Определение № 266 от 20.04.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Габрово, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. К., проц. представител на „Мебелен завод Изкуство“ООД гр. *** против определение № 29/9.03.2023 г., постановено по гр.д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд Трявна.

Твърди се, че постановеното определение било недопустимо и незаконосъобразно.

Съдът неправилно възприел, че спорът се основава на претенции за собственост. Такива нямало, не се твърдели такива обстоятелства. Имало обаче правен интерес от установяване на повдигнатия спорен въпрос, поради което нямало пречка ищецът да търси защита на правата си по исков ред чрез предявяване на настоящия иск. Не били налице предпоставките за прекратяване на делото.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по иск на „Мебелен завод Изкуство“ гр. *** против „Електроразпределение Север „АД и „Трявна Арт“ ЕООД гр. ***, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че Трафопост, представляващ помещение с инсталираните в него съоръжения, намиращ се в сграда в ПИ *** в гр. ***, ул. ***, не е собственост на ищцовото дружество и не се стопанисва от него. В мотивите към обжалваното определение, съдът е приел, че съобразно изложеното в исковата молба, между ищеца и „Енергоразпределение 1

Север“ АД съществува търговски спор, който би се разрешил в полза на ищцовото дружество, в случай, че бъде признато със силата на пресъдено нещо, че дружеството не е собственик и не стопанисва процесния трафопост и съоръженията в него. Прието е също, че тъй като никоя от страните не заявява претенции към този имот, не съществува реален спор за собственост по отношение на конкретни вещи или недвижим имот.

От обстоятелствената част и петитума на исковата молба може да се направи извод, че е предявен установителен иск, с който се цели да бъде признато, че ищецът не е собственик и не стопанисва процесния имот. Правниният си интерес от предявяване на иска, ищецът обосновава с наличие на влязло в сила решение и висящо производство по спор между ищцовото дружество и първия ответник. В мотивите на влязлото в сила решение било прието, че ищецът е собственик и стопанин на трафопоста и съоръженията в него, което обусловило и осъждането на дружеството да заплати претендираната сума за доставени чрез този трафопост услуги, чиято цена се претендира.

Това обстоятелство било от значение и при постановяване на решението по неприключилото производство.

Въззивният съд намира, че изложените аргументи не са достатъчни за да обосноват наличието на правен интерес.

В случай, че се приеме, че е предявен отрицателен установителен иск, правиният интерес би бил наличен, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Такива твърдения в исковата молба не са направени, поради което не е налице валидно предявен отрицателен установителен иск.

Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съобразно твърденията в исковата молба, няма спор между ищеца и двамата ответници относно собствеността на процесния трафопост и съоръженията в него, поради което за ищеца не съществува правен интерес от исканата защита. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения за наличие на спор между ищцовото дружество и първия ответник, основан на търговски отношения, свързани със заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обекта. Тези отношения не са обвързани с евентуалната собственост или стопанисване на обекта, а само от факта, че страната е присъединена към елекроразпределителната мрежа и ползва достъпа до мрежата на база предоставената мощност т.е. въпросът за собствеността и стопанисването не обуславя резултата по търговския спор.Неоснователно е твърдението, свързано в изложените мотиви на приложеното решение № 118/7.07.2022 г., постановено по гр.д. № 199/22 г. на ГОС, с които 2 според жалбоподателя, съдът се произнесъл и относно собствеността и стопанисването на трафопоста и съоръженията в него, тъй като същите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на на адв. П. К., проц. представител на „Мебелен завод Изкуство“ООД гр. *** ЕИК 200648789, съдебен адрес гр. ***, ул. *** адв.

П. К. К. против определение № 29/9.03.2023 г., постановено по гр.д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд Трявна, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3