиран за време и място, с главоболие и гадене. Като клинична изява на черепно-мозъчната травма се е развила квадрипареза, която сама по себе си води до затруднение в движенията на крайниците. Пострадалият е дехоспитализиран с невъзможност за самостоятелна походка, но в материалите по делото липсват данни за продължителността на развилата се квадрипареза. Установените при пострадалия травматични увреждания са в пряка връзка с процесното ПТП. При нормално протичане на въстановителния период възстановяването от черепно-мозъчната травма е за период от около 2-3 месеца. Възможно е от нея да персистират по-продължителен период от време церебрастенни явления като уморяемост, отпадналост, затруднена концентрация на вниманието, нарушение на съня и др. Разкъсно-контузната рана в 2 областта на главата заздравява за период от около 10-14 дни, като от нея ще остане белег. Охлузването на десния лакът заздравява за период от около 10-12 дни.

Непосредствено след получаване на травматичното увреждане пострадалият е имал главоболие и гадене. В периода, в който е бил в тежък сопор до кома, болевата чувствителност е била силно занижена до липсваща. След възстановяването на съзнанието е напълно възможно да е имал персистиращо главоболие, продължило значителен период от време, като не може да се конкретизира период и интензитета изпитваните болки. Черепно-мозъчната травма в конкретния случай е причинила разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, а разкъсно-контузната рана в областта на главата е причинила временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та. останалите мекотъканни увреждания са причинили болка и страдание. В с.з. на 17.01.2025 г. уточнява, че уврежданията са тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи, вътрешно-черепни кръвоизливи, които са били обективизирани и с наличието на парапареза при изписването. Предвид представената медицинска документация е възможно да има остатъчни явления, а именно хемипареза, съответно хемипистазия, не е невъзможно да има такова остатъчно явление, но в каква степен тя засяга двигателните функции, не може да даде отговор, тъй като няма последваща проследяваща медицинска документация.

Синът на ищеца Г. Б. разказва, че когато му съобщили за инцидента, веднага отишъл на мястото, видял баща си да лежи встрани, в безсъзнание. Там имало хора и казали, че когато го е бутнала колата, е държал косачка. Помолил ги да го закарат в болницата в гр. Сандански, защото болницата в гр. Петрич не работела. В болницата в Сандански медицинска сестра му обяснила, че баща му е много зле и че е за реанимация, но нямало кой да го качи. И той го качил лично в реанимация. В реанимация баща му изкарал 3 дни, след това го преместили в неврологичното отделение и там изкарал 6 дни и му се прекратила клиничната пътека. Прибрали го у дома и след един ден състоянието му се влошило драстично, нямало къде да го откарат, защото било през август и болницата била затворена. Това се случило в петък, извикал фелдшери, за да видят какво може да се направи и в понеделник го закарал в болницата в гр. Петрич. Там го приели и според лекаря, ако баща му още един ден е бил у дома, е щял да умре. Там изкарал 7-8 дни. 2-3 месеца бил на легло, почти не можел да се движи, постепенно започнал да се движи, правили рехабилитация. Сега се движел с бастун, разширили му се зениците от катастрофата и не виждал. Свидетелят и майка му се грижели за баща му, имал нужда от чужда помощ за ежедневните си нужди. В момента състоянието му не било съвсем добро, трудно се придвижвал, не можел да пази равновесие, не виждал добре, имал страхова невроза.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото са житейски логични, последователни и в синхрон със заключението на вещото лице и представените документи.

Обезщетението за неимуществени вреди отчита получените увреждания, първоначален болничен престой от девет дни, като три дни в отделението за реанимация, и последващ болничен престой от десет дни, развилата се вследствие на черепно-мозъчната травма квадрипареза, престоя на легло от два-три месеца и нуждата от чужда помощ през това време за физиологичните нужди, невъзможността да полага труд за шест месеца. От значение са също невъзможността да пази равновесие и трудното придвижване, като последните два симптома са късна последица от травмата в главата и всъщност означават липса на пълно възстановяване. За този извод съдът съобразява свидетелските показания и извода на вещото лице, че предвид представената медицинска документация е възможно да има остатъчни явления като 3 хемипареза, съответно хемипистазия.

Следва да се съобразят конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 05.07.2022 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи.

Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението, който първоинстанционният съд е определил на 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева предвид остатъчните последици от травмите, дългия болничен престой, тежкото състояние, в което е бил ищецът в първия месец и нуждата от грижи през първите дватри месеца.

Основателни са обаче оплакванията, че като е съобразил извънсъдебното плащане от ответника от 20 000 лева, както и заплатеното обезщетение за трудова злополука от 3022, 83 лв., първоинстанционният съд неправилно е определил сумата за доплащане от ответника. Тя следва да е 21 977,17 лева, а не както е посочено в решението – 27 977, 17 лева. Няма очевидна фактическа грешка, тъй като диспозитивът е съобразно изложените мотиви. Решението следва да се отмени за разликата от 21 977.17 /двадесет и една хиляди деветстотин и седемдесет и седем лева седемнадесет стотинки/ до 27 977.17 /двадесет и седем хиляди деветстотин и седемдесет и седем лева седемнадесет стотинки и вместо това искът за 5000 (пет хиляди) лева със законната лихва според приетото от ОС Благоевград да се отхвърли.

Срещу присъденото обезщетение за имуществени вреди няма конкретни въззивни оплаквания. Няма нарушена императивна норма при приемането от съда, че се дължи възстановяване на разходите, направени с фактура № 85 от 14.07.2022 г. - 120 лв. за медицински транспорт и фактура №3087 от14.07.2022 г. относно такса престой за 52,20 лева, издадена от МБАЛ “Югозападна болница” ООД, и решението следва да бъде потвърдено в тази част.

Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължат със законна лихва според приетото от първата инстанция, срещу което няма доводи.

По спорния въпрос за приноса въззивният съд излага следното. С присъда №18 от 11.04.2024 г. И. К. С. е призната за виновна в това, че на 05.07.2022 г. около 11.15 часа по път BLG 1166, на изхода на с. Габрене, община Петрич в посока ГКПП-Златарево, като правоспособен водач на моторно превозно средство, управлявайки товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 „Спринтер” с рег. № ********, собственост на А. Г. Я. от с. *** е нарушила правилата за движение, визирани в чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата, а именно като водач на пътно превозно средство не с контролирала непрекъснато управлявания от нея товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Спринтер” с рег. № ******** и при избиране скоростта на движението не се е съобразила с пътната обстановка, а именно наличие на дясна крива в посоката си на движение и при най-малката опасност да може да спре в дясната част на платното за движение, като при виждането на насрещно движещия се автомобил не є намалила скоростта на движение, без да предизвиква аварийно спиране и да управлява в дясната пътна лента на пътя; започнала е аварийно спиране, при което е загубила контрола върху автомобила, навила е десен волан, при което се е получило т.нар. „презавиване” и автомобилът е започнал движение по десния пътен банкет, при което е блъснала намиращите се върху пътния банкет пешеходци А. И. А. и Е. Б. Б., двамата от с. *** и по непредпазлИ.ст е причинила телесна повреда на повече от едно лице - средна телесна повреда на А. И. А., (…) и средна телесна повреда на Е. Б. Б., изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та.