Акт от 24.02.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 759/2019
- Подписан
- 24.02.2020
- В сила
- 25.05.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 20 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл. 56 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Велико Търново,24.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – С.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 759 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано е по искова молба на Х.Г.М. *** чрез *** С.Д. против ОД на МВР В.Търново, ул.
Бачо Киро7 с цена на иска 300 лева представляващ имуществени вреди - заплатен ***ски хонорар по НАХД №2239/2018г. по описа на Великотърновския районен съд.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение №29/24.1.2019г. постановено по
НАХД 2239/2018г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП-18-1275-000107/31.1.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В.Търново, с което на ищеца за извършено от него на 24.1.2018г нарушение на чл.145, ал 2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП и на основание чл.177, ал.5, пр.2от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено ***ско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС, което не е било присъдено при обжалване на НП по съдебен ред, поради което същото подлежи на репариране в настоящото производство. Счита, че заплатеното ***ско възнаграждение за обжалването на отменено НП безспорно представляват вреда за него и е в пряка и непосредствена последица от отменения фиш. Според ищеца искът се явява и доказан с оглед представеното по НАХД ***ско пълномощно, договор за правна за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е заплатено в брой.
Намира подаденият иск за основателен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, което признава наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията, издаденото и отменено НП и настъпилите имуществени вреди, представляващи заплатено ***ско възнаграждение. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от ищеца в хода на административно- наказателното производство разноски в размер на 300 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменен властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност. В съдебно заседание се представлява от *** Д., която поддържа така подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност. Намира, че от събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин се установява, че НП е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по НАХД 2239/2018г. по описа на ВТРС във връзка с което ищецът е направил разноски, за което са представени доказателства в приложеното по делото НАХД. Решението е влязло в законна сила, поради което и на основание сочените в исковата молба подробни съображения моли съдът да осъди ответника да заплати на доверителя й направените в производството разноски. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска – ОД на МВР В. Търново чрез процесуалния си представител *** Г. в депозирания по делото писмен отговор на искова молба възразява относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото намира, че присъждането на такива по реда на ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване на отговорността на държавата. Намира, че разноските не могат да се квалифицират като имуществени вреди от отменено НП, което не е административен акт, а акт на правораздаване, с който се налага определено от закона наказание. Намира, че разноските са направени в изпълнение на сключен договор с ***а, а не в изпълнение на задължението за заплащане на наложената глоба. Срещу така направените разноски, ищецът е получил облага, изразяваща се в ***ска защита, която не се явява задължителна. Тези разноски биха били направени и при производство, приключило с потвърждаване на НП.
В случай, че съдът намери исковата молба за основателна на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и
Тълкувателно решение № 1/15.3.2017г. прави възражение за прекомерност на заплатеното ***ско възнаграждение в административно-наказателното производство. Счита, че липсва фактическа и правна сложност на делото, поради което претендираното обезщетение за ***ски хонорар се явява прекомерно, като моли да бъде намалена претендираната сума и да се присъди разумен размер на разноските. Прави възражение за прекомерност на ***ското възнаграждение и в настоящото производство. От съда се иска да де оставена без уважение исковата молба като неоснователна или алтернативно да се уважи иска, но в по- малък справедлив размер.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор И., намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на това, предявените искове са основателни по основание и размер и предлага да се уважи предявеният иск. Счита, че основателността на иска се извежда от мотивите на Тълкувателно решение №1/2017г. на ВАС и се подкрепя от събраните по делото доказателства, а доказаността на претенцията от приложените документи, от които е видно ,че е заплатена сумата за ***ско възнаграждение.
По изложените в исковата молба доводи намира, че в случая са налице основания на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника и присъждането на исканото обезщетение от административна дейност на същия.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 2239/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, че с влязло в сила на 13.2.2019г. Решение
№29/24.1.2019г. постановено по НАХД 2239/2018г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП-18-1275-000107/31.1.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В.Търново, с което на ищеца за извършено от него на 24.1.2018г нарушение на чл.145, ал 2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП и на основание чл.177, ал.5, пр.2от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Видно е от представения по това дело стр.24 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 16.1.2019г. пред Районен съд – Велико Търново и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателно дело е осъществена от упълномощения ***Д. от
ВТАК, при което договореното възнаграждение от 300- триста лева е заплатено напълно и в брой.
Ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на НП – ОД на МВР В.Търново, който се явява надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД №2239/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, за установяване на основанието и размера на направените разноски за ***ска защита за оспорването на ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление НП-18-1275-000107/31.1.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В.Търново, с което на ищеца за извършено от него на 24.1.2018г нарушение на чл.145, ал 2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП и на основание чл.177, ал.5, пр.2от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Ищецът е адресат на отменения ЕФ, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР В. Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
Настоящата инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС реално заплатеното от страната ***ско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно-наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за административна дейност в рамките на предоставената компетентност. Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, но в доктрината и съдебната практика е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП
№2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд –Велико Търново, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ във вр. с чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност.
Освен това, съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. на ВАС разноски във вид на ***ско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6690d9f4-cf73-4444-ab4d-3716c5e1db47