Определение № 15589 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15589 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Т. А. срещу определение № 500 от 21.05.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на искова молба по гр.д. № 4050/2026 г. по описа на СРС, 29 състав.

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като исковата молба касае наличие на спор за вещно право върху недвижим имот, поради което същата подлежи на вписване на основание чл. 112 и чл. 114 ЗС. Намира, че съдията по вписванията не може да упражнява контрол относно съдържанието на исковата молба и да откаже да я впише, след като вписването е било разпоредено от съда. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на исковата молба с приложенията към нея.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 577, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Агенция по вписванията е образувано по заявление с вх. № 39128/21.05.2026 г. на адв. П.К.А., упълномощен процесуален представител на ищцата Е. Т.

А., за вписване на искова молба с приложения по гр.д. № 4050/2026 г. на СРС, 29 състав.

Към заявлението са приложени два броя от посочения акт, документ за платена държавна такса, пълномощно, схема и данъчна оценка на процесния недвижим имот, като от 1 съдържанието на исковата молба е видно, че с нея е предявен допустим положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с идентификатор ***, придобито от Е. Т. А. по давност.

С обжалваното определение № 500/21.05.2026 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал исканото вписване на исковата молба с доводи, че актът не е изрично предвиден за вписване в чл. 114 ЗС и в чл. 11 ПВ и не отговаря на изискванията на чл. 2 ПВ и чл. 569, т. 5 ГПК, като не е изрично определен от закон, че подлежи на вписване.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 6, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).

Съобразно мотивите на тълкувателното решение (т. 6) вписване на искова молба може да бъде отказано, ако не съдържа идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 ПВ вписването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса, като не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията по правило е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ, вр. с чл.12 ал. 1 изр. 2 ПВ. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването – тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка (в този смисъл – цитираното тълкувателно решение, както и Определение № 516/01.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3668/2014 г. на ВКС, III г.о.).

Настоящият случай е именно такъв – Софийски районен съд е проверил редовността на постъпилата искова молба и с определение от 14.04.2026 г. на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е указал на ищеца да впише исковата молба в триседмичен срок, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната. Налице е разпореждане на съд процесната искова молба да бъде вписана, поради което съдията по вписванията няма 2 правомощие да преценява дали актът е редовен и подлежи ли на вписване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводите на съдията по вписване за постановяване на обжалвания отказ са неправилни, тъй като вписването на процесната искова молба е изрично предвидено в закона. На основание чл. 112, б. „з“, вр. с б „а“ ЗС на вписване подлежат влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актове, с които се признава вещно право върху недвижими имоти, а на основание чл. 114, б. „в“ ЗС се вписват и исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл. 112, буква „з“. При предявен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот положителното съдебно решение признава вещното право върху имота, поради което и исковата молба, с която се предявява такава искова претенция, подлежи на вписване.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че изискванията за вписване на исковата молба са спазени – същата подлежи на вписване съобразно посочените законови разпоредби, а и при изрично постановеното от съд разпореждане за вписване преценката на съдията по вписванията за отказ се явява незаконосъобразна. Ето защо обжалваният отказ следва да бъде отменен, а заявлението на Е. Т. А. следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 500 от 21.05.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на искова молба по гр.д. № 4050/2026 г. по описа на СРС, 29 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ искова молба с приложенията по гр.д. № 4050/2026 г. по описа на СРС, 29 състав, въз основа на подаденото от Е. Т. А., чрез адв. П.К.А., заявление с вх. № 39128/21.05.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3