Решение № 5 от 23.01.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливен, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500577 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №25/ 16.01.2024 г., постановено по гр.д.

20222230102993/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен, VI състав, с което е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище гр.

София и адрес на управление на дейността: р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68 да заплати, на осн. чл. 432 във вр. с чл. 498 ал. 3, предл. второ от КЗ, на С. Г. С. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Р.К. от СлАК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2021 г. около 08.00ч. в гр. Сливен; вреди, представляващи преки загуби- заплатен от мъжа наем за заместващ автомобил, ползван от него във времето, в което личния му автомобил, увреден при инцидента, бъде отремонтиран, заедно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че постановеното решение на 1 първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове в обжалваната им част. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че разходите за наем на заместващ автомобил са включени в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и попадат в застрахователното покритие по същата. В тази връзка твърди, че отговорността на дружеството в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на деликвента се ограничава само до размера на вредите, които са пряк и непосредствен резултат от поведението на застрахования водач, а наемът за заместващ автомобил не се отличава с посочените характеристики. По делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на необходимост от наемане на заместващо МПС, която необходимост да се намира в пряка причинно-следствена връзка и да е обусловена от противоправно поведение на застрахован в дружеството водач.

За наличието на такава необходимост ищецът следва да не разполага със заместващо МПС, както и да липсва възможност да изпълнява ежедневните си задължения чрез използването на алтернативен начин за придвижване. В настоящия случай, ищецът е разполагал с друг автомобил, а именно „Фолксваген Поло“ с per. № ********, като въпреки това не се е възползвал от наличието на същия. В представения по делото Безвъзмезден договор от 01.09.2021 г., между ФК „Червени войводи“ и С. Г. С. по недвусмислен начин е инкорпорирано правото на изпълнителя да иска от възложителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, която му е възложена (чл. 4, т. 1), а като задължение на възложителя е било да окаже необходимото съдействие, във връзка с изпълнението й (чл. 6, т, 1). Не става ясно дали ищецът е отправил искане за предоставянето на служебен автомобил, с оглед изпълнение на служебните си задължения, за което възложителят е бил задължен, съгласно договора, предвид което счита описаната в исковата молба необходимост от наемането на автомобил за осъществяването на служебните му правоотношения за необоснована. Ищецът е имал алтернативен начин за сдобиване със средство за придвижване през процесния период, като единствено поради липса на предприето активно действие от негова страна не 2 се е сдобил с такова. По делото е представена съдебна автотехническа експертиза, от която се установява, че абсолютната стойност на необходимото време за извършване на ремонт на уредения, собственост на ищеца л.а. „Мазда 3“ е 15 дни. Не става ясно поради каква причина първоинстанционния съд установява необходимост от наем на заместващо МПС за период от 30 дни, при положение, че необходимото технологично време за ремонт е в значително по-къс времеви период. Излагат се съображения и е направено доказателствено искане за изслушването на повторна съдебно-автотехническа експертиза, по която друго вещо лице автоексперт да се запознае с доказателствата приложени по делото и да представи в цялост отговори на поставените от страните въпроси. В обобщение се иска да се отмени решението и се претендират разноски.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд в мотивите си е изложил подробни и мотивирани аргументи, почиващи на законовата регламентация, относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и най-вече, наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпило увреждане, а именно настъпилите имуществени вреди.

Футболният клуб представлява доброволно сдружение, което осъществява своята дейност в обществена полза и с цел развитие и популяризиране на спорта и футбола, в частност, сред децата и юношите на територията на града.

Това е юридическо лице с нестопанска цел и няма нито капитал, нито имущество. Членството е доброволно и със собствени средства и целта е стимулиране на децата и учениците към спортуване, спортни прояви и състезания. Нелепа е изобщо мисълта да се иска нещо от клуба, още повече, че клубната дейност е слабо финансирана от страна на общината и ако изобщо се иска да има спортна дейност в града и сред децата, то клубовете и ентусиазмът на техните членове допринася за това. Съдът е изложил подробни мотиви, включително и споделени лични такива, относно основателността на търсената сума и начинът на изчисляването й. Съвсем правилно е посочил, че наетият автомобил е върнат в най-ранния възможен момент и не е налице неоснователно задържане. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахованите /собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни средства и на упълномощените от тях водачи/ за причинените от тях на трети лица 3 неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо застрахования, като отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи делинквентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията, въведени от специалните правни норми. Застрахованият водач или собственик на съответното МПС отговаря на основание чл. 45 ЗЗД за вредите, настъпили от личното му виновно действие, като дължи пълно обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Следователно застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” - каквото е ответното дружество, е длъжен при настъпване на застрахователното събитие да покрие всички причинени от застрахования на увреденото лице неимуществени и имуществени вреди - причинени загуби, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. А фактът, че нуждата от наемане на автомобил е пряка и непосредствена последица, се доказало безспорно. В обобщение иска да се потвърди решението.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС 4 доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

По фактите няма спор между страните и въззивният съд приема за доказани всички елементи, както на застрахователното правоотношение между ответното дружество-застраховател и прекия причинител на вредата, така и на обуславящото го деликтно правоотношение между последния и ищеца.

За отправна точка служи нормата на чл. 429 от КЗ, уреждаща отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“, съгласно ал. 1 от която „с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят:

1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие……“, а с ал. 2 се регламентира, че „в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3“.

Вещното право на собственост, независимо от предмета му, се състои от няколко правомощия – управление, ползване и разпореждане и при унищожаването на една вещ собственикът е лишен от всички тях, като всяко едно има различно имуществено изражение. Несъмено невъзможността да управлява и да се разпореди с унищожената вещ се оценява в пари на равностойността на тази вещ и именно това е обезщетението, заплатено от застрахователя. Ползването на вещта обаче има собствено физическо и правно проявление, то има динамични характеристики, различни от статичната, мислима форма на самото притежание. Следователно възможността да се ползва вещта, като самостоятелен израз на правото на собственост, има и самостоятелна парична равностойност. Лишаването на собственика от нея също представлява вреда и доколкото е оценима в пари, тя е имуществена такава.

5

В случая, както вече се посочи, вещта е била повредена и негодна за употреба, поради което е безспорно, че ищецът е лишен напълно и от правомощието ползване до момента на поправянето на вредите. Щом този резултат е настъпил, за който е признато, че е пряка и непосредствена последица от ПТП, то като негова функция, той също се явява такава.

Доводите, изтъкнати от първоинстанционния съд, че причинно-следствената връзка е обективно, а не субективно понятие и не зависи от волята на ищеца и не предполага негов избор, са по същество правилни. Вредата се изразява именно в лишаване от правото на ползване на ищеца от унищожената вещ и това положение е обективно, неопосредено от неговата воля.

Този въззивен състав счита, че паричната равностойност на вредата, изразяваща се в лишаване на собственика от правото на ползване на автомобила, следва да е максимално еквивалентна на това право, а тази еквивалентност се постига по оптимален начин именно с ползването на вещ от същия вид и приблизително качество по същия начин, както би ползвал своята вещ. Това, от своя страна, се постига чрез наемането на друг автомобил, което е и сторил ищецът непосредствено след повреждането на неговия.